Присъда № 68 от 15.05.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 68 от 15.05.2026 година, постановена по НОХД № 94/2026 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Х. А. /Н.А./, роден на **********г. в гр. ***, Ислямско емирство **********по обвинение в престъпление по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 14.04.2026 година в района на гранична пирамида № 235 в землището на с. Голям Дервент, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез защитник, по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв.

М. Я. К. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Х. А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Я. К. заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и желае съдът да определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК в размера, посочен от прокурора.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият Х. А. е роден на **********г. в гр. ***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин на тази стрА..

Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено по делото време я напуснал и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга държава, като премине от Република Турция в Република България през границата на стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице, което срещу заплащане на сумата от 3500 евро се съгласил да му помогне. След това подсъдимият заедно с други двама негови сънародници и една жена от Сирия с четирите й деца били отведени до гориста местност в близост до турско – българската граница. Там ги чакали други две лица, които ги водели, за да вървят през гората. На 14.04.2026 година достигнали границата на Република Турция с Република България и едно от двете лица, които ги водели, поставило стълба на възпрепятстващото съоръжение на границата и казал на подсъдимия и на остА.лите 7 лица от групата да преминат от другата стрА. по стълбата. По този начин на 14.04.2026 година подсъдимият Х.

А. влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида №235, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, без разрешение от надлежните органи. По същото време и по идентичен начин остА.лите спътници от групата също влезли на територията на Република България, а двамата им водачи се върнали обратно на турска територия. След като преминали възпрепятстващото съоръжение подсъдимият и спътниците му от групата седнали отстрани на пътя и зачакали граничните полицаи да ги открият, според обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП и прочетени в хода на съдебното производство по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК.

1

Междувременно разпитаният по делото свидетел – С. Д. Д. /на длъжност „ст. полицай в *** към РД „ГП“-Елхово/ на 14.04.2026 г. бил назначен за старши на ГПН и със служебен автомобил се отправил заедно със свой колега по маршрута, който им бил зададен – обход на държавната граница в района от 231 до 246 гранични пирамиди, намиращи се в землището на с. Голям Дервент. Около 23.50 часа св. Д. и колегата му се намирали в района на 234 гранична пирамида, когато с фаровете на служебния автомобил осветили група хора, отговарящи на профила за нелегални мигранти. Същите се намирали на около 25 метра от линията на държавната ни граница. Свидетелят Д. спрял служебния автомобил при тях и установил с колегата си 8 /осем/ лица – една жена, четири деца и трима мъже, които не представили документи за самоличност и не говорели български език. Жената заявила, че децата са нейни, както и че са от Сирия, а тримата мъже се самоопределили като идващи от Афганистан и били на видима възраст 27-28 години. Свидетелят Д. и неговият колега докладвали на прекия си началник - инсп.Г.П., след което лицата били задържани и откарани в помещение за временно настаняване към ГПУ-Елхово.

Впоследствие св.Д. и колегата му са извършили обход около мястото на задържането на лицата и са констатирали признаци на нарушение на държавната граница в района на 235 гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, като срещу 45 кол на възпрепятстващото съоръжение бруното било намачкано в горната си част и свлечено към наша територия, а по мрежата имало и следи от кръв, каквато граничните полицаи установили по-рано по ръцете на някои от мъжете от групата.

При регистрацията на задържаното лице същият се представил като Х. А. /Н.А./, гражданин на Ислямско емирство Афганистан. При влизането си в стрА.та ни подсъдимият Х. А. не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че Х. А. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля С. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля С. Д. Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Х. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 14.04.2026 година в района на гранична пирамида № 235 в землището на с. Голям Дервент, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля С. Д. Д., а и в обясненията 2 на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Х. А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най3 лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.