Решение № 3536 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3536 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20211100513032 по описа за 2021 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20179851/01.09.2021г. по гр.д. № 1722 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 69-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2000917/15.01.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр.София, ул. **** срещу И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С. Г., гр. София, ул. **** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД за признаване за установено, че И. В. Г., ЕГН ********** и И. И.

Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1355,56лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на топлинна услуга доставена в апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. **** за п е р и од а от 01.05.2016г. до 30.04.2017г .; сумата от 253,01лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1355,56лв. за периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 25,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода юни 2016г. до април 2017г; сумата от 7,17лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 25,74лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43102/2019г.. на Софийски районен съд, като Т.С.“ЕАД 1 е осъдено да заплати на всеки ответник съдебни разноски от по 300лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25137364/10.09.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че ответниците са собственици на имота и като такива са потребител на топлинна енергия в него.

Обстоятелството, че трето лице било подало молба-декларация за открИ.е на партида за имота не променяли този извод, защото нямало съгласие от собствениците на имота за същото, нито сключен договор за наем от това 3то лице с тях. В имота било установено че е потребена енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължали и цената на дяловото разпределение, изпаднали в забава на плащането им. Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете – И. В. Г., ЕГН ********** и И. И.

Г., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са , че решението в обжалваната част е правилно. Имотът бил придобит на 21.01.1993г. от съпрузите И. Г. и И. Г., бракът им бил прекратен с развод с решение от 02.11.1994г. с това решение имотът не бил поделян, а бил придобит при условията на СИО. С решението за развод СИО била прекратена и всеки от бившите съпрузи притежавал по ½ от имота. Законните наследници на И. Г., почИ.л на 11.03.2011г., били двете му деца – М. Г. и И. Г. и всеки от тях придобил по наследство от баща си по ¼ от имота. Подадената от М. Г. декларация на 13.01.2012г. за открИ.е на партида за имота доказвала, че договорни правоотношения с Г. , което ги освобождава от отговорност пред ищеца. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника -ищец – МХ Е.“, ООД ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2000917/15.01.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр.София, ул. **** срещу И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С. Г., гр. София, ул. **** с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1355,56лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на топлинна услуга доставена в апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г .; сумата от 253,01лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1355,56лв. за 2 периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 25,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода юни 2016г. до април 2017г; сумата от 7,17лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 25,74лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43102/2019г.. на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че ответниците са съсобственици на имота при равни квоти и като такива са клиент на топлинна енергия в имота, потребили такава в количества и на стойност за които е предявен иск, дължали и цената на дяьловото разпределение, изпаднали в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** са оспорила исковете. Навели са е твърдения, че задълженията са погасени по давност, срок на която била три години. И. Г. бил собственик само на ¼ ид.ч. от имота, защото наследодателят му И. Г. имал и дъщеря М. Г.. Имотът бил придобит на 21.01.1993г. от съпрузите И. Г. и И. Г., бракът им бил прекратен с развод с решение от 02.11.1994г. с това решение имотът не бил поделян, а бил придобит при условията на СИО. С решението за развод СИО била прекратена и всеки от бившите съпрузи притежавал по ½ от имота. Законните наследници на И. Г., почИ.л на 11.03.2011г., били двете му деца – М. Г. и И.

Г. и всеки от тях придобил по наследство от баща си по ¼ от имота.

Подадената от М. Г. декларация на 13.01.2012г. за открИ.е на партида за имота доказвала, че договорни правоотношения с Г. , което ги освобождава от отговорност пред ищеца. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца –„ МХ Е.“ , ООД ЕИК **** не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 43102/2019г. на СРС съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3053122/25.07.2019г. е издадена заповед , с която е разпоредено И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1355,56лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на топлинна услуга доставена в апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г .; сумата от 253,01лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1355,56лв. за периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 25,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода юни 2016г. до април 2017г; сумата от 7,17лв., представляващи лихва за забава за плащането на 3 главницата от 25,74лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г, съдебни разноски от 82,83лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени съответно на 20.10.2019г. и на 21.10.2019г., подали са възражение срещу заповедта на 21.10.2019г., на

30.12.2019г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 15.01.2020г.

По делото са приети неоспорен от страните договор от 21.01.1993г., Решение от 02.11.1994г. по дело 2791/1994г. на СРС, удостоверение за наследници издадено на 28.04.2011г. от СО, район Перник, съгласно които на 21.01.1993г. И. Д. Г. и И. В. Г. са закупили по реда на Наредбата за държавните имоти апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. ****, бракът им сключен на 09.07.1977г. е прекратен с развод с решение от 02.11.1994г., И. Г. е почИ.л на 10.03.2011г. и е оставил за наследници по закон децата си М. И.а Г. и И. И. Г..

Прието е заявление-декларация от 13.01.2012г. носеща подпис за автора й, съгласно която М. И.а Г. на 13.01.2012г. е поискала от Т.С.“ЕАД да открие на нейно име партида за имота, като е посочила че го ползва за жилищни нужди , семейството й е 3-членно.

По делото са приети договор от 07.10.2002г., протокол от 09.09.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 257, вх. А е избрало и възложило на МХ Е.“ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата .

Приети са протокол за отчет на уреди, изравнителна сметка съгласно които партида за имота се води на името на М. И.а Г..

Прието е удостоверение за наследници, издадено на 15.04.2021г. от СО, район връбница, съгласно което М. Г. е почИ.ла на 10.10.2018г. и е оставила за наследници по закон двете си деца Мишел Илиева и Кристиян Илиев.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цена на дяловото й разпределение, отделно и 4 обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на вземане за цена на дяловото й разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като ответниците са изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установява от приеложени книжа по заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.С.”АД и длъжниците са осъдени да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и цената на дяловото й разпределение за процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).