Решение № 181 от 24.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500329 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г. Е. Х., чрез процесуалния му представител адв.Т.Г., против решение №37/17.05.2023г., постановено по т.д.№172/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Г. Е. Х. против „Гаранционен фонд“, гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 50 000лв. до 70 000лв., представляваща обезщетение за причинените му болки и страдания, поради причинената смърт на баща му Е. Ил. Х., която смърт е настъпила като резултат от ПТП от 08.09.2018г.; 2 / Г. Е. Х. е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“ сумата, представляваща разликата над 195лв. до 325лв., представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство.Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Гаранционен фонд“ - П. И. С., но в диспозитива на решението е пропуснато да се обективира волята на съда, видна от мотивите, относно това обстоятелство.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и в частта му за 1 сумата, представляваща разликата над 50 000лв. до 70 000лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Гаранционен фонд“ в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к. Й.Ш. поддържа становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.Претендира разноски.

Третото лице помагач П. И. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Т. поддържа становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и допълнителната си искова молба ищецът Г. Е. Х. излага, че на 08.09.2018г., на път III-204, км.46.1+706/гр.Р.-гр.П./, е настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка „Щаер“, модел „19С46“ с рег.№*, поради неспазване правилата за движение е ударил челно автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.№*, управляван от П.

Й. Ш..В резултат от сблъсъка между двете МПС пострадали 18 души, пътуващи във втория автомобил, един от които Е. Ил. Х., баща на ищеца, починал на *г. в резултат от причинените при ПТП травматични увреждания.Вследствие от смъртта на родителя си ищецът претърпял неимуществени вреди - тежки психични болки и страдания.С присъда, постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за виновен за осъщественото деяние.За управлявания от него т.а. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид което легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на обезщетение за така причинените вреди е ответникът „Гаранционен фонд“.Предявил писмено претенцията си пред „Гаранционен фонд“ на

22.03.2021г., по която била образувана щета

№20210072/12.04.2021г., но същият на 28.06.2021г. отказал да изплатил обезщетение.Предвид гореизложеното, претендира ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от смъртта на баща му неимуществени вреди - психични болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозираните писмен отговор и допълнителен писмен отговор в срока, съответно по чл.367 и чл.373 от ГПК, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва 2 твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от Г.Х. във връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета №20210072/12.04.2021г.Излага, че по същата е уведомил ищца, че е необходимо да представи доказателства, че действително е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, каквито той не е представил.Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП.Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП.Оспорва претенцията за законна лихва от 22.03.2021г.Твърди, че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе, а не от датата на сезиране.В случая се е произнесъл в срок по претенцията, поради което лихва би се дължала от датата на подаване на исковата молба.Възразява за съпричиняване в размер на поне 50% от наследодателя на ищец, т.к. същият е пътувал без поставен обезопасителен колан.

По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на негова страна П. И. С..Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че „Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

Третото лице помагач П. И. С. подържа становище за неоснователност на предявените искове по съображенията, изложени от ответника.Възразява за съпричиняване в размер на 50% от наследодателя на ищец, който се е съгласил да пътува в автобус, който е технически неизправен и без монтирани системи за обезопасяване на пътниците.Твърди, че починалият Е. Х. не е поддържал връзка с децата си, т.к. е живеел с друга жена след смъртта на тяхната майка/поч. *г./ и е поддържал връзка с близките на тази жена, а между него и биологичните му деца не са съществували необходимата връзка и отношения на обич и привързаност, поради което и смъртта му не е довела до твърдените от ищеца, че са изживени душевни болки и страдания с необратим характер.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният иск е уважен до размера от 50 000лв., ведно със законна лихва, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен за разликата над 70 000лв. до 100 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и 3 приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от община С., се установява, че въззивникът Г. Е. Х. е наследник по закон, низходящ, на Е. Ил. Х., поч. на *г.

С влязла в сила на 07.06.2022г. в тази си част Присъда от 23.04.2021г., постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за виновен в това, че на 08.09.2018г. по път Ш-204, км.4+706, в посока гр.П.гр.Р., при управление на МПС със скорост 83,3 км/ч. - т.а. „МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, per. №*, с прикачено към него полуремарке модел „Флиегл Дхка 350“, рег.№ *, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, едно от които Е. Ил. Х., както и телесни повреди на повече от едно лице, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и половина, както и на осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява ПМС за същия срок.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила част от присъдата по НОХД №296/19г. по описа на РОС.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към 08.09.2018г. за т.а. „МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, per. №* не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца като трето увредено лице, т.к. се претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на смърт при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен фонд с вх.№24-01163/22.03.2021г., по която е образувана щета №20-210072/12.04.2021г., по 4 която ответникът е отказал да изплати обезщетение с решение от 28.06.2021г./по причини, че липсва влязла в сила присъда срещу сочения за виновен за процесното ПТП водач/.

Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване чл.497 от КЗ.Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за 2018г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от броя пострадали лица е 10 000 000лв.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфлационни процеси/2, 7% за 2018г./, нарастване на цените и др.

Съгласно заключението на СМЕ от 11.04.2023г. на в.л.Т.И., при ПТП на 08.09.2018г. на Е.Х. са причинени тежка мозъчна контузия в областта на ствола и базалните ядра, субарахноидален кръвоизлив, кръвонасядане по меките черепни покривки в ляво теменно, състояние след трепанация на черепа в ляво с вътремозъчен кръвоизлив, двустранна бронхопневмония, разкъсно-контузни рани в областта на дясната ушна мида и лявата 5 подбедрица, кръвонасядания в областта на ляво рамо, лява гръдна половина и лява поясна област.Смъртта му е следствие от черепно-мозъчната травма.Продължителността на лечението в интензивно отделение поради тежката ЧМТ е благоприятствало развитието на абсцедираща двустранна интерстициална пневмония, задълбочила тъканната и органна исхемия и спомогнала за смъртния изход.