Определение № 953 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20228002902721 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Б. Г. Е. срещу въззивно решение № 479 от 07.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 313 по описа на съда за 2022 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение от 17.11.2021 г., постановено от Окръжен съд - Перник по гр.д. № 65 по описа на съда за 2020 г., по същество е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД, ЕИК: 113569344, иск с правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с доказателствата по делото, както и поради наличието на всички основания за касиране на решението, законоустановени в чл.

281, т. 3 от ГПК – противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което ответното дружество да бъде прекратено на основание чл. 155, т. 1 от ТЗ, претендират се разноски за трите съдебни инстанции.

1

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се заявява наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По отношение на основанието по т. 1 от посочения законов текст се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 159 от 15.12.2009 г. по т.д. № 389/2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и решение № 532 от 14.10.2008 г. по т.д. № 258/2008 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по въпросите: 1/ При сериозно и дълбоко разстройство в отношенията между съдружниците в дружество с ограничена отговорност, в резултат на което от общото събрание на дружеството не могат да се вземат решения с необходимия кворум съгласно устава на дружеството и закона, представлява ли „важна причина“ по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството. 2/ При обсъждането от съда дали са налице важни причини за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по съдебен ред, освен интересите на дружеството като цяло, следва ли да се вземат предвид и причини, които се основават на действия на мнозинството от съдружниците – като накърняване на дружествените цели, нелоялно поведение, застрашаване здравето и живота на трети лица в резултат на действията на мажоритарните съдружници при личното им участие в дружеството.

Във връзка със заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК се поставя въпросът:

Представляват ли важни причини по смисъла на чл. 155 от ТЗ за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, независимо от положителния му финансов резултат, когато с действия на съдружниците, които са мнозинство според тяхното дялово участие и според участието им в дейността на дружеството се поставя в риск живота и здравето на трети лица. По отношение на същия въпрос се твърди, че в цитираните към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК решения на ВКС е посочено, че важни интереси за прекратяване на дружеството са налице, когато от дейността на дружеството могат да се увредят кредитори, но същите решения не са постановени по казус, при който от съдружници в дружество с ограничена отговорност, представляващи мнозинство според дяловото им участие в капитала се 2 застрашават интереси на трети лица извън кредитори. Поддържа се, че липсва произнасяне на ВКС по поставения въпрос, поради което и касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а произнасянето на ВКС по въпроса ще допринесе за точното и правилното тълкуване на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД не ангажира становище по жалбата. Третите лица помагачи на страната на ответника в производството К. К., Ю. В. и К. Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорват жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че в съдържанието на относително определеното понятие „важни причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, обосноваващо наличието на основание за прекратяване на ООД, се включват обстоятелства, които накърняват интересите на дружеството като цяло с оглед възможността му да осъществява целите, за които е създадено - да бъде обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства /чл. 63, ал. 1 ТЗ/. Дружеството функционира като „обединяване“ тогава, когато функционират органите му, чрез които то формира и изявява правната си воля и чрез които то извършва необходимите действия за постигане на целите си.

Дружеството извършва търговски сделки тогава, когато сключва и изпълнява такива. Трайното нарушаване на тези два аспекта от дейността на дружеството представляват „важни причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, 3 като за такива по-конкретно се приемат: 1) неосъществяване в продължителен период на търговска дейност; 2) фактическото нефункциониране на някой от органите на управление, вкл. и поради влошените отношения или противоречия между съдружниците; 3) трайна липса на рентабилност; 4) поведение на мнозинството, с което накърнява задължението си за лоялност към малцинството и към дружеството накърняване на членствените права на малцинството от мнозинството, извършване на конкурентна дейност от мнозинството и др. Като краен резултат причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството.

Като е съобразил диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният състав е изложил, че в случая в исковата молба се излагат твърдения за невъзможност ответното дружество да развива дейността си, тъй като: 1) били влошени отношенията между две групи съдружници – от една страна ищецът Б. Е., съдружника А. А. и съдружниците и управители В.

П. и Р. Г., и от друга страна третите лица помагачи и съдружници К. Т., К. К. и Ю. В.; 2) третите лица помагачи отказвали да изпълняват нормативните изисквания за предпътни медицински прегледи като водачи на автобуси за обществен превоз на пътници; 3) съдружникът К. К. се преназначил от кондуктор в шофьор на автобус, въпреки медицинските противопоказания за това; 4) без знанието на управителите третите лица помагачи назначавали трети лица за шофьори на автобуси, без да е ясно дали същите са правоспособни и физически и психически годни; 5) съдружниците не внасяли реализираните средства от превоз на пътници в дружеството, а те оставали за самия съдружник, осъществил превоз на съответната автобусна линия; 6) имало проблеми и във функционирането на общото събрание - на едно ОС било взето решение за смяна на сегашните управители с гласовете на третите лица помагачи, за отмяната на което се водело дело по чл. 74 ТЗ, а на друго ОС с гласовете на същите съдружници било отказана промяна в дружествения договор в частта относно дяловото участие на част от съдружниците в резултат на прехвърлени дялове от други съдружници, с което били нарушени изискванията на чл. 115, т. 5 и чл. 129, ал. 1 ТЗ, и 7) към настоящия момент било невъзможно да се вземе каквото и да било решение от ОС.

По така изложените обстоятелства въззивният съд е намерил, че по делото не са ангажирани доказателства за всички твърдени от ищеца 4 конкретни факти. Ангажирани са доказателства относно част от тези твърдения, а именно: 1) че са налице конфликтни отношения между посочените две групи съдружници; 2) че част от съдружниците били и част от шофьорите на автобусите /наред с наети служители/, чрез които дружеството извършвало дейността си по обществен превоз на пътници, за което имало лиценз; 3) че съдружникът К. К. също е осъществявал курсове по обществен автобусен превоз, въпреки наличието на здравни противопоказания да изпълнява дейността „шофьор“, установени с ЕР на ТЕЛК - видно и от неоспореното заключение на СМЕ; 4) че в периода 2018 - 30.04.2020 г. са извършени от тези съдружници курсове за обществен превоз и са били отчетени предпътни медицински прегледи съобразно данните по неоспореното заключение на ССЕ; 5) че и на трети лица също е било възлагано да бъдат шофьори на автобусите, но не е категорично установено от кого е било възлагането - от управителите или от съдружници и от кои точно; 6) че са били проведени ОС от 08.10.2018 г. и 20.12.2018 г., на които са приети решения за смяна на сегашните управители с нови, които решения са атакувани по съдебния ред на чл. 74 ТЗ и едното решение е отменено с влязло в сила съдебно решение, а за другото делото продължава да е висящо; 7) че на проведеното на 06.01.2020 г. ОС на дружеството не е прието предложение за промяна на дружествения договор, отразяваща актуалния размер на дружествените дялове на част от съдружниците, вследствие на извършено прехвърляне на част от дялове на съдружниците А. А. и В. П., на съдружниците Р. Г. и Б. Е., което е довело до отказ за вписване на тази промяна в ТР, но която впоследствие е била вписана след съдебна отмяна на отказа.

Според въззивния съд обаче така установеното не може да обоснове наличието на основание за прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 1 ТЗ.

Съдът е изложил, че голяма част от твърдените от ищеца и установени по делото обстоятелства са принципно неотносими към основанието по чл. 155, т. 1 ТЗ в разяснения по-горе смисъл и това специално са обстоятелствата относно здравословното състояние на съдружника К. К. и твърдените откази за извършване на предпътни медицински прегледи от съдружниците - трети лица помагачи. Според съда полагането на труд като шофьори на автобусите, чрез които ответното дружество извършва обществен превоз на пътници, е извън съдържанието на членственото правоотношение между всеки 5 съдружник и дружеството. Това полагане на труд може да се извършва по друго правоотношение - трудово или гражданско /дори и неформално/, но не и членствено. Неимуществените задължения да се участва в управлението и да се оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството не включват полагане на трудова дейност от съдружника в самото дружество. На свой ред в чл. 13 от дружествения договор е предвидено, че всеки съдружник е длъжен да участва в работата на дружеството и да оказва съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност. Задължението „да участва в работата на дружеството“ по същество е идентично със задължението по чл. 124 ТЗ да участва в управлението на дружеството, а не е равнозначно на задължение да работи в дружеството, което може да е предмет на друго правоотношение. Нарушаването на задължения по друго нечленствено правоотношение между съдружника и дружеството не може да обоснове наличието на важни причини за прекратяване на дружеството.

Според съда по-натам отделен е въпросът, че задълженията за медицинска годност на водачите на МПС за обществен превоз са административноправни - те са задължения към държавата, а не към самото дружество. Управляващият орган на дружеството /управителите/ е този, който трябва да следи за спазването на тези изисквания, като не допуска от негово име да се управляват МПС в нарушение на нормативните изисквания.