Заповед за изпълнение № 1137 от 18.09.2025, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по чл. 417 ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, IV състав в проведеното на 18.09.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2565 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Георги К. Пашалиев – районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и 418 ГПК и след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането за допускане на незабавно изпълнение, на основание чл. 418 ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Т. Т. К. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора ТИ БИ АЙ Банк ЕАД ЕИК: 131134023, настоящ адрес **********, сумите: 2 349,64 BGN (двe хиляди триста четиридесет и девет лева и 64 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 107,33 BGN (сто и седем лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2025 г. до 28.08.2025 г., както и направените в производството разноски в размер от 125,52 BGN (сто двадесет и пет лева и 52 стотинки) - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу Т. Т. К. ЕГН:

**********, настоящ адрес **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, в частта, с която се претендира сумата от 517,05 BGN (петстотин и седемнадесет лева и 05 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2025 г. до 18.07.2025 г.

УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване в отхвърлителната част с частна жалба пред Окръжен съд Добрич, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

От представения договор за потребителски кредит № 310615056, сключен на 16.12.2024 г., се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор и Т. К., като длъжник, е възникнало правоотношение по силата, на което кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 2000, 00 лева, а последният се е задължил да я върне заедно с възнаградителната лихва до 25.06.2026 г. Представено е извлечение от счетоводните книги, в което е отразено, че кредитополучателят дължи заплащането на следните суми: 2 349,64 BGN (двe хиляди триста четиридесет и девет лева и 64 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 107,33 BGN (сто и седем лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2025 г. до 28.08.2025 г. и 517,05 BGN (петстотин и седемнадесет лева и 05 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2025 г. до 18.07.2025 г.

Съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечение от счетоводните 1 книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Според чл. 418 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ. От приложените доказателства се установява, че кредитът е станал изцяло изискуем на 02.05.2025 г. с получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено за главницата и за обезщетението за забава. В останалата част следва да бъде отхвърлено.

Искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва е неоснователно.

Този извод се аргументира с размера , преценен в съответствие с принципа на свободата на договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави.

Районният съд също възприема това становище.

От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.07.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 3.63. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 13, 63 %. При възнаградителна лихва от 51, 13 % е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждението противоречи на добрите нрави и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.

Като евентуален контрааргумент срещу изводите на съда може да бъде релевирано възражение за съобразяване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК от страна на кредитодателя. Настоящият състав не възприема тезата за действителност на неустоечната клауза, преценена само чрез нейния размер и съотношението му с годишния процент на разходите по кредита. Размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите по кредита са свързани доколкото възнаградителната лихва е част от годишния процент на разходите, но договорната лихва притежава и относителна самостоятелност.

Поради тази причина законосъобразността на размерът следва да бъде преценяван отделно от този на ГПР.

В този смисъл е и Определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г., III г.о. на ВКС, където е прието: „Към момента на сключване на процесния договор – 20.03.2015г. действа разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова , ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г.) ,съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

На първо място, от установената съдебна практика не може да бъде изведено обвързващо тълкуване за кратност в размера на уговорени вземания за лихви, приложимо за всички случаи ,т.е тълкуване което да породи и необходимост същото да бъде изоставено поради изменение на законодателството,или обществените отношения.

Именно съдът следи служебно за нищожността на правни сделки при решаване на 2 правния спор в обсега на потребителката защита. Засилената роля на съда да следи за нищожност на договорите,едно от основанията за което е и противоречието на договора с добрите нрави, е доразвита законодателно с приемането на чл. 7 ,ал.3 ГПК (ДВ бр.100/2019г). и в практиката на ВКС с приемането на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС,с което е очертан обсега на служебната преценка, включително при договори накърняващи добрите нрави,като самостоятелно основание за недействителност .

На следващо място, приемането на норми като визираните в чл19,ал.4 и ал.5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва , противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи ,при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите . Когато законодателят, ръководейски се на свой ред от изтъкнатите по- горе принципи, които прилага и съда, въведе норма като коментираната във въпроса ,нейното нарушаване влече нищожност поради противоречие със закона , което именно правно положение съдът императивно е длъжен да съобразява в обсега на дължимата защита и санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК“.

Съдът счита, че съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Съгласно чл. 78 от ГПК на заявителя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер общо на 125, 52 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), съобразно уважената част от заявлението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД IBAN: **********, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: TBIBBGSF

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3

3. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист срещу Вас.

4. Подаването на писмено възражение до съда не спира изпълнението на заповедта.

Изпълнението се спира само ако заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

5. Принудителното изпълнение се спира, ако представите надлежно обезпечение пред съда по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Ако сте потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

6. Съдът може да спре изпълнението и без да е необходимо обезпечение, ако в срока за възражение представите писмени доказателства, че:

- вземането не се дължи;

- вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

- неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител;

7. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Разпечатката съдържа 43 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12d02f95-98f9-4f73-97c9-d6c0b92e26a7