Решение № 262460 от 05.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№

262460 гр. Пловдив,

05.11.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15361 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени „ЕВН

България Топлофикация“ ЕАД против Г.Р.Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 3259/25.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5549/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, а именно: сумата от 459, 10 лв.

– главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. ****, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до 21.05.2020 г. в размер на сумата 52, 88 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед – 22.05.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П, ул. ****. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Бруната“ ООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 459, 10 лв., представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация по пера, съгласно представената справка. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна Г.Р.Г. е депозирала, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител ***. Х.Г., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че предпоставките за уважаване на исковите претенции са недоказани. Оспорва ответната страна да има качеството на клиент или потребител на топлинна енергия. Оспорва до имота на ответника реално да е доставена топлинна енергия. Твърди, че в имота на ответника няма монтирани устройства за измерване на топлинна енергия и отоплителни тела, като отоплителни тела не били монтирани и в общите части на сградата. Оспорва приложената по делото справка за доставена топлинна енергия, като счита, че последната не се ползва с доказателствена тежест за установяване на твърдените от ищеца обстоятелства, доколкото представлява частен документ, който не носи подписа на ответника. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна Г.Р.Г. с клиентски № ****, както и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл тези писмени доказателствени средства притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив” ЕАД на потребителите в гр. Пловдив, чрез представяне на препис от двата ежедневника, в които последните са публикувани.

Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на предоставяните от ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. П, ул. **** т. е. че последната е страна по процесното правоотношение.

По делото е представена и справка по лице от Служба по вписванията – гр.

Пловдив към Агенция по вписванията, от която се установява, че върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. П, ул. ****, е вписана възбрана с вх. № 24719/28.08.2019 г. по отношение на ответника в качеството му на длъжник. От така представената справка, не се установява след датата на вписване на възбраната, да са налице данни за отчуждаване на правото на собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 483 ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.

Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П., ул.

****, доколкото са налице данни за вписана възбрана по отношение на посочения недвижим имот, която съгласно цитираната разпоредба се налага от страна на съдебния изпълнител, след проверка на собствеността.

Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че последният не е задължен към ищцовото дружество. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Правното действие на сключения договор за търговска продажба на топлинна енергия попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.

Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. В случая ищецът претендира стойността на топлинна енергия, доставена за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация.

С разпоредбата на чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 68 от Наредбата е установено, че количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода, като изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери за топла вода - когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода.

Следователно установения в този подзаконов нормативен акт принцип е, че се заплаща доставено количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база на реално потребеното количество топла вода по индивидуален водомер, когато такъв е монтиран в имота.

С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е установено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от Наредбата е установен редът за отчитане на топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост.

Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, определя правила за начисляване на количеството топлоенергия за сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1. определя се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2. за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС); 3. дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. Т.е. така посочената разпоредба определя реда за начисляване на изразходено количество топлинна енергия за отопление, а не за битово горещо водоснабдяване, доколкото установената методология, съобразно разпоредбите на този нормативен акт, се прилага при наличието или липса на отоплителни тела. По така изложените съображения посочената разпоредба не следва да се приложи при липса на осигурен достъп до имота, при определяне на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, която е съобразена с реално доставената топлинна енергия съизмерима с потребената и отчетена топла вода.