Решение № 3046 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3046 гр. С., 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110150742 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. Д. Б., Р.

Н. Б., М. Н. Б. и Е. С. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия за имот с адрес гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб. № 224927/4000301203. Твърди, че във връзка със същия е заплатена дължимата цена, начислена за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. в размер на 794,78 лв., както и начислената за периода от м. 05.2019 г. до м 04.2020 г. в размер на 402,80 лв. Твърди, че плащанията са извършени със закъснение, като найкъсната дата на плащанията е 02.04.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат следните суми: ответника А.

Д. Б. – сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., сумата от 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; ответника Р. Н. Б.:

1 сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., сумата от 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; ответника М. Н. Б.: сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., сумата от 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; и ответника Е. С. К.: сумата от 32,51 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., сумата от 13,63 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.

Ответниците в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца и релевират довод за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за претендираната цена за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.

2

В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е бил топлоснабден през релевирания период, както и размерът на начислените задължения за услугата дялово разпределение.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сгР. в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сгР.та към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „К. П. I част“, бл. 35А, вх. А, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгР.та в режим на етажна собственост.

От събраните по делото писмени доказателства се установява и пасивната материална легитимация на ответниците, обусловена още и от доказано съществуването на облигационно отношение по продажба на топлинна енергия, което от своя страна се обосновава от установената принадлежност на правото на собственост върху процесния имот.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сгР.та, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна 3 енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая твърдяно от ищеца обстоятелство относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот от ответниците не може да се установи на база уваженото доказателствено искане за изискване от Столична община на документ за собственост на процесния имот, доколкото съобразно представения отговор такъв документ не се съхранява. Не е доказано ответниците да са вещни ползватели, нито да ползват имота на облигационно основание, при което да имат сключен договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество. Наличието на облигационно отношение не се установява и предвид твърдението за извършено плащане на дължимата главница за реално доставена топлинна енергия. На първо място нито по делото са изложени твърдения или има данни кое лице е извършило плащането, а от друга страна плащането само по себе си не може да се приеме като признание, предвид възможността всяко трето лице да погаси парично задължение, предвид това, че същото не е задължение с оглед личността.

Доказателствени изводи в насока обосноваване наличието на облигационно правоотношение с ответниците се формират на база извършено извънсъдебно признание от ответниците относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в режим на съсобственост. Такова е изразено на първо място от ответницата Е. С. К. в представената по делото от ищеца искова молба за делба на процесния имот, по повод на която е образувано производството по гр.д. № 46308/2021 г. по описа на СРС, 164 състав, в която същата сочи, че притежава 3/6 от процесния ап.

№ 19, находящ се в гр. С., ж.к- „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, като това изявление следва да се приеме като извънсъдебно признание на факт. От постановения по делото краен съдебен акт – определение за прекратяване на делото № 12289/16.05.2022 г., влязло в сила на 30.06.2022 г., приобщен по делото във връзка с дължимата от съда проверка за наличие на висящ преюдициален спор – а именно такъв във връзка с установяване на квотите в съсобствеността, какъвто е този за делба на имота, не може да се черпят изводи за конкретните квоти на ответниците в съсобствеността. Това е така, доколкото определението за прекратяване е постановено по повод оттегляне на иска за делба и 4 същото не се ползва със сила на присъдено нещо във връзка с принадлежността на правото на собственост на ответниците при заявените идеални части. От същото обаче се установява страните по делото – а именно ответниците в настоящото производство, да са постигнали съгласие за доброволна делба, което също следва да се приеме за извънсъдебно признание на релевантен по делото факт и от ответниците А., Р. и М. Б.и.

Разпечатката съдържа 30 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12d4f284-1888-41b7-a4c8-786927c7e21e