Решение № 1238 от 11.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. Варна, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110201729 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Р. Р. П. ЕГН **********, от гр.Варна, депозирана чрез адв.А., против НП № 23-0442-000120/ 01.03.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР- Варна, Четвърто РУ, с което на въз.П. са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорва се извършването на твърдяното нарушение от субективна страна, като се твърди, че собственикът на процесното МПС не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС, тъй като съответните органи не са го уведомили по смисъла на закона, коментира се Тълкувателно решение на ВКС в горния смисъл, твърди се, че нарушението не е прецизирано и от правна страна, визира се и постановление за отказ да бъде образувано ДП по същия казус,счита се, че е налице 1 приключило наказателно производство и в заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въз.П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено въз основа на доводите, посочени в жалбата и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява, депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

Във ВРП била образувана преписката номер 2351/23г. по повод постъпили материали от проверка, извършена от органите на Четвърто РУОД на МВР - Варна, с данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

В хода на проверката била установена следната фактическа обстановка:

Лек автомобил марка „Ауди" с per. номер В8006ТК бил собственост на Р. Р. П..

На 10.01.2023г., около 01.50 часа, лекият автомобил „Ауди" с per. номер В8006ТК бил управляван от Р. Р. П.. П. управлявал превозното средство по ул. „Народни будители" в кв. „Аспарухово" гр. Варна. По същото време Й. И. и А. И. - полицейски служители Четвърто РУ- ОД МВР - Варна, били на работа и изпълнявали служебните си задължения като обслужвали района на Четвърто РУ - ОД МВР - Варна.

Около 01.50 часа на 10.01.2023г. полицаите спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди" с per. номер В8006ТК, управляван от Р. Р. П..

След като извършили проверка органите на реда констатирали, че лек автомобил „Ауди" с per. номер В8006ТК бил със служебно прекратена регистрация от датата 02.11.2022г.

На Р. Р. П. бил съставен АУАН, затова че на 10.01.2023г. гр. Варна, 2 управлявал лек автомобил „Ауди" с per. номер В8006ТК, като МПС било с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от дата 02.11.2022г. Описаното представлявало нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Било снето сведение от Р. П., в което той посочил, че не е знаел, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация.

След приключване на работата по преписката, същата е била изпратена в РП -Варна.

След анализ на всички събрани в хода на проверката материали, наблюдаващият прокурор приел, че досъдебно производство не следва да се образува, тъй като не са налице достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за извършено престъпление от общ характер и по-конкретно за такова по чл.345, ал.2 от НК. Съгласно горепосочената разпоредба от НК подлежи на наказание „онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред". Доколкото в допълнителната разпоредба на чл.93 от НК няма легална дефиниция за понятието „регистрация на МПС по надлежния „ ред", прокурорът приел, че нормата е бланкетна и диспозицията й препраща към разпоредбите на нормативен акт, различен от НК. В случая това е Законът за движението по пътищата и по-конкретно §6, т. 6 /добавена с изменение на закона, въведено с ДВ, бр.101 от 201бг./ от същия, според която:

„Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер". Преценил, че систематичното тълкуването на двете разпоредби води до недвусмисления извод, че в чл.345, ал. 2 от НК е предвидена наказателна отговорност за водач на МПС, което няма първоначална регистрация по см. на §6, т. 6 ЗДвП, т.е. то или никога не е било регистрирано по надлежния ред - уреден в чл.140 и сл. от ЗДвП и в Наредба № 1-45от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - или пък този ред е бил нарушен. Служебното прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност", регламентирано в чл.143, ал.10 от ЗДвП, според прокурора,не можело да се 3 приеме за липса на регистрация. А в чл. 345, ал. 2 от НК се визирали именно случаи на липсваща изобщо регистрация, или на такава, която не е извършена по надлежния ред. Прокурорът приел, че е недопустимо наказателна отговорност да се обосновава въз основа на разширително тълкуване или правоприлагане по аналогия - аргумент от чл.46, ал.З, вр. ал.2 от Закона за нормативните актове. Ако законодателят е имал предвид наказателна отговорност да се носи и за прекратена регистрация на МПС, то това е следвало да бъде посочено изрично в чл. 345, ал. 2 от НК. В разрез с основни принципи на наказателното право би било да се приеме, че по този текст от НК наказателна отговорност се носи и за деяние, което не е изрично предвидено, а неговата съставомерност се „извлича" посредством разширително тълкуване на понятието „МПС, което не е регистрирано по надлежния ред".

Отделно от това прокурорът преценил, че дори да се приеме, че деянието е съставомерно от обективна страна, то същото е несъставомерно от субективна страна, тъй като не се събрани каквито и да било данни, собственикът на автомобила да е бил уведомен и да е знаел, че регистрацията на лек автомобил „Ауди" с per. номер В8006ТК е била служебно прекратена на 02.11.2022г.

Предвид горното с постановление от 20.02.2023г. прокурорът отказал да образува ДП и постановил материалите по преписката да бъдат върнати на Началника на Четвърто РУ - ОД МВР - Варна с оглед преценка за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност за извършено нарушение.

Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението на ВРП на 01.03.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В с.з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП, от които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата/, както и за това жалбоподателят да е бил уведомена, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

4

Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотописмените доказателства по преписката на ВРП, заповеди и от останалите писмени доказателства по делото, приложени в АНП.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.По делото има и съставен АУАН от компетентен служител.

Формално НП и АУАН съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни обстоятелства.

В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в действителност НП е било издадено въз основа на съставен АУАН и 5 постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП, което наложи материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от съда/ в самото НП никакви други доказателства не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП/.

Необорени по никакъв начин са твърденията на въз.П., че последният по никакъв начин не е бил уведомен както за обстоятелството, че е прекратена застрахователната полица, така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде уведомен за служебната дерегистрация.Табелите очевидно са били поставени на автомобила/ доказателствата за това са по преписката/, Гаранционният фонд не представя никакви доказателства, че собственикът на процесното МПС е получил изпратеното уведомление за липса на валидна застраховка, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на собственика, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.П. е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.Няма доказателства възз.П. виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС и няма никакви доказателства по преписката, такива не се ангажираха и в с.з., които да доказват противното.

В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на прокурора, касаещи проведеното ДП, но и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г. по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2777/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19г., по описа на съда, 6