Решение № 957 от 16.07.2025, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 957

Габрово, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - , в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ГАЛИН КОСЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ канд № 20257090600187 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Депозирана е касационна жалба от "Български гозби” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев” № 44, вх. 2, ет. 5, ап. № 36, представлявано от управителя П. С. П., чрез адвокат А. Х., ВАК против Решение рег. № 31/07.03.2025 г., постановено по АНД № 920/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 790800 - [рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол". С последното на дружеството – жалбоподател за това, че на 30.06.2024 г. в 12,40 ч., в търговски обект в гр. Габрово, находящ се на ул. "Ивайло" № 5 - стопанисван от търговеца, не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лева. Със съдебния акт е осъдено дружеството да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Твърди се, че решението на Районен съд – Габрово е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни доводи, че заведението стопанисвано от дружеството отговаряло на изискванията на чл. 61 на §. 1 от ДР на ЗДДС, тъй като предлага достатъчно помощни услуги - обособено било като отделно помещение, разполагало с маси, със стъкла, позволяващи използването му през зимния период, като същото можело да се затваря и отоплява, с тоалетна за ползване от клиенти, има помощен персонал, безжична интернет връзка, разполагало и с услуга за сервиране и отсервиране и съответно правилно и в съответствие с относимата нормативна уредба, в обекта била отчетена процесната извършена продажба и отразена в група "Г" за стоки и услуги, продажбите на които се облагали с 9% ДДС. Освен това в АУАН и в НП нарушението било словесно описано непълно и неясно и липсвала яснота за това какви, колко и на каква стойност стоки, респ. услуги са били отчетени в твърдяната да е неправилната група „Г“, за да можело да изобщо да се прецени, дали такива стоки и услуги следва да попадат или не в тази данъчна група или алтернативно в някоя друга такава. Счита и че при съставянето на НП АНО не е изложил съображения относно размера на наложената имуществена санкция - в размер на 1100 лева, а не минимално предвидената в закона [рег. номер]., като алтернативно твърди да са предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение рег. № 31/07.03.2025 г., постановено по АНД № 920/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, както и потвърденото с него Наказателно постановление № 790800 - [рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол". Претендира присъждането на деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, в депозирана чрез пълномощника адв. А. Х., ВАК молба поддържа предявената жалба по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация - Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт В. Ц.. Оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на атакувания акт на районния съд и моли съда да остави в сила последния. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура - Габрово, чрез представителя се в с.з. - излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Габрово да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че е налице осъществено административно деяние като в хода на административнонаказателния процес не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административен съд - Габрово, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното въззивно решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Габрово е потвърдил Наказателно постановление № 790800 - [рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на "Български гозби” ООД, ЕИК ********* за това, че на 30.06.2024 г. в 12,40 ч., в търговски обект в гр. Габрово, находящ се на ул. "Ивайло" № 5 - стопанисван от търговеца, не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лева.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, съответно е осъществено констатираното от АНО нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в това, че на процесната дата и място не е регистрирало продажба на стока по данъчна група според вида на продажбите, а именно извършило е продажба на храна, като същата била отразена в данъчна група "Г" вместо в данъчна група "Б". Счел е, че правилно контролните органи са приели, че продажбата следва да се обложи със стандартната ставка от 20 % ДДС, а не със ставка от 9 % ДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че горепосочената продажба не попада в приложното поле на чл. 66а от ЗДДС, поради което подлежи на регистриране в група "Б" и облагане с 20 % ДДС, като е приел от събраните по делото доказателства да се установява, че в процесния случай не се касае за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги. Предвид това е счел, че правилно е прието от контролните органи, че жалбоподателят следва да понесе отговорност за процесното административно нарушение.

Изложени са доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Както АУАН, така и атакуваното постановление били издадени от издадени от компетентни по степен, място и материя органи и съдържали необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление бил изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи вида и размера на наказанието. Предвид това съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки дължимата проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Габрово намира, че основания за отмяна на оспореното решение и отмяна изцяло на наказателното постановление не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.

Касационният съд изцяло споделя изводите на районния съд, по отношение на извършеното от касатора нарушение и ангажирането на административнонаказателната му отговорност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно е посочена и задълбочено анализирана относимата правна регламентация.

За пълнота следва да се отбележи следното:

Правилни и обосновани са изводите на районния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита. С оглед трайната съдебна практика, мотиви могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в преписката по издаването му. В случая в приложения и връчен на дружество Протокол за извършена проверка на обект серия АА №0007709/30.06.2024 г., съответно издаден от същото фискален бон се съдържа посочване на конкретно продадените храни – 1 бр. картофки, 2 бр. шишчета и 1 бр. пържола – безспорно представляващи храна, както са посочени в АУАН и НП, което посочване позволява да се прецени дали търговецът е дължал отчитането и регистрирането в паметта на ФУ в групите по т. 1-4 на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съответно с каква ставка. В АУАН и НП присъства позоваване на този протокол.

В конкретния случай, на 30.06.2024 г. в 12,40 ч., в търговския обект на дружеството в гр. Габрово на ул. "Ивайло" № 5 е била отчетена извършената продажба на горните храни на обща стойност 10.95 лв. и отразена в група "Г" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Това обстоятелство не е спорно по делото и се установява по несъмнен начин от представените и приети в производството пред районния съд доказателства.

Основния по делото спор, както правилно е изложил РС се свежда до това дали обектът, стопанисван от жалбоподателя, неговата дейност и услуги покриват критериите за „ресторантьорски услуги”, както се твърди от търговеца или не, в какъвто смисъл е изводът на АНО, като отговорът на този въпрос съответно предопределя и този на въпроса осъществено ли е процесното нарушение или не.

Определението на понятията "ресторантьорски и кетъринг услуги" за целите на данъчното облагане е дадено от законодателя в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, който гласи "ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни".

Според горепосочения чл. 6 от Регламента, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика; Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12d48d5e-c140-4096-9209-1addcb18ee59