Определение № 5673 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5673 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20261100102586 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от А. В. Д., с ЕГН:

**********, с която е предявен иск срещу „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 21 от ЗПК, за прогласяване на нищожен на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU - ******** на 21.03.2023г., сключен между страните по делото. Размерът на кредита за потребителски цели е 22000лв.

Настоящият състав на съда намира, че процесният иск не е подсъден на СГС и следва да се разгледа от СРС по следните съображения:

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение № 1368 от 5.05.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 596/2025 г., ТК, І т. о., Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 790 от 18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2946/2013 г., I т. о., ТК, и др. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора. В своята константна практика / напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. /, ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора. Възприетото разрешение се споделя изцяло от настоящия състав.

В настоящия случай с исковата молба се претендира нищожност на целия договор за кредит, поради което цената на иска се определя от стойността на договора. В практиката на ВКС, споделена и от настоящия състав, също е изяснено и съдържанието на понятието "стойност на договора" - в общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на 1 вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и пр. / / в този смисъл вж. Определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. 2946/2013 г. на ВКС, I т. о. /.

В настоящия случай предмет на договора за кредит е сума от 22 000,00 лева. Същата е била предоставена на ищцата за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят сумата от 25 000 лева, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Този извод не може да бъде променен от установеното с чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото тези разпоредби са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на годишния процент на разходите по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не са в състояние да дерогират императивните процесуалноправни правила.

В процесния случай цената на иска е в размер на 22 000лева или 11248,42евро.

Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК на окръжен съд са подсъдни всички искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. или 12782,30евро, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

Предвид цената на процесния иск, съдът намира, че не е родово компетентния съд и не следва да разглежда делото, като производството по същото следва да бъде прекратено.

Тъй като е налице спор за подсъдност между СГС и СРС, то и на основание чл.122 ГПК същият следва да се разреши от САС.

Предвид изложеното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2586/2026г. на СГС, I-18 с-в., поради неподсъдност.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между СГС и СРС за определяне на родово компетентния съд, който да се произнесе по искова молба с вх. №354570/29.10.2025г. на СРС, подадена от А. В. Д..

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд- гр. София по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2