Решение № 260019 от 19.05.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260019 гр. Перник, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на 05.05.2022г. в следния състав:

Председател: Петър Боснешки

Членове: Михаил Малчев

Мария Милушева при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Боснешки в.гр.дело № 00033 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №2024/18.12.2019г., постановено по гр.д. № 05850/2019г. на РС- Перник, ответникът ОДМВР – Перник, с БУЛСТАТ:

********* и с адрес на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков" № 1, е осъден да заплати на Н.П.П., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, сумата от 1487,71 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода *** – ***, получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение ОДМВР – Перник е осъдена да заплати на ищеца Н.П.П. сумата от 400.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото решение ОДМВР – Перник е осъдена да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 51,31лв. разноски за държавна такса и сумата от 120,00лв. за разноски за съдебноикономическа експертиза.

В законоустановения срок е постъпила жалба от ОДМВР – Перник, с която се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като бъде отхвърлен предявеният срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.

Твърди се, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-779 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22. 00ч. – 06. 00ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Специалните правила на ЗМВР и приложимата за процесния период наредба изчерпвали правната регламентация на статута на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, включително регламентирали и въпросите, свързани с полагането на нощен труд. Посочените нормативни актове уреждали детайлно всички аспекти на правоотношенията, по които служителите в МВР полагали труд, като уредбата била съобразена със спецификата на функциите и дейностите на МВР. Поради това в случая не била налице празнота.Дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Въззиваемата страна Н.П.П. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения, като иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и закъносъобразно. Претендира и присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно нормата на чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от ПРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл.

178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е бил държавен служител към ОДМВР- Перник. Полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период.

През процесния период от *** – *** ищецът е отработил общо 1957 часа нощен труд и се установява превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента за превръщане в размер на 279ч. в дневни извънреден труд.

Не се спори, че за процесния период на ищеца са изплатени суми за положен нощен труд по 0,25 лв. на час. Не се спори и относно това, че приравнявания на нощните часове с коефициент 1, 143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд от това приравняване, по платежни документи. Установява се, че дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд след извършеното приравняване и приспадане на платеното е общо в размер на 1487,71 лева.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143.

Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в приложимите наредби към него за процесния период на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в ЗМВР и в Наредбите от

2016 г., 2018 г. и 2019г. и доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл.

188, ал. 2 ЗМВР към КТ /съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефицент е 1, 143. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, т.е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от

ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1, 143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.

Горепосочените изводи на съда се подкрепят и от общностното право. В съображения 7 и 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., касаеща някои аспекти на организацията на работното време, изрично се подчертава неблагоприятното въздействие на нощния труд върху човешкия организъм. В съображение 7 от Директивата се сочи, че изследванията са показали, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда и към някои тежки форми на организация на работата, както и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. В съображение 8 от Директивата се изтъква, че е необходимо да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния такъв.

Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12d5b5e3-c9e5-4dbb-88ce-19831d6c92be