Решение № 260002 от 19.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е №

260002 гр.Кюстендил, 19.08.2020г.

В

И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, наказателно отделение, 2 въззивен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Галина Кирилова в присъствието на прокурора Владимир

Мицов като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНАХД № 103/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по гл.ХХІ от НПК, озагл. „Въззивно производство”, приложима съгл.чл.378, ал.5 от НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА

ЖАЛБА (депозирана в ДнРС, с вх.№ 4418/20.02.2020 г. ) от адв. Е.Й. ***, като защитник на обвиняемия И.Б.Д., с ЕГН **********,*** срещу решение № 54/04.02.2020 г., постановено по НАХД № 1239/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което обвиняемият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б”б” вр. с чл.342, ал.1 от НК и на осн.чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като са му наложени административни наказания ГЛОБА 1 000 лв. и ЛПУ на МПС за срок от 6 месеца. Осъден е и да заплати сторените по делото разноски.

С жалбата се прави оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност, и необоснованост на присъдата. Сочи се, че изводът за авторството почива на предположение, тъй като то не е установено по безспорен начин от събраните доказателства. Навеждат се доводи и за неправилна оценка на доказателствата, за които се смята, че са и недостатъчни за изясняване на обстоятелствата по делото. Отбелязва се, че обясненията от обвиняемия са логични, последователни и потвърдени от писмените доказателства. Смята се, че показанията на пострадалия свидетел са противоречиви относно скоростта, с която е управлявал МПС и поведението на обвиняемия. Развити са доводи за невярност на изводите на АТЕ, поради което същата се оспорва. Твърди се и че при постановяване на присъдата ДнРС не е отчел ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид добрите му характеристични данни и липсата на др.осъждания, както и че стореното е изключение в живота му . Прави се искане за отмяна на осъдителното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което обвиняемият да бъде оправдан.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на обжалваното решение, а защитата-за отмяна на осъдителното решение и оправдаване на обвиняемия, по изложените в жалбата съображения.

КнОС, след преценка на жалбата и доказателствата, счете обжалваното решение за незаконосъобразно, тъй като е постановено при следните съществени процесуални нарушения :

1/В нарушение на чл. 376, ал. 1 от НПК Районният съд е насрочил за разглеждане делото, вместо да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, тъй като постановлението на прокурора не е отговаряло на изискванията на чл.375 от НПК, доколкото не е мотивирано. Поради това е било налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т.1 от НПК, поради което на осн.чл.377, ал.1 от НПК съдът е следвало да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.

Постановлението на прокурора е немотивирано, защото страда от непълнота на фактически обстоятелства, при които е извършено деянието. Това е така, защото му липсва достатъчно конкретно описание на мястото на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило. Относно тези съставомерни фактически обстоятелства изложените в постановлението факти са оскъдни. В резултат на това не става ясно, къде точно в „района на летището при с. К. обвиняемият е предприел извършването на маневра ляв завой за навлизане към първата отбивка на летището“ и е настъпил удар между управляваното от него и движещото се срещу него в насрещната пътна лента превозно средство.

За посочените като нарушени от обвиняемия правила за движение по чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 и чл.27, ал.1 от ЗДвП липсват фактически обстоятелства, поради което не става ясно, защо и с какво действие обвиняемия ги е нарушил. Чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира несъобразена скорост на водача на МПС, за каквато липсват фактически обстоятелства. Никъде във фактическите обстоятелства не се сочи скоростта, с която е управлявал обвиняемия и защо е несъобразена, та да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Единствено е посочено в постановлението, че обвиняемият не намалил скоростта, но с каква скорост е управлявал, дали с разрешена, превишена или несъобразена не става ясно. Както и др.път, настоящият състав е имал повод да посочи, постановлението по чл.375 от НПК не следва да се различава от обвинителния акт по съдържание. Двата прокурорски акта се различават само в наименованието им.

Поради изложеното, постановлението на прокурора ограничава правото на защита на обвиняемия, тъй като не би могъл да разбере фактическото обвинение в пълнота, поради липса на съставомерни факти, а също и поради несъответствие между факти и част от посочените за нарушени правила за движение.

2/Мотивите на решението на съда са изготвени в нарушение на чл..305, ал.3 от НПК. Те (в частта им относно приетите за установени фактически и правни съображения) представляват копие на постановлението на прокурора, с единствена корекция на сгрешената в същото посока на движение на л.авт., с който се е ударил автомобила на обвиняемия, а именно в посока към гр.Д. вместо към гр.С.. Затова и мотивите на решението страдат от горепосочените пороци на постановлението.

Не са и посочени от съда всички доказателства, въз основа на които съдът е приел за установени фактическите си обстоятелства. Така приема КнОС, доколкото в мотивите е посочено, че установената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите, дадени на досъд. и съд.п-во, от обясненията на обвиняемия, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства и заключения на вещи лица.

Липсва анализ на доказателствата, който е задължителен за всеки съдебен акт и не е обвързан от позицията на обвиняемия по делото. Не са обсъдени обясненията на обвиняемия, дадени в с.з.. Не е посочено, защо съдът не им дава вяра в едни части, напр. относно твърдението му, че „подал мигач да завие на ляво“ и въз основа на кои доказателства е приел във фактическите си обстоятелства, че

„обвиняемият не е включил мигач за предприетата маневра“. Липсва анализ и на показанията на свидетелите.

Не става ясно, защо съдът е приел за обективно и компетентно заключението на АТЕ. Прави впечатление, че то е изготвено предимно въз основа на гласните доказателствени средства, на които в.л. се е позовало, вместо да изложи технически съображения, въз основа на които да направи изводите си.

Непосредствената причина за възникване на ПТП е определена от в.л. въз основа на цитат от записаното в АУАН, според който …….“ водачът на товарния автомобил предприема и извършва маневра „ляв завой“, при който отнема предимството на насрещно движещия се лек автомобил „*****“, с рег.№………. След този цитат в.л. написало в заключението си „ Така че, непосредствената причина за възникване на ПТП е неспазването на задължението от водача на товарен автомобил ………Д. при изпълнение на маневра „ляв завой“ да пропусне движещите се направо с предимство ПТП.“ Очевидно е, предвид горецитираното, че в.л. не е определило непосредствената причина за възникването на ПТП въз основа на техническите си знания, заради които е назначено по делото, а въз основа на написаното в АУАН.

Скоростта на движение на автомобила на обвиняемия -70 км/час, пък, в.л. е определило въз основа на свидетелските показания на водача на „*****“ ( какъвто е обвиняемия, поради което свидетелските му показания не могат да се ползват като доказателство), показанията на водача на др.автомобил и записаното в протокола за оглед на местопроизшествието, че „Скоростният лост е на пета предавка, стрелката за отмерване на скоростта сочи 70 км/ч“…..

Не става ясно, защо съдът е посочил в решението си механизмът на настъпване на

ПТП, според експертизата, като изрично се е позовал на него. Ако предложеният от в.л. механизъм на настъпване на ПТП кореспондира с доказателствата по делото и съдът го е възприел, би следвало да го възпроизведе като приети от него за установени фактически обстоятелства. Това е така, защото съдът сам следва да изведе и изложи приетите за установени фактически обстоятелства, при които е извършено деянието, съставляващо престъпление, въз основа на надлежно събраните и кредитирани доказателства и експертизи.

Според

КнОС изготвената на ДП АТЕ е немотивирана и буди съмнение относно верността на отговорите на поставените въпроси. Този извод не се променя и от направените допълнения на в.л. по време на разпита му в с.з., тъй като не е ясно, как и защо ги е формирал. Чрез тази експертиза не е изяснено по несъмнен и категоричен начин, каква е била скоростта на движение на двата автомобила преди и по време на удара, от какво разстояние водачите са могли да се възприемат и с каква скорост са управлявали автомобилите си в този момент, предотвратим ли е бил удара и какви действия е могъл да предприеме всеки от водачите, за да не настъпи той.

Правните съображения на съда за взетото решение са идентични с изложените в постановлението на прокурора, защото са копирани. Към тях единствено са добавени декларации (вместо дължимите съображения), че между причинения съставомерен резултат и нарушение на определени правила за движение, съдът установява пряка и непосредствена връзка; че обвиняемият не е изпълнил задълженията си по цитираните правила за движение по чл.5, ал.1, чл.20, ал. и ал.2, чл.25, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, които отново са изписани и словесно и че поради тези нарушения на правилата за движение е настъпило ПТП и в резултат на него е настъпила средната телесна повреда на пострадалия, която е описана.

Липсват съображения за горните правни изводи. Не става ясно, защо и как е нарушил обвиняемия едновременно всички горепосочени правила за движение, а именно-чл.5 и чл.20 от ЗДвП, които са общи и чл.25 и чл.37 от ЗДвП, които са специални и принципно изключват общите. Не става ясно, защо е нарушен чл.25 от ЗДвП и с какво е относимо регламентираното в тази разпоредба правило за движение към конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

Изключително лаконични са и съображения на съда за субективната съставомерност на деянието на обвиняемия.

Допуснатите от ДнРС съществени процесуални нарушения е недопустимо да бъдат отстранени от КнОС. Констатираните пороци в мотивите на решението дават основание за приравняването на същите на липсата им. При това положение въззивният съд не би могъл да провери верността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

Непълнотата на съставомерни фактически обстоятелства в постановлението ограничава правото на защита на обвиняемия, тъй като не би могъл да се защитава адекватно.

С оглед на горното обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от др.състав на съда.

Поради изложеното и на осн.чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. с ал.1, т.2 от НП, КнОС Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение

№ 54/04.02.2020 г., постановено по

НАХД № 1239/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Дупнишки районен съд .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/