Решение № 5 от 19.01.2023, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Златоград, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100141 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Г. М., А. Р. М. и Г. Р. М. срещу В. Г. Б..

С протоколно определение от 30.11.2021 г. като страни в производството са конституирани Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б.. Ответникът В. Б., починал в хода на процеса на 07.07.2022 г. е заместен от наследниците си по закон Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б., конституирани в това качество от съда на осн. чл. 227 ГПК с протоколно определение от 09.09.2022 г.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са съсобственици на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. З., с площ от 505 кв.м., за който е отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП на гр. З.. Сочат, че притежават правото на собственост върху общо 437,5/505 ид.ч. от дворното място, придобито въз основа на договор за издръжка и гледане от 25.02.1997 г., и наследствено правоприемство, а съответно ответникът притежава 67,5/505 ид.ч. по регулация и наследство. Твърди, се че в имота са изградени двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 110 кв.м. и гараж върху 32 кв.м. В исковата молба се сочи, че страните не могат да разпределят сами ползването на дворното място, което води до непрекъснати конфликти и спорове между тях, поради което молят съда да се произнесе с решение в този смисъл, като разпредели ползването на незастроената част от имота възлизаща на 363 кв.м., съобразно квотните притежания на съсобствениците. Претендират разноски за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Г. Б. е депозирал отговор на исковата молба и допълнение към него, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на исковата молба. Излагат се съображения, че в годините, страните са установили определен начин на ползване на дворното място, което съответства на правото им на собственост, като всеки има самостоятелен подход към жилището си. Сочи още, че той ползва малка част от дворното място в северна посока, която се намира между ползваното от него външно стълбище и границата на имота със съседния имот (на Д.), а останалата много по-голяма част се ползва от ищците.

Ответникът оспорва описанието на разположените в имота сгради, като сочи, че масивната жилищна сграда е триетажна и е разположена върху застроена площ от 113 кв.м. Излагат се твърдения, че третият етаж на сградата е построен от него въз основа на отстъпено право на надстрояване, обективирано в НА за отстъпване право на строеж от 18.02.1979 г., а вторият етаж от сградата е придобил, заедно със съпругата си и техните деца, въз основа на дарение от своите родители, съобразно НА за дарение на недвижим имот от 12.07.1993 г. В отговора се сочи още, че ищците притежават правото на собственост върху първия жилищен етаж от сградата, както и масивна сграда – гараж с площ от 32 кв.м., поради което ответникът счита, че при извършване на разпределението следва да бъде изключена от общата площ на дворното място площта на съсобствената жилищна сграда, но не и площта на гаража, който е индивидуална собственост на ищците и следва да бъде включена в площта отредена за ползване на ищците, съобразно дела им в съсобствеността, като се осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и съответно до построените в него сгради, с оглед обслужването и поддръжката им. В допълнението към отговора на исковата молба, ответникът моли да бъде взето предвид фактическото положение към момента, касателно ползваните от страните кладенци, както и предвижданията на утвърдения архитектурен проект, съобразно който е реализиран вход към трети жилищен етаж на сградата, чрез външно стълбище с дължина 4 метра и шИ. 1 метър, откъм ул. „К.“.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от конституираните ответници Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б., с които предявеният иск се оспорва като процесуално недопустим, а по същество като неоснователен. Излагат се съображения, че дворното място е застроено със сгради при различен режим на собственост, като едната от тях е в режим на етажна собственост, а останалата незастроена част от имота има изключително обслужващо сградата предназначение по арг. на чл. 38 ЗС, теренът който има обслужващо предназначение е със статут на обща част и като такава ползването и управлението му следва да става по реда на чл. 42 от ЗС с решение на Общото събрание на етажната собственост, а не по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. На следващо място се твърди, че не се удостоверява по безспорен начин наличието на съсобственост между първоначалните страни по делото, тъй като не се установява по безспорен начин идентичността на описаното дворно място по документите за собственост и съгласно приложения графичен материал за ПИ с идентификатор 311111.35.180 по 2

КККР на гр. З.. Сочи се още, че в ИМ е направено изчисление относно евентуалното квотно съотношение при разпределяне правото на ползване на процесното дворно място, но не и на притежаваните съответни идеални части от правото на собственост върху земята за всяка от страните по делото, съгласно придобивните основания. В този смисъл, ответниците считат, че Определение от 08.09.2021 г., е неправилно в частта, с която отделя обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване и неправилно е приел, че посочените в ИМ ид.части- 437,5/505 ид.ч. за ищците и 67,5/505 за ответника, касаят квотното разпределение на правото на собственост. Сочи се, че ищците не са доказали по безспорен начин придобиването на правото на собственост върху земята под гаража с площ от 32 кв.м., без посочени ясни граници, и която се явява част от общата площ на ПИ в режим на съсобственост. На следващо място ответниците въвеждат възражение за липсата на основание за разпределяне на ползването на процесното дворно място, тъй като такова било установено много отдавна между страните и не било налице промяна в ползването оттогава до настоящия момент, в каквато насока няма направени възражения от ищците, нито пък има искания за събиране на доказателства. С предявяване на исковата молба ищците неоснователно твърдели, че е налице невъзможност да се постигне съгласие по ползване на съсобствената вещ с ответника. Ответниците сочат още, че към настоящия момент ищците са се самонастанили и без правно основание от известно време живеят и ползват втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, който е собственост на ответниците, съгласно Нотариален акт за дарение от 12.07.1993 г. Към момента ответниците, като собственици на втория жилищен етаж нямали достъп до имота си, тъй като входът за вторият етаж от къщата е откъм частта, която ползват ищците, поради което сочат, че съдът следва да предвиди възможност за сервитутно право на преминаване на ответниците през използваната към момента от ищците част от двора, за да влизат и излизат в собственото си жилище, находящо се на втория етаж от къщата. Ответниците считат, че съдът следва да одобри първия вариант, предложен от вещото лице инж. Д. С., за разпределяне правото на ползване на процесния имот, който възпроизвежда установеното до сега между страните ползване и което има материализирани граници – огради, както и че не е налице никакво основание да се променя установеното от години разпределение на ползването на процесното дворно място.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне правото на ползване на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. З., с площ от 505 кв.м., за който е отреден УПИ V-631, кв. 70 по ПУП на гр. З. между Г. Г. М., А. Р. М. и Г. Р. М. от една страна и В. Г. Б. (починал в хода на процеса на 07.07.2022 г., заместен от наследниците си по закон Д. И. Б., М. В.

П., А. В. Г. и И. В. Б.) от друга страна.

По спорните процесуални въпроси.

3

С протоколно определение от 30.11.2021 г. като страни в производството са конституирани Д. И. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б.. В отговор на емоционалното възражението на пълномощника на ищците за извършеното процесуално действие, (обективирано на л. 75 в края и л. 76 от делото), съдът намира за необходимо да посочи следното: константна и непротиворечива е практиката на ВКС, в която се приема, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради, на които съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат отчетени правата им на ползване на част от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според предназначението й Решение № 210 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о., ГК и цитираните в същото: Решение № 198 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1004/2010 г. на ВКС, II г. о. и в Определение № 574 от 13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 469/2012 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК; Решение № 421 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 581/2009 г., І ГО и др. Разпределянето на ползването следва да се извърши по начин всеки от съсобствениците да има възможност да ползва такава част от дворното място, която съответства на неговия дял в съсобствеността, при отчитане на правата на останалите съсобственици, вкл. и на лицата, които не притежават право на собственост върху дворното място, но притежават право на собственост или вещно право на ползване върху сградата или част от нея. Това е така, тъй като в случаите при които правото на собственост върху сграда или част от нея е притежавано отделно от собствеността върху дворното място, построеното тежи върху терена въз основа на право на строеж, което ограничава правата на собственика на дворното място. Видно от представения по делото НА за дарение на недвижим имот № 105, том XIII, дело № 139/1993 г., Г. И. Б. и А.Г. Б. даряват на сина си В. Б., а така също и на неговата съпруга Д. Б. и на техните дъщери М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б., вторият етаж от къщата, находяща се в процесния имот (представляващ самостоятелно жилище). С оглед изложеното се налага извод, че посочените лица са титуляри на ограничено вещно право на ползване върху от дворното място, предмет на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, произтичащо от собствеността им върху самостоятелен обект в построената в дворното място сграда. По тези съображения същите участват на самостоятелно основание в производството при разпределяне ползването на незастроената част от дворното място, тъй като следва да имат възможност да ползват прилежащата част от терена за осигуряване на достъп до сградата.

Ответниците Д. Б., М. В. П., А. В. Г. и И. В. Б. са въвели възражение за недопустимост на производството, поради неприложимост на реда по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради наличие на етажна собственост. Същото е неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост, в случаите, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили волята си дворното място да остане съсобствено. Когато обаче не всички етажни собственици са собственици на дворното място, какъвто е настоящия случай и 4 етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното място, което не е обща част, а е съсобствено, съдът със своето решение замества това мнозинство и преценява целесъобразността, както и възможностите, като съобрази участието в съсобствеността. Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС се разглежда и в случаите, когато в имота има сграда етажна собственост и етажните собственици са повече от двама, но предмет на разпределението е площ, чието предназначение не е да обслужва само сградата, но да задоволява и други нужди – стопански или от друг битов характер (градина, ползване на площта под гаража и пр.) така Решение № 652 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., I г. о., ГК.