Решение № 329 от 25.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Варна, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000186 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Национална агенция за приходите, чрез директор на Дирекция „Държавни вземания“ – В. П. срещу решение № 28 от 15.12.2021 г., постановено по т. д. № 31/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Юробанк България“ АД и синдика на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване, че приетите вземания на ответника „Юробанк България“ АД, включени в списъка на приетите от синдика вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, на кредиторите на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ в размер на 57 430.61 лв. главница и лихви в общ размер на 19 335.23 лв., включени в списъка като обезпечени с НА за учредяване на договорна ипотека № 49, т. 1, рег. № 560/23.02.2017 г. на СВ гр. Разград и договор за особен залог върху индивидуално определени движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2017022701540, не са обезпечени с посочените обезпечения, за предвиждане на поредност за удовлетворяването 1 им по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ТЗ за лихвите, както и за установяване, че вземанията на „Юробанк България“ АД по Договор за кредит № 05-0130/21. 02. 2011 г. не са обезпечени с договор за особен залог, вписан под № 2011022100860 и същото обезпечение не дава право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като неоснователен и недоказан.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че видно от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 49, т. 1, рег. № 560/23.02.2017 г. на СВ гр.

Разград, Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ е учредило договорна ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на вземане по договор за кредит от 23.02.2017 г., но само до размера от 500 000 лв. Жалбоподателят счита, че допълнително учредената договорна ипотека във връзка с увеличения размер на главницата до сумата от 558 675 лв., не представлява прието в производството по несъстоятелност обезпечение на вземанията на „Юробанк България“ АД по Договор за кредитна линия № 1001977/23.02.2017 г. Сочи, че вземания на банката по горния договор са обезпечени и с договор за особен залог върху индивидуално определени движими вещи, вписан в ЦРОЗ преди датата на увеличение на главницата и съответно същият няма как да обезпечи вземанията до увеличения размер.

По отношение на отхвърления установителен иск относно вземанията на банката по Договор за кредит № 05-0130/21.02.2011 г., обезпечени с договор за особен залог, въззивникът излага подробни аргументи, че същите не могат да бъдат протИ.поставени на кредиторите, тъй като вписването на особения залог не е било подновено в петгодишния срок. Твърди, че за да отхвърли предявения иск, съдът се е позовал на наличието на нов договор за особен залог, но не е изследвал дали същият е претендиран от кредитора в производството по несъстоятелност и респективно дали представлява прието обезпечение в производството по несъстоятелност. Сочи, че за да достигне до този извод, първоинстанционният съд е кредитирал твърденията на ответната страна без да са приложени доказателства, от които да са видни претендираните обезпечения в производството по несъстоятелност.

Съобразно предходното намира доводите на Разградския окръжен съд относно наличието на нов договор за особен залог за неправилни като счита, че предходният договор за залог, вписан в ЦРОЗ под № 20210319101510, 2 следва да бъде изключен от обезпеченията, даващи право на предпочтително удовлетворение на вземанията на кредитора. Излага аргументи, че съдът е ограничен само до претендираните от кредитора в производството по несъстоятелност права и не може да установява обезпечения извън претендираните в същото. Моли за отмяна на атакуваното решение.

Претендира разноски за двете инстанции.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез особен представител адв. И.

И., в който се излагат аргументи относно правилността на процесното решение. Претендира се неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Твърди се, че процесните вземания са предявени като обезпечени по реда и в срока на чл. 685 от ТЗ. Намира искането за изключване на обезпеченията, даващи право на предпочтително удовлетворяване за неоснователо и недоказано. Оспорва твърденията, че същите не са обезпечени с договор за особен залог като инвокира подробни аргументи в подкрепа на горното. Моли за оставяне на депозираната жалба без уважение. Претендира възнаграждение за въззивна инстанция.

Няма доказателствени искания.

Депозиран е писмен отговор от страна на синдика на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Р. Т.. Излагат се аргументи относно правилността на процесното решение. Въззиваемият намира въззивната жалба за немотивирана. Твърди, че всички суми, предмет по Договор за предоставяне на кредитна линия № 100-1977/23.02.2017 г. са били надлежно обезпечени към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. Инвокира доводи, че вземанията на „Юробанк България“ АД, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит под формата на кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви № 050130/21.02.2011 г., също са обезпечени, доколкото е налице вписана ипотека в полза на кредитора от 2011 г. и е учреден особен залог през 2014 г., който е подновен в срок. Моли за оставяне на депозираната въззивна жалба без уважение.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор и от „Юробанк 3

България“ АД, чрез юрк. Гергана Чернева-Агопян, в който се инвокират доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Банката намира искането на Национална агенция за приходите за неоснователно и недоказано. Излага аргументи, че процесното вземане е обезпечено за целия размер на отпуснатата главница от 558 675 лв. и произтичащите от него лихви, такси и разноски. Оспорва искането на въззивника за изключване от обезпеченията, даващи право на предпочтително удовлетворяване на Договор за залог с първоначално вписване № 2011022100860, като неоснователно.

Няма доказателствени искания.

Депозирана е и частна въззивна жалба от Национална агенция за приходите, чрез директор на Дирекция „Държавни вземания“ – В. П. срещу определение № 2 от 07.01.2022 г., постановено по т. д. № 31/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Разградски окръжен съд сумата от 767.65 лв. за държавна такса на осн. чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

В подадената частна въззивна жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Инвокират се доводи, че частният жалбоподател защитава интереса на държавата като кредитор с публични вземания в производството по несъстоятелност. Твърди се, че съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 621 от ТЗ, държавата и държавните учреждения се освобождават от държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Моли се за отмяна на определението.

Постъпил е отговор от страна на синдика на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Р. Т.. В същия се твърди, че разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ не предвижда предварително внасяне на държавна такса по установителните искове, но в случай на отхвърляне на иска, разноските следва да бъдат за сметка на ищеца. Претендира, че горната разпоредба не препраща към други правни норми, предвиждащи освобождаване от заплащане на държавна такса по отношение на Национална агенция за приходите. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

В законоустановения срок не са постъпили отговори от страна на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Юробанк България“ АД.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от 4 надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

В о. с. з. на 08.02.2022 г. въззивникът не се явява и не се представлява.

В същото о. с. з. въззиваемото дружество „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и синдикът на същото, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Съдът докладва постъпили писмени молби с вх. № 5984/05.10.22 г. от пълномощника на въззиваемата страна адв. К. и вх. № 6031/06.10.22 г. от синдика , в които заявяват, че са редовно уведомени, но поради служебна ангажираност не могат да участва в настоящото съдебно заседание и молят да се даде ход на делото.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата „Юробанк България“ АД поддържа депозирания отговор и представя списък по чл. 80 от ГПК.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд съобразява следната фактическа установеност:

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ от Национална агенция за приходите против „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Юробанк България“ АД, Р. Т. - синдик на „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/, за установяване, че приетите вземания на ответника „Юробанк България“ АД, включени в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ в размер на 57 430.61 лв. главница и лихви в общ размер на 19 335.23 лв., включени в списъка като обезпечени с НА за учредяване на договорна ипотека № 49, т. 1, рег. № 560/ 23.02.2017 г. на СВ гр. Разград и договор за особен залог върху индивидуално определени движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2017022701540, не са обезпечени с посочените обезпечения, да се предвиди поредност за удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ТЗ за лихвите, както и да се приеме за установено, че вземанията на „Юробанк България“ АД по Договор за кредит № 05-0130/21.02.2011 г. не са обезпечени с договор за особен залог, вписан под № 2011022100860 и същото обезпечение не дава право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и 5 приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че с Решение № 18/11.06.2021 г., постановено по т. д. № 64/2020 г. на Разградския окръжен съд, „Логис транс“ ЕООД е обявено в несъстоятелност на основание чл. 710 от ТЗ.

По същото дело с Молба вх. № 488/ 15.02.2021 г. /приложена към делото на Разградския окръжен съд/ ответникът „Юробанк България“ АД е предявило вземанията си срещу длъжника, измежду които и вземане /т. 1 от молбата/, основано на Договор за кредит за предоставяне на кредитна линия № 100-1977/ 23.02.2017 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 20.02.2018 г., Допълнително споразумение № 2 от 05.02.2019 г., Допълнително споразумение № 3 от 06.03.2019 г., Допълнително споразумение № 4 от 04.09.2019 г., Допълнително споразумение № 6 от 20.02.2020 г., Допълнително споразумение № 7 от 11.05.2020 г., с кредитополучател: “Логис транс” ЕООД в общ размер на 578 761.47 лв. В т. 3 от молбата кредиторът е предявил вземане въз основа на договор за кредит № 05-0130/ 21.02.2011 г. в размер на 243 886. 41 евро с левова равностойност 477 000.36 лв. Вземането е предявено като обезпечено с учредена договорна ипотека № 101, т. 1, рег. № 925, дело № 59/2011 г., учреден залог по реда на ЗОЗ на ДМА, машини и съоръжения от 21.02.2011 г., вписан в ЦРОЗ под № 2011022100860, залог на вземания за наличности по сметки от 18.02.2014 г., вписан в ЦРОЗ под № 2014021802498.