Решение № 108 от 05.04.2021, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№108 гр. Добрич, 05.04.2021 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА И. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 303 от 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „****„***”“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, ЕИК ****, представлявано от Н.П.И., подадена чрез адв. М.П., ДАК, срещу Заповед № 389 от 29.05.2020 г. на Кмета на Община **и Заповед № 766 от 20.08.2020 г. на Кмета на Община **, с които на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по първата Заповед, съответно чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 57а, ал.

1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията по втората Заповед, е наредено да бъдат премахнати от ****„***“ АД, с управител Н.П.И., поставените преместваеми обекти, описани във всяка една от заповедите, като е определен срок от 15 дни за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на съответната Заповед.

Срещу всяка една от заповедите са образувани отделни дела с оглед датата на издаването им и съответно датата на подаване на жалбите, като с Определение № 36/ 08.02.2021 г. двете дела под № 303/ 2020 г. и № 464/ 2020 г. са обединени и производството продължава под № 303/ 2020 г. за общо произнасяне по двете заповеди.

Жалбоподателят счита, че оспорените актове са неоснователни, необосновани и незаконосъобразни. Настоява, че Кметът на Община **няма правомощие да издава акт от такъв характер. Според жалбоподателя имотът, в който се претендира, че са поставени незаконно преместваеми обекти, не е частна собственост на Държавата. Излага становище, че Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр. дело № 5981/ 2015 г. по описа на Върховния касационен съд е неотносимо към него, тъй като не е участвал в производството по това дело, а същевременно в ДРС има образувано друго дело под № 783/ 2020 г., касаещо спора за собственост върху процесния имот. Възразява, че от текста на Заповедите не може да се направи извод за адресата на същите. Твърди, че обжалваните Заповеди засягат друг обект, за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение и следва да бъде насочена срещу дружеството, на което е било издадено Разрешение за поставяне – „ТХ *** ****“ АД. Твърди, че с Акт за държавна собственост е предоставено стопанисването и управлението на имуществото, находящо се в комплекса, на жалбоподателя, от което черпи довод, че обектите не били поставени в чужд имот. Добавя, че съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия дружеството е придобило собствеността върху имуществото, като с оглед на това може да се ползва и от терена, върху който са построени сградите, поради което не му е необходимо разрешение от собственика на терена за поставяемите обекти. Заявява, че от дружеството е подадено заявление на 03.07.2019 г. за поставяне на обект в имота, представляващ вход за пешеходци и МПС с бариера и охрана, по което няма произнасяне, като вместо да се произнесе, администрацията е предприела проверка на обекта, за който е подадено заявлението. Жалбоподателят счита, че Заповедите противоречат на Наредба № 8121з – 1225 от 27.09.2017 г. на Министерство на вътрешните работи – ДАНС, тъй като с цитираната Наредба се определят обектите по чл. 23, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, а Ваканционното селище попадало в обхвата на обектите, подлежащи на такъв контрол. В тази връзка сочи, че поставените входно – изходни бариери са с цел да се предпази селището от нерегламентирана дейност от страна на всеки, който би могъл да навреди, както на посетителите, така и на изградените в селището сгради и имущество. Добавя, че на територията на селището на няколко пъти са извършвани кражби и палежи и при липса на пропускателен режим, ограничаващ безцелното и хаотично движение на хора на територията на комплекса, биха били създадени предпоставки за извършване на застрашаващи живота и здравето на хората действия. Отбелязва, че свободният достъп на хора не е ограничен, а единствено е създадена организация за паркиране на автомобилите. Иска отмяна на оспорените заповеди и присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. П., ДАК, който твърди в допълнение, че описаните в Констативния акт обекти не отговарят на наличните на място. Поддържа жалбите и настоява за отмяна на оспорените заповеди. Претендира разноски.

Ответникът,

Кметът на Община **, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. А., редовно упълномощена, която оспорва жалбите и настоява да бъдат оставени без уважение. Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От административния орган са представени преписките по издаване на оспорените актове.

С оглед стореното от жалбоподателя оспорване на идентичността на обектите, описани в заповедите и тези на място, и по двете дела са назначени съдебно – технически експертизи за изясняване на този въпрос. Заключенията на вещото лице са приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и изслуша заключенията на вещото лице, съответно приложимия закон, намира за установено следното:

Заповед № 389/ 29.05.00 г. е получена от жалбоподателя на 12.06.2020 г. (л. 10 от АД № 303/ 2020 г.) Жалбата е изпратена от дружеството до Община **на 24.06.2020 г. (л. 86 от АД № 303/ 2020 г.), с оглед на което е подадена в срок, от адресата на Заповедта.

Заповед №

766/ 20.08.2020 г. е изпратена до жалбоподателя и получена на 26.08.2020 г. от управителя на дружеството. (л. 7 от АД № 464/ 2020 г.) Жалбата е регистрирана с вх. № РД – 14 – 56/ 04.09.2020 г. (л. 3 от АД № 464/ 2020 г.), с оглед на което е подадена в срок, от лицето, адресат на Заповедта.

С оглед горното заповедите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледани по посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав приема жалбите за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Предмет на процесното оспорване са заповеди на Кмета на община **, с които на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по първата Заповед, съответно на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията по втората Заповед, е наредено да бъдат премахнати от ****„***“ АД, с управител Н.П.И., поставените преместваеми обекти, както следва:

По Заповедта от 29.05.2020 г.:

- Контролно - пропускателен пункт (КПП) и две автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС, монтирани на входа на Bаканционно селище „***", в средата на улицата, представляваща част от имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, представляващ хорска територия, собственост на Държавата, съгласно Акт за частна държавна собственост № 4127/18.6.2007 г.

- КПП с една автоматична бариера, монтирани след първото КПП и паркинга, на входа на бившата „френска част" на комплекса, в същия имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич

- Една автоматична бариера, монтирана на около 100 м. след паркинга до рецепцията и входа на комплекса, на улицата, водеща към бившата „българска част", в държавен имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, представляващ горска територия По Заповедта от 20.08.2020 г.:

- Контролно - пропускателен пункт (КПП) и две автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС в имот с идентификатор *** по КККР на с. ****

При извършена проверка на място на 19.05.2020 г. от длъжностни лица от отдел „Устройство на територията и инвестиции" при Община **, съгласно правомощията им по чл. 223 от ЗУТ и на основание Заповед № 327/ 13.05.2020 г. на Кмета на община **, е съставен Констативен акт (КА) по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ № 2/ 19.05.2020 г. (л. 22 – 24 от АД № 3030/ 2020 г.) за премахване на незаконни обекти по реда на чл. 57а от ЗУТ поради факта, че са поставени без разрешение за поставяне и са поставени в чужд поземлен имот без знанието и съгласието на неговия собственик - Държавата. В КА е описано, че в имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, представляващ горска територия, собственост на Държавата, съгласно Акт за частна държавна собственост № 4127/ 18.06.2007 г., на входа на BC „***", в средата на улицата, има_монтиран контролно - пропускателен пункт (КПП) и две автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС; в същия имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, след първото КПП и паркинга, на входа на бившата „френска част" на комплекса, има монтиран друг КПП с една автоматична бариера; в държавен имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, представляващ горска територия, на около 100 м след паркинга до рецепцията и входа на комплекса, на улицата, водеща към бившата „българска част", има монтирана една автоматична бариера. Подробно са описани и начините на поставяне на отделните обекти, а именно, че първият КПП на входа на Bаканционно селище „***" и двете автоматични бариери са монтирани върху бетонен фундамент в средата на улицата, където е оформен „остров" с две ограничителни системи за пътища (мантинели). Посочено е, че КПП е от сглобяема конструкция с правоъгълна форма, изградена със стени от алуминиева дограма и плосък покрив, има врата и странично по едно плъзгащо се прозорче към двете половини на пътното платно.

Бариерите са автоматични, с електромеханично задвижване на рамото, рамената преграждат изцяло пътното платно, съответно в посоките на влизане и излизане от комплекса. За втория КПП е отразено, че се намира на улицата към бившата „френска част", представляваща имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, поставен в градинката и частично върху алея за пешеходци, непосредствено до тази улица, съответно че бариерата е поставена непосредствено до оградата на тази част от комплекса, както и че конструкциите на КПП и бариерата са идентични с тези на входа на комплекса. За другата автоматична бариера е указано, че е поставена на улицата към бившата „българска част“, монтирана непосредствено до улицата, като рамото ѝ прегражда цялата ширина на улицата, представляваща имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, община **и че конструкцията на бариерата е идентична с останалите три бариери в комплекса. Според КА проверката е извършена във връзка с Разпореждане от 19.07.2019 г. на Районен прокурор - Галин Гавраилов от Районна прокура***а гр. **по прокурорска преписка с вх. № 50/ 2019 г. по описа на РП - **, образувана по сигнал на Министерството на ***изма до Главния прокурор на РБ с вх. № 2200/ 08.07.2019 г. на Прокура***ата на РБ, препратен по компетентност до Окръжна прокура***а - гр. Добрич (пр. вх. № 379/ 2019 г.). От Районен прокурор - Галин Гавраилов от Районна прокура***а гр. **с вх. № РД-06-719/ 25.10.2019 г. до Кмета на община **е изпратено разпореждане с резолюция за предприемане на мерки за премахване на незаконните обекти по реда на ЗУТ.

От КА става ясно, че е извършена проверка в архива на отдел „Устройство на територията и инвестиции" при община **за имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с. ****, община **, област Добрич, и е открито Разрешение № 37/ 2012 г. за поставяне на преместваеми постройки на основание чл. 56 от ЗУТ, издадено на ТХ „*** ****" АД, ЕИК ****, представлявано от ****, за поставяне на „павилион - КПП" с площ 10 кв. м с бариера и охрана, със срок на валидност от 10.05.2012 г. до 10.05.2015 г. Съгласно приложената тахиметрична снимка (геодезическо заснемане) на КПП с бариера, Разрешение № 37 / 2012 г. се отнася за КПП с две бариери на главния вход на BC „***" в остров в средата на пътя. Срокът на разрешението е изтекъл преди 5 години на дата 10.05.2015 г. За втория КПП с бариера на улицата към бившата „френска част" и другата бариера, поставена на улицата към бившата „българска част", е отразено, че не са открити разрешения за поставяне по реда на чл.