Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 749 от 28.07.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2162/2025
Вид
Решение № 749
Подписан
28.07.2025
Състав
НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 18 ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. П., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Н.Т.З Гражданско дело № 20251720102162 по описа за 2025 година

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба вх. № 13134 / 10.06.2025 г., подадена от Р. А. В. срещу А.

М. И., с която е поискано да бъде издадена заповед за незабавна защита по реда на чл.

18 ал. 1 от ЗЗДН.

В молбата се твърди, че А. М. И. е съпруга на нейния вуйчо, като се излага, че на 04.06.2025 г. сутринта тръгвайки за работа станала обект на нападение и вербална агресия от страна на ответникът И., която започнала да крещи по молителкята, обиждала я и заплашвала. Излага, че я наричала „куковицо“, „никаквице“, „идиотко“, „ще съжаляваш“, „ще изчезнеш“, всичко това част от агресията, която изляла срещу нея. Заплашвала я още „ще те унищожа“, „ще ви запаля“. След като молителката не отвърнала и се качила в колата си ответникът И. ударила с твърд предмет по страничната част на колата й. Молителката излага още, че това не било първия път, когато е била нападана и през годините била подложена не само на вербална, но и на физическа агресия.

В съдебно заседание молителката Р. А. В. редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответникът по молбата А. М. И., се явява лично и с адв. Р. К.. Оспорва изцяло изложените в молбата твърдения и приложената декларация, като счита, че това е реакция на молителката поради наличието на висящо дело за делба. Моли съда да отхвърли подадената молба по ЗЗДН и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и видно от извършените по делото справки ответникът А. И. е съпруга на вуйчото на молителката, а именно брат на А. Н. И., 1 която е майка на молителката Р. А. В..

Видно е от писмо от 19.06.2025г. от МБАЛ „Р.А.“, Психиатрично отделение, че лицата Р. А. В. и А. М. И. не се водят на отчет.

Според справка от 12.06.2025 г. в РС П. няма за завеждани други дела по реда на ЗЗДН срещу Р. В. и А. М. И..

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката Р. А. В. декларира, че на 04.06.2025 г. сутринта тръгвайки за работа станала обект на нападение и вербална агресия от страна на ответникът А. М. И., която започнала да крещи по молителката, обиждала я и заплашвала. Излага, че я наричала „куковицо“, „никаквице“, „идиотко“, „ще съжаляваш“, „ще изчезнеш“, всичко това част от агресията, която изляла срещу нея. Заплашвала я още „ще те унищожа“, „ще ви запаля“. След като молителката не отвърнала и се качила в колата си ответникът И. ударила с твърд предмет по страничната част на колата й.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. М.В.К. – съсед на страните, който заявява, че е познавам лицето, което се намира до него в залата – А. от много години, тъй като ги дели една ограда. Заявява, че познава и Р. В., която е племенница на Х. – съпруг на А.. Свидетелства, че никога не е виждал да се карат.

Заявява, че е пенсионер по болест и в повечето време си е вкъщи в двора. Посочва, че на 04.06.2025г. не е чул никакъв скандал между А. и Р. или за извършени действия от А. към Р., нито пък А. да удря колата на Р.. Дори не допуска, че би могло да се случи.

Единствените скандали, които е виждал са били от страна на свекървата на А. към цялото семейството. Не е чувал и виждал разправии между А. и Р., като Р. живее в къщата на горния етаж постоянно.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Това е така, защото отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя - чл. 1, ал. 2 ЗЗДН.

За да се проведе успешно доказване на твърденията за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че спрямо нея чрез действие/бездействие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от молителя, който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Действително, чл. 13, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 ЗЗДН овластява съда да издаде заповед за защита и единствено въз основа на декларацията, но само при липсата на други доказателства по делото. Това отклонение от общите принципи на доказването в гражданския процес 2 не създава законна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в декларацията, се считат верни до доказване на противното.

Представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът не кредитира, на база горепосочените гласни доказателства по делото, които съществено се различават от посочените в декларацията твърдения. Предназначението на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и спорове относно имущества.

Недоказани останаха твърденията на молителката Р. А. В. за извършен акт на домашно насилие на 04.06.2025 г., с изложеното в молбата и декларацията съдържание. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят М.В.К., който ясно, последователно и безпротиворечиво заявява, че никога не е виждал да се карат Р. В. и А. М., както и че на 04.06.2025г. не е чул никакъв скандал между А. и Р. или за извършени действия от А. към Р., нито пък А. да е удряла колата на Р.. Дори не допуска, че би могло да се случи. В хода на настоящото производство не беше установено по безспорен и категоричен начин ответниццата А. М. И. да е осъществила акто на домашно насилие по отношение на Р. А. В. на 04.06.2025г. с посочените думи и действия.

Поради гореизложеното молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а издадената по делото заповед за незабавна защита – отменена на основание чл. 19 ЗЗДН.

Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

При този изход на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката Р. А. В. следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС П. държавна такса в размер на 25 лева, а също и на осн.чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати на ответника сумата от 500 лева – разноски за реализирано адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 13134 / 10.06.2025 г., подадена от Р. А. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „***** срещу А. М. И., с адрес: гр.П., ул. „*****, за налагане на мерки за защита по ЗЗДН , за извършен акт на домашно насилие на 04.06.2025г. в гр. П., ул. „****“ №, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. А. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „*****, да заплати в полза държавата по сметка на РС П. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата от 25 лева, дължима държавна такса за разглеждане на подадената молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Р. А. В. с ЕГН ********** да заплати на А. М.

И. с ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева – реализирани по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П . в 7-дневен срок от 28.07.2025 г., когато съдът е посочил, че решението ще бъде обявено на основание чл.

17, ал. 1 ЗЗДН.

3

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4