Решение № 830 от 09.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Бургас, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501103 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Н. В. проти в решение № 1129 от 06.06.2024 г., постановено по гр. дело № 7493/2023 г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете за приемане за установено по отношение на ответницата Р.

Р. Р., ЕГН: **********, че същата му дължи следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по „ч.гр.д. № 8821/ 2019г. по описа на Районен съд – Бургас“ : главницата за разликата над уважения размер от 25.20 лв. до предявения размер от 188.74 л в . , в е д н о със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението на 12.09.2023г.,както и обезщетението за забава в размер на законната лихва – за разликата над уважения размер от 7.47 лв. до предявения размер от 25.33 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, в обжалваната му отхвърлителна част като се твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Възразява се, че съдът погрешно е приел, че с плащането от 14.06.2023г. на сумата от 211.59лв. ответницата е погасила претендираните парични задължения по процесните 19 фактури, издадени за периода от 27.09.2021г. до 25.04.2023г. на обща стойност 163.54лв. и начислените до 25.04.2023г. лихви за забава върху тях. Сочи, че с молба от 24.10.2023г. изрично е заявил, че с плащането от 14.06.2023г. са погасени по-стари задължение на ответницата, за които е образувано изп.д. № 169/2024г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, доколкото с извършеното плащане ответницата не е посочила кои точно задължения погасява, поради което следва да се приеме, че тъй като те са еднородни се погасяват най-старите й задължения съгласно правилото на чл.76, ал. 1 от ЗЗД, което счита, че не е съобразено от съда. Излага оплаквания, че съдът не е взел предвид 1 направените от ищеца оспорвания съгласно молбата му от 29.01.2024г. и неоснователно е отказал извършване на поисканата съдебно-счетоводна експертиза, с което е нарушил процесуалните правила и това е довело до необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Предвид това на основание чл. 266,ал. 3 от ГПК се иска допускане във въззивното производство на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, посочени в жалбата. По подробно изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което отхвърлените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските и в двете инстанции. В съдебното заседание въззивното дружество не изпраща представител. Представя писмено становище по съществото на спора с искане за присъждане на разноските по делото.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Р. Р. Р., чрез назначения й на основание чл. 94 от ГПК процесуален представител адв. Н. Г. – БАК представител е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва наведените в жалбата доводи, като счита,че въззивното дружество недопустимо въвежда нов предмет на делото, като променя вече заявените периоди на претенцията си, вмъквайки стари вземания по дела, които не са били предмет на иска. Сочи,че още при подаване на възражението си по чл. 414 от ГПК ответницата е платила частично задължението си към ищеца за процесния период, тъй като е представила вноска бележка от 14.06.2023г. за платени суми за вода в размер на 211.59 лв., която сума съвпада с извлечението от счетоводната сметка 411 на дружествотоищец. Възразява се против искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като подлежащите на изследване от нея въпроси не не спорни и няма нужда да се изясняват –липсва спор дали правилно са осчетоводени фактурите, нито как се води счетоводството на ищеца, като по отношение на четвъртия въпрос се възразява, че същият е правен. По изложените в жалбата съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част. В съдебно заседание въззиваемата, чрез назначения й особен адвокатския си представител моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд ищцовото дружество е предявило искове за приемане за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответницата Р. Р., че същата му дължи сумата от 188.74 лв. – главница, представляваща сбор от неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения адрес на ответницата, с абонатен № 921573, начислени за периода 17.08.2021г. - 29.06.2023г., и сумата от 25.33 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2021г. до 31.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 12.09.2023г. до окончателното й изплащане, като за претендираните вземания ищцовото дружество се е снабдил със заповед по № 2661 от 13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 5433/ 2023г. по описа на РСБургас.

В исковата молба се твърди, че ответницата като собственик на описания в исковата молба водоснабден обект, е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такава е обвързан от Общите условия предоставяне на ВиК услуги. Ищецът сочи, че ответницата е заплатила потребеното от нея за процесния срок количество вода в предвения в чл.33 ал.2 от Общите условия 30-дневен срок от издаването на всяка фактурите, поради което претендира да бъде установено дължимостта на начислените за това суми, заедно с лихвите за забавено плащане по чл. 44 от ОУ. Сочи, че за процесните вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по 2 чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5433/ 2023г по описа на РС- Бургас.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковете,с възражение, че е направила плащане, но не е знаела какво точно се изисква да отбележи в платежното нареждане. Заявила е, че не е получила фактурите, за които се претендират исковите суми, като е възразила и, че издадените фактури са неясни.

Посочила е също, че плащания не са били възможни поради неоснователно начисленото й предходно задължение от 4000 лв.

По повод извършеното от ответницата на 14.06.2023г. плащане на сумата от 211.59лв., ищецът е заявил, че не го оспорва, но твърди, че с него са погасени стари задължения на ответницата, за които е образувано изп. д. № 169/ 2014г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, чийто предмет е принудително изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 16.10.2013г., издаден по ч.гр.д. № 7507/ 2013г., начислени за предходен период от 20.01.2011г. до 07.05.2013г.

С обжалваното съдебно решение, зачитайки направеното от ответницата от 14.06.2023г. плащане, съдът е приел,че с него са погасени част от претендираните в ч.гр.д. № 5433/ 2023г по описа на РС- Бургас вземания за доставени услуги по предявените в настоящото производство 19 фактури, издадени в периода 27.09.2021г. до 25.04.2023г., на обща стойност 163.54 лв., както и начислените до 25.04.2023г. лихви за забава на тези задължения. Предвид това е отхвърлил исковете за тези вземания за неоснователни. По отношение на останалата част от вземанията за исковия период от 25.05.2023г. до 25.07.2023г. по последните три процесни фактури, съдът като е съобразил,че липсват доказателства да са платени от ответницата е приел, че същите са все още дължими от нея, като е уважил иска за главницата в размер на 25.20 лв. , като за забавено плащане на главницата от общо 188.74 лв. по фактурите за периода от 17.08.2021г. до 29.06.2023г. е уважил иска за дължимост на мораторна лихва за забава в размер на сумата от 7.47 лв., начислена до 31.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.20 лв., считано от подаването на заявлението на 12.09.2023г. до окончателното изплащане.

Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в отхвърлителните му части. В останалата част същото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваната му част, извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, въз основа на която е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя препраща на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение по направените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:

По делото страните не спорят, че ответницата е собственик на процесния водоснабден обект с абонатен № 921573, за който за исковия период от 17.08.2021г. до 29.06.2023г. са отчетени като потребеление 52 куб.м. вода, за което ищецът издал посочените в исковата молба 22 фактури на обща стойност 188.74 лв. /с период на издаване на фактурите от 27.09.2021г. до 25.07.2023г./. Ответницата не оспорва начисленото количество вода, но твърди, че е погасила задълженията си към ищеца за исковия период с извършено на 14.06.2023г. плащане на сумата от 211.59 лв. съгласно представено от същата дата платежно нареждане. Не спори също, че във вносната бележка от 14.06.2023г. ответницата не е 3 посочила конкретно кои месечните задължения погасява, но съществременно по делото е установено, че тя е извършила плащането въз основа на издадено й извлечение от счетоводните сметки на ищцовото дружество по сметка 411 за дължимите от нея неизплатени суми по партидата й по 46 броя фактури, издадени за периода от 26.09.2016г. до 25.04.2023г., индивидуализирани в същото извлечение по номер, дата и стойност /л. 15 от заповедното производство/. Ищецът не оспорва плащането, но твърди, че доколкото в платежното нареждане от 14.06.2023г. не е посочено кои задължения са платени, то счита, че съгласно чл. 76 от ЗЗД следва да се приемат за погасени по-старите задължения на ответницата към него, за които е образувано изп.д. № 169/ 2014г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова. Предвид това спорът по делото е кои вземания на ищеца към ответницата са платени с така направеното от нея на 14.06.2023г. плащане на сумата от 211.59лв.

Настоящата инстанция намира, че въпреки обстоятелството, че при плащане на сумата от 211.59 лв. в платежното нареждане липсва изрично посочване кои точно задължения се погасяват с платената сума от 211.59лв., в случая не са приложими правилата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, нито тези на чл. 76,ал. 2 от ЗЗД, тъй като те касаят различни хипотези от настоящата. Този извод следва от обстоятелството, че в случая плащането е извършено въз основа на издадена от ищеца на ответницата счетоводна справка на обща стойност 211.59лв., съдържаща посочване на всяко едно от отделните задължения на ответницата за периода от 26.09.2016г. до 25.04.2023г. Доколкото тази справка, послужила като основание за извършеното плащане включва 19 броя от процесните фактури, издадени за периода от 27.09.2021г. до 25.04.2023г., по които са начислени конкретно посочени суми за главница и лихва за забава, с плащане на общата сума от 211.59 лв. ответницата е погасила само и единствено посочените в справката задължения към ищеца по вписаните в нея фактури и суми по тях. Тъй като с така направеното изпълнение ответницата е платила изцяло вмененото от кредитора й с посоченото извлечение задължение на обща стойност 211.59лв., включително с дължимите лихви към този дълг, изборът й да плати точно тези задължения по изброените фактури, макар те да не са единствените дължими от нея задължения, обвързва кредитора . Тъй като направеното плащане касае конкретни задължения, индивидуализиран по вид, размер и дата няма основание ищецът да се позове нито на правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 от ЗЗД, нито на тези по чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението със вземания по друг дълг, различен от този, по който длъжникът е изпълнил.