Решение № 5172 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5172 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110155495 по описа за 2024 година

Предявен е от И. С. А. срещу „.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 350, ал. 1 КТ, вр. чл. 357 КТ за осъждане на ответника да предаде на ищцата оригиналната и трудова книжка с нанесен предходен трудов стаж при предходни работодатели.

Ищецът И. С. А. в исковата молба и в уточнителна молба от 14.10.2024г. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № .г. на длъжност „.“. Поддържа се, че на 21.06.2023г работодателят е отправил писмено предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ поради съкращаване на щата. Посочва, че на 23.06.2023г. трудовото правоотношение е било прекратено, без да е спазено предизвестието, като ответникът неправомерно е задържал трудовата книжка на ищцата. Ищцата изтъква, че още при постъпване на работа е предала трудовата си книжка и че тя е била заверена от служител на „.“ ЕООД, но не и е била върната.Сочи се, че това е наложило ищцата да закупи нова трудова книжка, която е предала на работодателя на 21.07.2023г и която също не и е върната. В исковата молба се твърди и, че ищцата е правила многократно опити да получи трудовата си книжка обратно, но без успех, като дори имало данни, че същата била загубена от работодателя. Изпращала е покана до работодателя за връщане на трудовата книжка, но без резултат, като е водена и кореспонденция със служител на дружеството. Подчертава се, че е подаден сигнал до ., които след извършена проверка установили, че има предадена от ищцата трудова книжка на 21.07.2023г. и че работодателят твърдял, че трудовата книжка е върната след заверка, но че това не отговаря на истината. С оглед всичко изложено се моли искът да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕООД, с който оспорва исковете. Излагат се твърдения, че трудовата книжка на ищцата не е била предоставена от нея при сключване на трудовия договор. Сочи се, че при извършената проверка от ., също са били дадени обяснения, че единствено е предоставена трудова книжка на 21.07.2023г. и след нанасяне на данните за прекратяване на трудовото правоотношение същия ден трудовата книжка е била върната. Поддържа се, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при постъпване на работа служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка, като това задължение не било изпълнено от ищцата. Твърди се, че в водения от работодателя дневник за издаване на трудови книжки, липсва издадена такава за ищцата. Във връзка с това се сочи, че работодателят е отправил искане до ищцата в 5дневен срок да предостави трудовата си книжка за вписване на прекратяване на трудовото и правоотношение. С оглед изложеното се изтъква, че задължение на работника е да съхранява трудовата си книжка. Оспорва се твърдението, че трудовата книжка е била изгубена от работодателя, като се подчертава, че същата е била загубена от самата ищца. Сочи се, че липсва подписана от ищцата декларация за съхраняване на трудовата книжка у работодателя съгласно чл. 348, ал. 3 КТ, като се подчертава, че без изрично писмено съгласие на работника, работодателят няма право да съхранява трудовата книжка. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и в полза на дружеството да се присъдят разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника съществувало валидно трудово правоотношение и че ищцата заема длъжността „.”, като това обстоятелство се потвърждава от приетия по делото трудов договор № .г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – поради закриване на щата на заеманата длъжност, видно от приложената към исковата молба заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 22.06.2023г. Посочено е в заповедта, че считано от 23.06.2023г трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, като е указано на А. да бъде заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.

По делото е представен сигнал с вх.№ .г. подадена от ищцата А. до . „. .“, в който е посочено, че след прекратяване на трудовото и правоотношение не са и заплатени дължимите обезщетения, като е отбелязано, че е забавено връчването на трудовата и книжка. Въз основа на така депозирания сигнал видно е била извършена проверка в ответното дружество, видно от приетия по делото протокол за извършване на проверка № .г.

В протокола е посочено, че при проверка на място и след представяне на документи от представител на „.“ ЕООД е констатирано нарушение на трудовото законодателство изразяващо се в това, че в дневника за издаване на трудови книжки не е отбелязана датата на предаване на трудовата книжка и подпис, а същевременно в писмени сведения 2 работодателят е посочил, че му е предадена от ищцата трудова книжка на 21.07.2023г и още в същия ден трудовата книжка е била оформена и върната. Посочено е в констатациите в протокола, че съгласно писмените сведения на работодателя трудовата книжка на А. е била съхранявана при нея. Към протокола са представени и цитираните в него писмени сведения от упълномощен представител на дружеството, съгласно които трудовата книжка на ищцата не се е съхранявала в „.“ ЕООД, поради което трудовата книжка е предоставена за вписване от И. А. на 21.07.2023г и след попълване на данни от нея е върната от .. на 21.07.2023г.

Във връзка с проверката е представен и отговора от 05.04.2024г. на . „. .“, адресиран до ищцата А., в който отговор е посочено, че при преглед на трудовото досие на ищцата, предоставено от работодателя, не е намерена декларация депозирана от нейно име или друг документ, че се е съгласила трудовата и книжка да се съхранява от работодателя, както и за това че е предала трудовата книжка в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Отбелязано е, че не са установени и документи съгласно които работодателят е изпълнил задължението си да поиска в петдневен срок от А. да представи трудова книжка за попълване и съответно липсват документи за получаване от страна на ищцата да трудовата и книжа.

По делото са приети и преписи от дневник за издадени трудови книжки на „.“ ЕООД, в който са вписани издаваните трудови книжки от работодателя, но сред тях липсва името на ищцата.

След приключване на проверката видно от представеното към исковата молба заявление от 12.06.2024г. ищцата А. е поискала трудовата и книжка да и бъде върната, като в заявлението е посочено, че от представител на дружеството и е заявено, че представената трудова книжка при започване на работа, която е била оформена от работодателя, е загубена, поради което е предала на .. новозакупена трудова книжка, която все още очаква да и бъде заверена и да бъде уведомена кога може да я получи. Ищцата е .равила изявление, че настоява старата и трудово книжка да бъде потърсена, тъй като в него има нанесен трудов стаж още от 2000 година. Посочено е в заявлението и, че от служител на дружеството – . и е съобщено, че няма трудова книжка при работодателя.

В отговор на така подаденото заявление на 18.06.2024г. от името на „.“ ЕООД е предоставено на ищцата писмо, в което се посочва, че е извършена проверка на всички трудови досиета в дружеството и на дневника за издаване на трудови книжки и не е констатирано наличието на трудова книжка на ищцата, както и данни за предаването от А. на такава и съответно за получаването на А. от работодателя на трудова книжка. Ето защо е отправена искане до ищцата да предостави в петдневен срок трудова книжка.

Представена по делото е и кореспонденция на ищцата чрез приложението . с лице „.“, неоспорена от ответника, от която е видно, че в периода от 09.08.2023г до 14.08.2023г /доколкото съобщенията са в хронологична последователност от по-стари към по-нови съответно от месец към август към месец юни, т.е са от различни години/ ищцата е поискала да бъде уведомена кога трудовата и книжка е била оформена и може да си я получи, като на 14.08.2023г. ищцата е била уведомена, че трудовата и книжка е готова и е поканена да отиде 3 да я получи още на следващия ден. В последствие на 12.06.2024г. ищцата отново е заявила, че иска да получи трудовата си книжка, но адресатът на съобщението е посочил, че вече не е служител на ответника.

По делото от ищцата в открито съдебно заседание е представен писмен отговор, депозиран от името на „.“ ЕООД по друго дело между страните, в който отговор от дружеството е посочено, че на 21.07.2023г А. е започнала работа при друг работодател и че не е била предоставена на дружеството-ответник трудова книжка, от която да е видно дали ищцата е останала без работа един месец след прекратяване на трудовото правоотношение.

Разпитан по делото е и един свидетел, а именно ., която заявява пред съда, че е заместник управител в ответното дружество и че през 2020г ищцата е била назначена на трудово договор в „.“ ЕООД като . и към онзи момент тя е била единственият счетоводител на дружеството. Преди назначаването на ищцата свидетелката сочи, че счетоводството на дружеството е водено от счетоводна къща във .. След постъпване на работа от ищцата още в първите дни цялата документация от . във . била изпратена и предадена на А.. Подчертава, че работата на главния счетоводител е да оформя трудовите книжки при постъпване на служителите на работа и именна А. е водила документите на всички служители във фирмата, в това число е оформяла и трудовите им книжки. Изрично подчертава, че ищцата при постъпване на работа и при прекратяване на трудовото правоотношение не е предоставила трудова книжка. Свидетелката твърди и, че именно А. сама е оформила всичките си документи при постъпването си на работа и сама е подала уведомлението до .. . си спомня, че пред нея ищцата след прекратяване на трудовото си правоотношение е предоставила на другия им счетоводител празна трудова книжка, без да е налице потвърждаване, че това е първата и трудова книжка. Свидетелката си спомня, че празната трудова книжка е предоставена от ищцата след извършване на проверката от . – през лятото на 2024г.

Съдът кредитира отчасти така дадените показания, като прецени същите по реда на чл.

172 ГПК съобразявайки обстоятелството, че свидетелката е служител на ответника. Въпреки това настоящият състав счита, че не е налице основание показанията на свидетелката да не бъдат кредитирани в частта относно начина, по който ищцата е постъпила на работа. Същата пряко е възприела случващото се и не се явява пряко заинтересована от изхода на спора.

Нещо повече заявеното от нея досежно обстоятелствата свързани с постъпването на ищцата на работа и оформянето от нея на всички документи във връзка с това е логично и непротиворечиво, като съответства и на представените по делото доказателства в насока, че счетоводителите на дружеството са оформяли документите касаещи трудовите правоотношения на служителите. По отношение на частта относно предоставянето на празната трудова книжка и в частност времето на предоставянето и през 2024г, съдът намира, че показанията и не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на представените по делото писмени доказателства, а и на заявеното от самия ответника в насоката, че новата трудова книжка е предоставена на 21.07.2023г.

При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от правна страна следното:

4

По допустимостта на предявения иск:

Съгласно непротиворечивата съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав предявяването на иск по чл. 350, ал. 1 КТ за връщане на трудова книжка е допустимо.