Решение № 815 от 07.11.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Шумен, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20223630100508 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Д-транс Шумен“ ООД, представлявано от И.Р.И твърди, че е собственик на лек автомобил марка „С.“ модел „Берлинго“ с рег. № Н *** ВН. На 16.01.2019 г., по път I-7 в посока гр. Шумен – гр. Силистра, при километър 78-ми, в близост до с. Изгрев, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което на автомобила били причинени имуществени вреди. Произшествието настъпило поради внезапната поява на пътя на диво животно – кошута и сблъсъка на автомобила с него. Веднага след това, водачът уведомил чрез обаждане на телефон 112 за случая, като на място пристигнали полицейски служители и такива на СИДП – Шумен, които съставили необходимата документация. В резултат на ПТП бил извършен ремонт на лекия автомобил, като стойността на същия възлизала на 1186,80 лева. Тъй като вредите, претърпяни от ищеца били нанесени от вещ, отговорност носели собственикът на същата и лицето, под чийто надзор се намира тя. В случая, собственик на дивото животно била Държавата, чрез ресорното си министерство – Министерство на земеделието, храните и горите. На другия ответник – Сдружение „Ловнорибарско дружество „Сокол““ гр. Шумен, било предоставено стопанисването на дивеча, в района на който настъпило произшествието. Поради това, двамата ответници носели солидарно безвиновна отговорност за претърпените от дружеството вреди.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 1186,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил марка „С. Берлинго“ с рег. № Н***ВН, собственост на ищеца, причинени на 16.01.2019 г. на път I-7, км 78+152 в посока с. Изгрев, от диво 1 животно – кошута, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Министерство на земеделието подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че макар държавата да е собственик на дивеча, то не носи отговорност за причинените вреди, тъй като не може да осъществява надзор върху същия. Отговорността за вреди, причинени от дивеч била специално уредена в ЗЛОД, като настоящият случай не попадал сред приложното поле на този закон. Освен това, дейностите по стопанисване на дивеча били предоставени въз основа на договор на другия ответник по делото и именно той следвало да носи отговорност. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на водача на управляваното МПС, собственост на ищеца. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира плащането от ищеца на направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол – Шумен““ гр. Шумен подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага, че не е доказано, че кошутата, причинила вреди по МПС е излязла от участък, стопанисван от дружеството. В чл. 37 от ЗЛЛД изчерпателно били изброени задълженията на лицата, на които е предоставено стопанисване на дивеча, като в тях не фигурирало осъществяване на надзор. Поради това, счита, че не осъществява надзор над дивеча в района и не следва да носи отговорност по реда на чл. 50 от ЗЗД. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на водача на управляваното МПС, собственост на ищеца. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат платени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното удостоверение за регистрация на МПС част I е, че „Д-транс Шумен“ ООД е собственик на лек автомобил марка „С.“ модел „Берлинго“ с рег. № Н *** ВН. По делото са представени трудов договор № 6/22.07.2015 г. и Заповед № 1/03.08.2015 г., от които се установява, че М.С.Д е работник при ищеца, като на същия било възложено да управлява описания по-горе лек автомобил.

Съдът констатира от протокол за ПТП № 1601064/16.01.2019 г., съставен от служител на ОД на МВР – Шумен, че на 16.01.2019 г. по път I-7 км 78+152 в посока с. Изгрев, около 6,30 часа настъпило ПТП с участник М.Д., управлявал сочения автомобил и внезапно излязло на пътното платно диво животно – кошута. Не се спори между страните, че на цитираната дата, служители на СИДП – Шумен иззели мъртвото животно, за което съставили констативен протокол № 149018 (чието абсолютно неразчитаемо копие е приложено по делото). По делото са представени разменени между страните писма, в които ищецът кани ответното министерство да му заплати причинените по автомобила вреди. Видно от договор № 26/07.08.2009 г., сключен между ДЛС „Паламара“ с. Венец, обл. Шумен и Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол““ гр. Шумен е, че по силата на същия, ответникът приел да извършва стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански райони, между които и ЛСР „Изгрев“ в землищата на с. Изгрев, с. Осеновец и с. Буйновица, за срок 2 от петнадесет години. В представената Заповед № РД46-1703/08.11.2001 г. на Министъра на земеделието и храните са определени границите на ловностопанските райони, между които и процесния.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „С. Берлинго” с рег. № Н *** ВН е следният: на 16.01.2019 г. автомобилът се движил в дясната лента на път I-7 (Шумен-Силистра) около 6,30 часа по посока с. Осеновец – с. Изгрев. Времето било облачно видимостта – добра при движение на фарове, пътното платно – мокро, без неравности, прав пътен участък. Вляво от пътя имало банкет с широчина 1,30 м на нивото на пътното платно , с денивелация около 1 м под нивото на платното, поредица от храсти с височина от 0,4 м до 3 м над нивото на платното, без листа.

При достигане на км 78+152, на прав пътен участък, от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила навлиза на пътното платно и го пресича кошута (навсякъде в заключението неправилно посочена като сърна). Водачът на автомобила задейства аварийно спирачки, и с предната лява част превозното средство удря животното в задната част, като по време на удара задните й крака са пред предната лява част на автомобила, а предните крака – най-вероятно в процес на скок върху предния капак. Вследствие на удара, автомобилът е с поражения в предната част, приоритетно вляво, а кошутата е със счупени задни крака. Вещото лице сочи, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието. Излага, че водачът е управлявал със скорост, допустима за движение извън населени места (не повече от 60 км/час) и в случая е успял да намали частично скоростта на движение, като по време на удара тя е била 23,4 км/час. На мястото преди инцидента не са налице поставени пътни знаци, предупреждаващи за появата на диви животни. Мястото на настъпване на ПТП попада в ловно-стопанския район, стопанисван от ЛРД „Сокол“ гр. Шумен. Вещото лице заключава, че извършените дейности за ремонтиране на автомобила (описани подробно) и привеждането му в състоянието, в което е бил, възлизат на 1181,28 лева. Нанесените щети са унищожили увредените детайли, поради което се наложила тяхната подмяна.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани М.Д. и Н.А. Същите описват, че са работници на „Д-транс Шумен“ ООД, като в деня на инцидента първият от тях управлявал служебния автомобил марка „С. Берлинго“ по пътя Шумен-Силистра. Около 6,30 часа се придвижвали между селата Осеновец и Изгрев, като било тъмно, пътната настилка била мокра, а скоростта на автомобила не повече от 60км/час. Внезапно, от лявата част на превозното средство изскочило животно – кошута и започнало да пресича пътя. Д. намалил рязко скоростта на движение, но независимо от това автомобилът ударил кошутата в задната й част. Свидетелят спрял колата и веднага сигнализирал за случилото се на телефон 112. След известно време на мястото пристигнали горски служители, които умъртвили раненото животно, съставили протокол и иззели тялото. Около 9,00 часа на мястото пристигнали и полицейски служители, които съставили протокол за ПТП. В резултат на удара, на автомобила били нанесени вреди по левия преден фар, левия калник, бронята и предния капак, което наложило смяната им.

3

При така описаните фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Депозираната претенция е с правно основание чл. 50 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответниците в тези случаи, е необходимо да се установи, че единият от тях е собственик на животното, другият осъществява надзор върху животното, че са нанесени вреди на ищеца, видът на вредите, размерът на сумите, необходими за тяхното компенсиране, както и че животното е причинило тези вреди. Отговорността по цитирания текст е за собствено поведение, изразяващо се в използването на вещите (животните).

Разликата между деликтната отговорност по този текст и общия състав на непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД), е наличието на вина, като при вредите, причинени от вещи (животни), веригата на обстоятелствата, предшестващи вредата не включва виновно поведение. Отговорните в тези случаи лица, са собственикът и лицето, под чийто надзор се намират животните.

В случая, ищцовото дружество обосновава отговорността на Министерство на земеделието с твърдението, че животното, за което се твърди, че причинило вреди, принадлежи на Държавата, която осъществява собствеността си чрез ресорното министерство. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът в Република България е частна държавна собственост. Според легалното определение на чл. 5, ал. 1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици – обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Безспорно, кошутата (женски благороден елен) е едър тревопасен бозайник от разрез чифтокопитни. Анализът на цитираните правни норми, води до извода, че процесното живото – кошута представлява частна държавна собственост. Тоест, собственик в случая е Държавата, а не Министерство на земеделието. В чл. 31, ал. 1 от ГПК е предвидено, че Държавата се представлява от Министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. В случая не е налице изключение от принципа, като Министерство на земеделието не е собственик на процесната вещ.

Съдът счита, че посочените в исковата молба обстоятелства не обосновават качеството страна на Министерство на земеделието. Безспорно е, според правната теория, че надлежна страна по делото е носителят на право на иск за разрешаване на този правен спор, който е предмет на исковия процес, а правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Процесуалната легитимация представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Същата е обусловена от правните твърдения, съдържащи се в исковата молба. Ищецът обосновава качеството страна на този ответник с принадлежността на правото на собственост, но се установи, че МЗ не е собственик на дивото животно, за което се твърди, че причинило вреди. Предвид горното, съдът счита, че Министерство на земеделието се явява ненадлежна страна.

При гореизложените констатации, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба от „Дтранс Шумен“ ООД гр. Шумен срещу Министерство на земеделието следва да бъде върната, а производството, в тази му част – прекратено.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЛОД, организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието. Тези дейности включват и създаването на държавни дивечовъдни станции, между задачите на които са съхраняването и обогатяването на видовото разнообразие на дивеча, както и опазването му. След като на министерството със закон са възложени функции, които имат организационен, управленски и контролен характер по отношение на дивеча, следва да се приеме, че то осъществява общ надзор над него. В случая, министърът на земеделието определил със заповед границите на ловностопанските райони в района на дейност на Държавна дивечовъдна (ловна) станция „Паламара“. От друга страна, доказа се, че последната сключила с ответника договор от 07.08.2009 г. със срок на действие 15 години, по силата на който възложила на Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол““ гр. Шумен стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански райони, между които и ЛСР „Изгрев“. Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза заключава, че мястото на настъпилото ПТП попада в района, стопанисван от ЛРД. Тоест, ответното сдружение е субектът, осъществяващ надзор над дивеча в района на настъпилото пътно-транспортно произшествие и следва да носи отговорност за вреди, причинени от дивеча в района. Отговорността на лице, осъществяващо надзор следва се осъществява именно по реда на чл. 50 от ЗЗД, а предвидената специална отговорност по чл. 79, ал. 2 от ЗЛОД е приложима само в случаите на причинени вреди на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за пасища райони. В тази насока, цитираната от ответниците практика е създадена преди приемането на действащите понастоящем специални закони. Поради това и възражението, че е невъзможно да се осъществява надзор върху диви животни, респ. не може да се носи отговорност по реда на чл. 50 от ЗЗД за вреди настъпили от техни действия, се явява неоснователно.

Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12d4050e-2588-4bf1-9ece-58e464abb8c0