Решение № 180 от 17.12.2014, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е гр. Русе, 17.12.2014г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д а

Русенският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :

***: ПЕТЪР БАЛКОВ

Членове : КРАСЕН Г.

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ при секретаря Г.И., като разгледа докладваното от съдия Красен Г. въззивно наказателно честен характер дело № 657 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от

Г.А.Г., чрез адв.Й.Д. ***, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Г.А.Г., против Присъда № 153 от 12.09.2014год., постановена по НЧХД № 686/2014год. по описа на Русенският районен съд.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подс. Г.А.Г. за виновен в това, че в периода 17-19.02.2014год. в гр.Ветово, обл.Русе, на два пъти, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-***, по повод изпълнение на службата си, казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.Л. Г., в качеството му на длъжностно лице- ***, по повод изпълнение на службата му, като го нарекъл „прост“ и „глупак“ и обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 т.3 пр.1 и т.4 пр.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК вр. с чл.36 вр. с чл.54 от НК вр. с чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Осъдил подсъдимия Г.А.Г. да заплати на Б.Л.Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2014год. до датата на окончателното му изплащане.

Отхвърлил предявения от Б.Л.Г. граждански иск срещу подсъдимия Г.А.Г. за сумата над 2000 лева, до 3000 лева, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието.

Осъдил подсъдимия Г.А.Г. да заплати държавна такса в размер на 80 лева, съобразно уважената част на гражданския иск.

Осъдил подсъдимия Г.А.Г. да заплати на Б.Л.Г. сумата от 162 лева за направени разноски по делото- за завеждане на делото и за адвокатски хонорар.

С въззивната жалбата са релевирани оплаквания, че атакуваната присъда на първоинстанционния съд е неправилна, като жалбоподателят счита, че присъдата противоречи на закона и иска въззивната инстанция да я отмени и да постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подс.Г.А.Г. по повдигнатото му обвинение. Жалбоподателят счита, че така постановената осъдителна присъда не кореспондира на събраните по делото доказателства и установената на това основание фактическа и правна обстановка, поради което обвинението не е доказано по безспорен начин.

В допълнителни съображения към въззивната жалба, са конкретизирани оплакванията за неправилност на обжалваната присъда, като се твърдят и са изложени доводи за необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения за допуснати нарушения на материалния закон по чл.26 ал.1, чл.56 и чл.93т.5 от НК, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.103 ал.1 пр.2 и ал.3, чл.109, чл.127 и чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК и за необоснованост на присъдата, която според жалбоподателя се базира на едностранчив, необективен и непълен анализ на доказателственият материал, обслужващ само обвинителната теза. С допълнителните съображения към жалбата е направено доказателствено искане въззивната инстанция да допусне като свидетел лицето И.Е.К., по което въззивният съд се е произнесъл в закрито заседание по реда на чл.327 от НПК, като го е уважил.

В съдебното заседание на въззивната инстанция подс.Г.Г. и упълномощения от него защитник за тази инстанция- адв.Н.К. от АК-Русе поддържат въззивната жалба по доводите изложени в нея. Искат въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен по повдигнатите с частната тъжба обвинения и да осъди частния тъжител да заплати на подсъдимия направените по делото разноски на двете инстанции. Алтернативно искат въззивният съд да измени присъдата на първинстанционния съд, като намали размера на глобата и размера на присъденото обезщетение. Във връзка с това алтернативно искане, защитникът на подсъдимия излага доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и за несправедливост на присъденото обезщетение, размерът на което според защитника е доста висок.

Частния тъжител и граждански ищец

Б.Г. и повереникът му адв.Д.С. *** твърдят, че жалбата е неоснователна. Искат въззивният съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, и да присъди в полза на частния тъжител и граждански ищец направените по делото разноски.

Русенският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, допълнителните съображения към нея, доводите на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, съдържание й отговаря на изискванията на закона, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С Решение на Общинския съвет гр.Ветово от 08.11.2011год. частния тъжител Б.Л.Г. бил избран за *** С Решение от 31.10.2011год. на

Общинска избирателна комисия гр.Ветово и Удостоверение № 987/04.11.2011год. подс.Г.А.Г. ***.

По повод изпълнение на служебните им задължения и контактите между тях, отношенията между подс.Г. и тъжителя Г. били влошени.

На 17.02.2014год., около обяд, пред сградата на Общинска администрация в гр.Ветово, подс.Г.

*** от Р.Турция. С него бил и св. И.С.- зам ***.По същото време към гостите се приближил тъжителя Б.Г. и влязъл в пререкание с един от тях.

След това подс.Г. и св.С. се отправили към сградата на Община Ветово и влезли във фоаето на същата. Там се засекли с тъжителя Г. и св.С. му отправил забележка по повод възникналият по-рано конфликт с госта от Р.Турция. Подс.Г. се намесил и в присъствието на тъжителя Г. казал на св.С.: „Остави го тоя простия, не се занимавай с него“. На въпроса на тъжителя Г., него ли нарича прост, подс.Г. отговорил: „ Ами да, прост си.“ По време на този разговор, в близост се намирали и други лица, сред които свидетелите Г.Х., П.Н. и Е.Ю..

Афектиран от думите на подсъдимия, тъжителя се обадил по телефона на св.Д. Д.- прокурист на „Вятовска гора“ ЕООД и споделил за случилото се, в това число и за нанесената му обида от подсъдимия.

На 19.02.2014год. в кабинета на подс.Г. се провеждала служебна среща между него, в качеството на ***, кмета на с.Глоджево- св.М.Я. и св.И.С.. Около 09,30ч. в кабинета влязъл тъж.Г. и поискал от подс.Г. да одобри разход за процесуално представителство по дело, по което страна бил общинския съвет. Подсъдимият отказал съдействие на тъжителя, като му казал: Ти като си толкова умен, кажи как да се плати. Нали си много умен и се правиш на директор, глупак такъв.“

За този инцидент тъжителя Г. отново разказал на св.Д. Д. по телефона и поискал от него съвет как да реагира.

На 21.03.2014год. в залата на

Младежки дом Ветово се състояло съвместно заседание на три от постоянните комисии на ОБщински съвет Ветово. Присъствали както членове на комисиите, така и подс.Г. , тъжителя Г., св.И.С. и св.С.е Т.- *** в Общинска администрация Ветово. За *** на заседанието била определена св.В.Н.- *** на една от постоянните комисии, а протоколчик била св.Т.. В хода на дебатите тъжителя Г. взел думата и направил изказване във връзка с разноските за ползвана правна помощ, станали повод за срещата му с подс.Г. на

19.02.2014год., като цитирал дословно отговора на подс.Г., съдържащ думата „глупак“. Заявил, че приема това като обида от длъжностно лице на длъжностно лице и изразил намерението си да си търси правата. Непосредствено след това думата била дадена на подс.Г., който заявил: Не исках да го наричам глупак. Трябваше да кажа тарикат“.

Гореизложената фактическа обстановка правилно е била приета за установена от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата му, тъй като същата се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите П.Н., И.С., Г.Х., Д. Д., М.Я., Е.Ю., С.е Т., В.Н. и И.Е.К.

/разпитан на въззивната инстанция/, частично от обясненията на подс.Г., от приетите от първата инстанция писмени доказателства- Удостоверение за избран ***, Препис-извлечение от Протокол № 1 от проведено заседание на 08.11.2011год. на ОС-Ветово, Удостоверение от ОИК-Ветово, Протокол от съвместно заседание на постоянни комисии при ОС-Ветово от 21.03.2014год., Правилник за организацията и дейността на Общински съвет-Ветово, Справка от Община Ветово, Протокол от заседание на ОС-Ветово от 28.03.2014год., Справки от мобилни оператори, справка за съдимост, както и от приетите от въззивната инстанция писмени доказателства - Писмо от *** до Общински съвет гр.Ветово, Писмо от Общински съвет гр.Ветово до *** и епикриза на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е направил фактическите си изводи, като е извършил обективен и задълбочен анализ на събраните от него гласни и писмени доказателства. Събраните на въззивната инстанция гласно и писмени доказателства не дават основание за промяна на тези фактически изводи.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св.Г.Х., която е очевидец на инцидента на 17.02.2014год. и е възприела отправената обида от подсъдимия към тъжителя. При това първоинстанционният съд е отчел, че като съпруга на тъжителя св.Х. има житейски оправдан интерес от изграждането на удобна за съпруга й фактическа обстановка, но в случая по делото не са събрани доказателства, сочещи на предубеденост и стремеж за изопачаването на истината от нейна страна.

Показанията на св.Х. действително се подкрепят косвено относно времето и мястото на срещата между подсъдимия и тъжителя , както и за наличието на проведен разговор между тях от показанията на свидетелите П.Н., Е.Ю. и И.С., които макар да твърдят, че не са възприели обидните думи изречени от подсъдимия, са чули, че по времето и мястото на инцидента между подсъдимия и тъжителя е имало изострен диалог. Правилна е и констатацията на първоинстанционния съд в мотивите на присъдата му, че посочените трима свидетели заявяват, че не са чули отправянето на обидните думи от подсъдимия към тъжителя, но не твърдят, че такива не са били произнесени. Във връзка с този инцидент, първоинстанционният съд правилно е кредитирал и показанията на св.Д. Д., от които се установява, че непосредствено след инцидента тъжителят му се е обадил по телефона и му е разказал за срещата му с подсъдимия и нанесената му от подсъдимия обида.

По отношение на деянието осъществено от подсъдимия на 19.02.2014год., първоинстанционният съд правилно е приел, че въпреки наличието само на косвени доказателства за същото, тези доказателства съпоставени с всички останали доказателства представляват хармонично цяло, свързано с основния факт на доказване и водят до единствено възможния извод, че подсъдимият е нарекъл в кабинета си частния тъжител „глупак“. Във връзка с този инцидент първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св.Д. Д. от които се установява, че частния тъжител му се е обадил по телефона след срещата в кабинета на подсъдимия и му е разказал за нанесената му от подсъдимия обида.

Освен това тъжителят разказал за този инцидент още същия ден и на съпругата си, което се установява от показанията на св.Х., които първоинстанционният съд правилно е кредитирал, независимо от това, че е съпруга на тъжителя, тъй като това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да се приемат за недостоверни показанията й, при положение, че същите не се опровергават, а напротив подкрепят се от други събрани по делото доказателства. Правилно първоинстанционният съд е констатирал и това, че свидетелите М.Я. и И.С., които са присъствали в кабинета на подсъдимия по време на инцидента не твърдят, категорично, че подсъдимият не е нарекъл частния тъжител глупак, а само, че не са чули такъв израз, а св.Я. твърди, че изобщо няма спомен за разменените думи и изрази между подсъдимия и тъжителя, макар да си спомня в общи линии насоката на разговора.