Решение № 3 от 10.01.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 567/2022
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 10.01.2024
- Състав
- Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 207 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 286 · Наказателен кодекс
- чл. 208, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16а, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№3 гр. С., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20221800100567 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. И. И. е предявил срещу „К.П. - 2018“ ООД обективно съединени искове за плащане на сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силни емоционални и психологически сътресения, довели до здравословни проблеми - хипертония, довела до бъбречно възпаление, при обострянето му - бъбречна недостатъчност, довела до временна загуба на работоспособност; загуба на работа, доходи и жизнен стандарт заради нарушена репутация; семейни проблеми с децата, както и проблеми със съседите, колегиалната и приятелската среда, обществото заради създаден отрицателен имидж; прекратяване на кариерно развитие в гражданския сектор и опазването на околната среда и на научно развитие като университетски преподавател /вж. допълнително писмено становище на ищеца, депозирано в о. с. з. на 26.01.2023 г./, които вреди са претърпени в резултат на отпечатани във вестник „К.“ – регионален седмичен вестник за района на гр. П., гр. З. и гр. Ч. и публикувани на интернет - страницата на този вестник неверни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца, обидни и позорящи неговото добро име и злепоставящи го в обществото, вкл.
1 твърдения за осъществен от него „рекет“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022 г., до окончателното плащане /първоначално исковете са били предявени за сумата от 35000 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, но впоследствие в депозирано от ищеца на 20.12.2022 г. писмено становище по делото е направено искане за допускане на изменение на исковете чрез увеличение на размерите им, а именно увеличение на размера на главния иск със сумата от 15000 лв. и съответно увеличение на размера на акцесорния иск чрез претендиране на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху увеличения размер на главния иск за исковия период, като искането е уважено и с протоколно определение от 26.01.2023 г. съдът е допуснал исканото изменение на исковете чрез увеличение на размерите им/.
Конкретните твърдени като увреждащи действия и бездействия на ответника /във връзка с които са изложени подробни фактически твърдения в исковата молба и в допълнителните писмени становища/ са следните: отпечатване в бр. 14 от 09 - 16 април 2015 г. на вестник „К.“, както и публикуване на интернет - страницата на този вестник на шест материала - „Какво показа разследването на NOVA TV”, „Всеки получава заслуженото си“ /интервю/, „Да разбъркаме тинята с пръчка“, „Да си припомним кой е Д. И.“, „Какво още научихме за Д. И.“ и „Маските паднаха“, които материали са публикувани под общ надслов „Еко рекет разбуни духовете в П. и З.“; отпечатване в бр.
15 от 17 - 23 април 2015 г. на вестник „К.“, както и публикуване на интернет - страницата на този вестник на два материала – „Колко дълго ще позволи държавата на „зелените“ да си играят играта?!“ и „Дарете ни 1 милион лева и няма да ви закачаме!...“, които материали са публикувани под общо заглавие „Тема с продължение: Екорекет“; отпечатване на 31.08.2016 г. във вестник „К.“, както и публикуване на интернет - страницата на този вестник на материал със заглавие „Делото срещу газификацията на З. падна в съда“; непремахване на горните публикации от интернет страницата на вестник „К.“ с електронен адрес https://kambana.net, на която страница публикациите са се намирали при публичен достъп до тях от публикуването им до подаването на исковата молба, а и впоследствие.
Твърди се от ищеца, че към момента на публикуване на материалите той 2 ръководел неправителствената природозащитна организация „Коалиция за устойчиво развитие“, която имала за цел да следи за еко-равновесието в силно индустриализирания район на гр. П., гр. З. и гр. Ч., в който се намирали четири големи мини за добив на земна руда и ценни метали и три големи завода за преработка на добитото от мините, като организацията създавала затруднения за бизнеса с настояванията си за извършване на ОВОС /оценка за въздействието върху околната среда/ при всеки нов проект, с искания за строеж на пречиствателни съоръжения и за инвестиции от страна на индустрията в съвременни, щадящи околната среда технологии, както и инвестиции, насочени към подобрения в битовата среда на населението.
Всичко това било с оглед високата заболеваемост на населението в този район от тежки, вкл. онкологични заболявания и високата смъртност.
Дейността на организацията създавала значителни проблеми на замърсяващия околната среда бизнес, поради което представителите му поръчвали и организирали публикации в електронни и печатни медии, компрометиращи дейността й - излъчени на 2-ри, 5-ти и 6-ти април 2015 г. репортажи по „Нова ТВ“, както и публикации във в-к „К.“, от които можело да се направи извод, че ищецът заблуждавал обществеността относно действителните цели на ръководената от него организация и че вместо да се занимава с опазване на околната среда от неблагоприятното въздействие на местните предприятия, в действителност извършвал измами чрез прикриване на закононарушения срещу заплащане и упражнявал натиск върху представители на частния бизнес. След публикуване на горепосочените публикации във вестника те продължавали да съществуват на интернет - страницата на вестника.
Излъчените по телевизията репортажи станали повод за образуване на основание чл. 208, т. 2 НПК на досъдебно производство срещу ищеца от Софийска районна прокуратура, след което той бил регистриран от полицията като криминално проявено лице. Това довело до ограничаване възможностите му да намери подходяща работа, наложило се да напусне столицата, където живеел, и да отиде на село. Вследствие създаденото след излъчване на репортажите и публикациите напрежение и негативни настроения ищецът бил поканен на разговори от свои работодатели - „Б.Т.“ ЕООД, където заемал длъжността експерт „Маркетинг“ и завеждащ „Връзки с обществеността“ и Фондация „В.М.С.“, където заемал длъжността лектор и преподавател на докторанти, които разговори били свързани с
3 освобождаването му по взаимно съгласие от заеманите длъжности.
Гражданският му договорът с УНСС като преподавател по дисциплината „Национална сигурност“, който се подновявал през летните месеци за всяка поредна година, за 2015 г. не бил подновен. Публикациите във в-к „К.“ представлявали важно и масирано допълнение към излъчените по телевизията репортажи, освен това били многобройни и разпространени в региона чрез печатното издание и чрез интернет, съдържали открити, но недоказани клеветнически твърдения и обвинения и като такива допринесли срещу ищеца да бъде започнато наказателно производство и да бъде вписан в регистъра на криминалния контингент. Разследването срещу него продължило повече от шест години, като с определение № 1463/23.11.2021 г. на Софийски градски съд било прекратено воденото наказателно производство. Криминалната регистрация /заличена едва в края на 2021 г./ довела до невъзможността ищецът да постъпи не само на държавна работа, но и на друга престижна такава. В резултат на това почти 7 години, а и към момента на подаване на исковата молба ищецът бил без доходи и се намирал в крайно тежко материално положение. Публикуваните от ответника материали съдържали клевети и обиди, имали унизителен характер и довели до публичната дискредитация на неговата личност, като по този начин се създали трайни негативни обществени нагласи срещу него и се „очерняло“ името му за дълъг период от време, накърнявало се чувството му за лично достойнство и чест.
Наличието и към момента на подаване на исковата молба на публикациите на интернет - страницата на вестника причинило на ищеца вреди в по-голям размер от първоначалното им публикуване и продължавало да му причинява вреди поради продължаващото разпространение на невярна информация, обиди и клевети по отношение на него. Същевременно в нарушение на Етичния кодекс на българските медии ответникът не дал възможност на ищеца да вземе отношение към публикациите, а впоследствие не публикувал извинение или опровержение. С оглед всичко гореизложено се предявяват настоящите искове, като ищецът обосновава размера на исковете с въздействието на описаните обстоятелства върху неговата личност, отнесено и към социално-икономическите условия на живот в страната към момента.
Главният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, акцесорният – с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва 4 исковете. Твърди, че „К.П. - 2018“ ООД е вписано в ТР на 10.04.2018 г. и издава в-к „К.“ от бр. 15 от 13 – 19 април 2018 г., преди това вестникът бил издаван от „К. - П.“ ЕООД, като между двете дружества нямало никаква капиталова или персонална връзка, за да е налице основание ответникът да носи отговорност за дейността на „К. - П.“ ЕООД в качеството му на издател на вестника до 13.04.2018 г. и то при положение, че „К. - П.“ ЕООД съществува и към настоящия момент. Твърди, че съгласно нормативната уредба – Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги и подзаконовите актове по приложението му, екземпляри от издадените броеве от вестници се депозират и пазят в съответните институции, а като архив се оставят екземпляри на хартиен носител и в електронен вариант на сайта в съответната редакция на печатното издание. В този смисъл, ако се е осъществило увреждащо ищеца деяние, то е осъществено с публикуването на съответния материал на хартиен и/или електронен носител, а съществуването му впоследствие като архив /в редакцията на вестника, в НБ „Кирил и Методий“ или в други институции/ или като получени по абонамент или чрез покупка на съответните броеве на вестника, или като качени на сайта на вестника наред с издаването му не представлява последващо публикуване на съответния материал, от което за ищеца да настъпват неблагоприятни последици. Навежда в тази връзка и възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на съдебна практика, според която признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име, при което подлежи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, при съобразяване с наведените в исковата молба основания. В случая в публикациите липсвали увреждащи ищеца обиди и клевети, в журналистическите материали се изразявало мнение относно значими за обществото проблеми, свързани с екологията и отношенията на 5 бизнеса и местната власт с природозащитни организации по въпроси, засягащи района на Средногорието, като правото на изразяване на мнение не било използвано за накърняване правата и доброто име на ищеца в качеството му на представител на тези организации и изобщо като обществено известна личност. Съответно оспорва настъпването на вреди за ищеца, а при условията на евентуалност навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, като в тази връзка оспорва характера и интензитета на претендираните вреди. Оспорва и наличието на причинна връзка между публикациите и твърдените здравословни проблеми на ищеца /описани в исковата молба и в писменото становище на ищеца от 20.12.2022 г./, оставането му без работа и образуването на наказателно производство срещу него, като по отношение на последното излага и твърдение, че повод за образуване на наказателното производство са излъчени телевизионни предавания, а не публикациите във в-к „К.“.