Решение № 3830 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3830 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110204846 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „*****“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 872293-F837805/28.01.2026 г., издадено от Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП-София и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 евро за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че издаденото наказателно постановление е в противоречие с материалния закон и доказателствата по преписката. Твърди се, че в процесния период дружеството-жалбоподател не е имало приходи, нямало е издадени фактури и е нямало осъществени търговски сделки, като е била подадена декларация за неактивност пред НСИ.

Неправилно било прието в НП, че плащанията по договор за управление и контрол доказвали извършването на стопанска дейност, тъй като представлявали вътрешноорганизационни отношения, а не стопанска дейност.

Твърди се, че за периода дружеството не е извършвало стопанска дейност и не е издавало фактури за доставени стоки и/или услуги. Твърди се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсвала висока степен на обществена опасност, настъпили вреди за бюджета или укрит данък 1 наложените санкции били в изключително висок размер, несъразмерен на твърдяното нарушение, поради което бил нарушен принципът на пропорционалност по чл. 6 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, а в условията на евентуалност – за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е направено искане за уважаване на жалбата, като отново са изложени възражения, че жалбоподателят не е бил задължен да подаде декларацията за 2024 г., тъй като не е извършвал стопанска дейност по смисъла на параг. 1, т. 30 от ДР на ЗСч.

Направено е искане за уважаване на жалбата и за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП - София, редовно призована, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение, а НП – да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При справка за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ на физически лица за периода през 2024 г., направена на 29.07.2025 г. в 16,21 часа контролиращите органи на НАП установили, че дружеството-жалбоподател е изплатило суми за авансов данък и задължителни осигурителни вноски за управителя на дружеството. В хода на проверката били прегледани и оборотните ведомости за 2023 г. и 2024 г. за дружеството. Контролиращите констатирали, че до 30.06.2025 г. липсвало подадена декларация от дружеството по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

По делото не са представени доказателства, въпреки задължението на въззиваемата страна да представи в цялост административнонаказателтната преписка, за изпращане на покана за явяване на представител на дружеството за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

2

На 29.07.2025 г. свидетелката В. П. В., заемаща длъжност „инспектор по приходите“ в НАП при ТД –гр. София офис Младост, съставила на дружеството АУАН № F837805/29.07.2025 г. за това, че не подало декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в законоустановения срок. В акта не били посочени и място и време на нарушението. Било посочено, че декларацията се подавала до 30.06.2025 г. в ТД на НАП и че към съставяне на АУАН декларация не била подадена. На 29.07.2025 г. на законния представител на дружеството бил предявен съставения АУАН.

Няма данни за постъпили в срок възражения от жалбоподателя.

На 28.01.2026 г. било съставено НП № 872293-F837805/28.01.2026 г., издадено от директор на офис „Младост“ на ТД на НАП – София, за това, че дружеството – жалбоподател в срок до 30.06.2025 г. не изпълнило задължението си за подаване на декларация по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. В НП било посочено, че нарушението е извършено на 01.07.2025 г. в ***********, където се намирал офис „Младост“ при ТД на НАП – София. В мотивите на акта се сочи, че от оборотните ведомости през 2023 г. и 2024 г. се установява, че дружеството реално е извършвало дейност, тъй като било налице движение по сметки 152, 209, 241, 411, 421, 501, 503, поради което дружеството не попадало в обхвата на параг. 30 от ДР на ЗСч.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – справка от информационната система на НАП (л. 5), заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г., заповед № 189/04.02.2022 г., заповед № 1659/18.05.2009 г., оборотни ведомости за дружеството за 2024 г. и 2023 г., доколкото останалите представени ведомости са за ирелевантен за делото период. От свидетелските показания на свидетеля В. се установява процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Свидетелката посочва, че след справка в информационния масив е установила, че дружеството не е подало годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като след проверка установила, че дружеството има подадена справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, което индицирало извършвана от дружеството дейност. Съдът кредитира свидетелските показания като логични и последователни. Горепосочените доказателства са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

3

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, като е спазена процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

От представените заповеди и от разпоредбите на чл. 278, ал. 1 и 2 от ЗКПО се извежда материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказаващия орган.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.

1 от ЗАНН. Следва да се посочи, че макар в АУАН изрично да не са маркирани дата и място на нарушението, същите успешно се извеждат от останалото съдържание на акта – посочено е къде е следвало да се подаде декларацията и крайният срок за това, след изтичането на който жалбоподателят изпада в неизпълнение. Прави впечатление, че описанието в НП е по-подробно, но в никакъв случай не е в разрез с приетото в АУАН. В НП органът по-подробно се е позовал на взетите предвид при проверката материали, за да стигне до същите изводи, описани словесно и с дадена правна квалификация и в двата акта по идентичен начин.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Макар по делото да не се представиха доказателства за електронното уведомяване на жалбоподателя за съставянето на АУАН, доколкото посоченото не се оспорва в жалбата, а видно от АУАН в деня на съставянето му е бил връчен на законния представил, съдът не счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните права на жалбоподателя.

4

От движението на маркираните в НП позиции в оборотните ведомости, от които се извежда промяна в позициите на дебитите за 2024 г., и представената справка по

ЗДДФЛ, съдът счита, че администативнонаказващият орган правилно и законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на жалбоподателя, в качеството на търговец, субект на корпоративно подоходно облагане. В нарушение на чл.

92, ал. 2 от ЗКПО търговското дружество не е подало в ТД на НАП годишна данъчна декларация за 2024 г. в предвидения срок, а именно до 30.06.2025 г., с което на 01.07.2024 г. нарушението се явява довършено. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че през процесния период дружествотожалбоподател не е имало приходи, нямало е издадени фактури и е нямало осъществени търговски сделки, поради което дружеството не извършвало дейност по смисъла на параг. 1, т. 30 от ДР на ЗСч и не попадало в обхвата на задължението за подаване на декларация. Макар чл. 92, ал. 4 от ЗКПО да предвижда годишна данъчна декларация да не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч, същата разпоредба указва годишна данъчна декларация да се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на ЗСч, но възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията. Видно от движението на дебитите в оборотните ведомости за 2024 г., в сравнение с тези за 2023 г., е извършвало дейност, макар и различаваща се от търговската, и е било задължено лице по ЗДДФЛ, като няма доказателства за твърденията за подадена декларация за неактивност пред НСИ.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не следва да се обсъжда съставомерността от субективна страна, тъй като отговорността е обективна.

Доколкото се касае за нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на декларация по

ЗКПО да е достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност и без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни последици. В случая не се констатират някакви смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да снижават 5 обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че случаят е маловажен.

За нарушаване на задължението за подаване на декларация по ЗКПО административнонаказаващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, предвиждаща имуществена санкция в размер от 500,00 лева (255,65 евро) до 3000,00 лева (1533,88 евро). С обжалваното НП е определена санкция в размер от 1500,00 евро, т.е. към максималния предел, който обаче според настоящия съдебен състав не съответства на тежестта на нарушението. В НП не са посочени отегчаващи обстоятелства, послужили за завишаване на наказанието, а и такива не се установяват от съда, като дори се извежда нарушението да е първо по ред. С оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, при прилагане на установените в ЗАНН принципи, справедливо се явява административно наказание, определено в размер на 500,00 лева (с равностойност от 255,65 евро) - законоустановеният минимален размер на санкцията за процесното административно нарушение, в който смисъл атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в съответствие с правомощията на съда по чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено до тук, наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложеното административно наказание „имуществена санкция“ за нарушението по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО следва да бъде намалено от 1500,00 евро на 255,65 евро, като в останалата част обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен.