Решение № 205 от 12.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Габрово, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20264200500278 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. К. Ч. чрез адв. Б. срещу постановеното решение по гр.д.№506/2025г. на РС-Трявна.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че с нотариалния акт за дарение наследодателят на ищците не придобива собствеността върху плевнята и сайванта. Приживе заедно с него, жалбоподателката е ползвала тези постройки, като не са правили разграничение кой коя част ще ползва. От свидетелските показания не се се установява ищците, приживе на наследодателя им или след неговата смърт, да са ползвали имота и построената нова къща, за която претендират, че са собственици. Излагат се доводи какво са установили в своите показания съответните свидетели , като се сочи, че ако съдът е съпоставил показанията на двете групи свидетели, би стигнал до друг извод : че семейството на жалбоподателката е участвало с труд и средства при изграждане на новата къща, а след смъртта на нейния брат, тя е продължила да се грижи за имота и постройките. Твърди се, че не е установено от свидетелктите показания наследодателят на ищците да е владял и ползвал новата къща като единствен собственик. Жалбоподателката също е имала ключ от нея. Неговите наследници не са извършвали действия , с които да докажат ,че са владели и ползвали по някакъв начин тази къща. Сочи се ,че изводът на съда, че къщата е построена от наследодателя на ищците с негови средства и труд , не се подкрепя от доказателствата. За строежа на сградата няма 1 строително разрешение и проект, като ищците са се снабдили с удостоверение за търпимост след завеждане на делото. Строежът е незаконно извършен и жалбоподателката, като съсобственик на земята, е собственик на ½ ид.ч. от къщата , като е доказано, че жалбоподателката е давала средства и участвала в строителните дейности , лично и чрез семейството си.

В писмения отговор на насрещната страна се излагат твърдения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд , като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С постановеното от първоинстанционния съд решение е уважен предявеният установителен иск, като е признато за установено по отношение на ответницата С. К. Ч. , че ищците С. И. М., с ЕГН **********, Р. Т. М., с ЕГН **********, Д. Т. М., с ЕГН **********, са собственици на СГРАДА с идентификатор ** със з.п. 64 кв.м., брой етажи – 3, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, намираща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по КК и КР на **, одобрени със заповед №РД-18-83/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КК и КР със заповед, адрес на поземления имот: **, площ: 950 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m), при съседи: **. Съдът е приел, че с извършването на ново строителство, което е станало достояние на другия съсобственик , и е обитавал постоянно построеното до своята смърт, наследодателят на ищците е имал и демонстрирал намерението си за своене спрямо другия съсобственик , като упражняването на фактическата власт върху процесната сграда е продължило повече от 10 години от построяването й през периода 1995 -1998 г. Считано от тогава, до датата на смъртта на наследодателя, десетгодишният период по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл и той я е придобил по давност, като е станал нейн единствен собственик, а след неговата смърт и наследниците му по закон – ищците по делото.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения ,че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и необоснованост на изводите на съда относно изграждането на новата сграда, владението и ползването й .

Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства ищците основават правото си на собственост върху процесната сграда – триетажна къща ,отразена по КККР като СГРАДА с идентификатор ** със з.п. 64 кв.м., в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по КК и КР на **, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години , явно и необезпокоявано, започнало от техния наследодател т.м. след завършването й през периода 1995-1998г., като построяването е станало със собствени средства, по негова инициатива , без участието на сестра му, а след смъртта му неговите наследници продължават това 2 владение.

Ответницата е оспорила твърденията на ищците за придобиването на процесната сграда по давност . Навела е твърдения ,че изграждането на сградат от брат й е станало с нейно знание и съгласие, като не е било учредено валидно право на строеж върху новата сграда, така че брат й да я притежава в изключителна собственост. Решението за нейното ползване щели да вземат в по-късен момент, но това не станало поради смъртта на брат й.

Имала принос за изграждането на тази сграда с финансово участие, нейно и на семейството й, както и с труд на семейството й и нейни близки. Оспорено е владението да е било непрекъснато и явно.

От доказателствата по делото се установява ,че изграждането на процесната триетажна къща е станало след като с нотариален акт за дарение на недвижим имот №184, т.I, дело №272/1994 г. по описа на Тревненски районен съд, на 14.10.1994г. К.Т.М. и съпругата му Р.П. М. са дарили на децата си Т.К.М. и С. К. Ч. собствения си недвижим имот: дворно място от 320 кв.м. в **, заедно с построените в него жилищна сграда, плевня и сайвант, при граници: от две страни път, М.Ц.Н. и Д.М.Н., като синът Т.К.М. ще ползва първия етаж, състоящ се от две стаи и маза, както и плевнята и сайванта, а дъщерята С. К. Ч. ще ползва втория етаж от къщата, състоящ се от четири стаи.

Т.К.М. е починал на 07.11.2014 г. и за свои наследници по закон е оставил ищците по делото - С. И. М. – съпруга, Р. Т. М. – дъщеря и Д. Т. М. – дъщеря.

Посоченият период на построяване на процесната сграда в представеното по делото удостоверение за търпим строеж /л.12/ 1995г. – 1998г. , не е опроверган от събраните по делото гласни доказателства. Самата ответница не сочи друг период на изграждане, като в писмената защита в първоинстанционното производство /л.103-104 / се сочи, че решението за построяването е взето 1995 г. и строителството е продължило четири-пет години. От свидетелките показания не се установяват обстоятелства, които да дават основание да се приеме друг времеви период за построяване на процесната сграда. Никой от свидетелите с категоричност не заявява точно кога е била построена , но посоченото от всеки от тях : св.Ц.

- преди 2010 г., св.М. - 1994г., св.Х. - приключване на строежа някъде до 1991 г., св.Г. построена някъде пред 1995 г. или малко след това, св.Г. - почнал да я строи от 1995 -1996г., св.Д. – може би деветдесетте години някъде къщата е била готова, също дава основание да се приеме, че строителството на процесната сграда е било извършено през сочения от ищците период 1995 г. -1998г.

Това, че сградата е построена без учредено право на строеж и е незаконен строеж, не е обстоятелство, което да изключва възможността да бъде придобита по давност.

От заявеното от ответницата в с.з. на 10.03.2026г., вписано в протокол №61/13.03.2026г. , че е била уведомена от брат си ,че ще строи нова къща и това му е била мечтата, и че пред нея е заявил, че знае, че като почине „те веднага ще я продадат“, се установява, че пред нея наследодателят на ищците е манифестирал ясно намерението си да построи нова къща за себе си, която след смъртта му да остане за наследниците му. Това се 3 потвърждава и от показанията на св.Г. / искал да построи къща за себе си/, св.Х. / той му споделил, че строи тази къща за него и семейството му/. От гласните доказателства не се установява между брата и сестрата да е имало уговорка новата къща да бъде за двамата, както и след построяването й ответницата и семейството й да са живели в нея или да са държали свои вещи там, ответницата да е предявявала претенции за собствеността и ползването й.

От гласните доказателства по делото се установява, че наследодателят на ищците е владял явно и необезпокоявано процесната сграда след построяването й до смъртта си. От свидетелските показания се установява ,че след завършването на новата къща до смъртта си, той е живял в нея, той я е обзавел /св.Ц., св.М./, там е посрещал гости./св.М./ .Нито един от свидетелите не твърди след построяването ответницата да е имала претенции за ползването й и да е оспорвала, че се ползва само от брат й. От свидетелките показания се установява, че приживе наследодателят на ищците и неговата сестра са били в добри отношения. С оглед на това оказването от семейството на ответницата помощ на нейния брат при построяване на процесната къща ,при липсата на твърдения и доказателства ,че са извършвали това със съзнанието, че строят за себе си / нито едни от свидетелите не заявява такова обстоятелство/, не доказва ,че в случая новата къща е била изградена съвместно от брата и сестрата, като съсобственици. Самата ответница е заявила по делото ,че даваните на брат й парични средства за строежа, са били връщани с труда му за строителството на техния имот в гр. Б.. Следователно това ,че ответницата е давал парични средства на брат си за построяване на новата къща и че семейството й е помагало в изграждането й , с оглед на всички събрани доказателства по делото, не установява, че това е било участие като съсобственик в строеж на съсобствена сграда. Нито едни от разпитаните свидетели не твърди, че ответницата или други членове на нейното семейство, са заявявали претенции ,че участват в строителството на сграда, която ще бъде и тяхна собственост. Последващите действия – това че само наследодателят на ищците е живял в новата къща след построяването й до смъртта си, и че никой от семейството на ответницата не се е нанасял в нея , също сочи ,че явно е манифестирано от наследодателя на ищците , че я владее за себе си. Заявеното от св.Д., че преди да почине, братът на ответницата е живял лятото в новата къща, а зимата в старата, не опровергава този извод, тъй като не установява прекъсване на владението върху процесната сграда. Снабдяването на новата сграда с ток и вода от старата, не доказва, че се е ползвала и от ответницата, тъй като наследодателят на ищците на основание извършеното дарение също е притежавал част от старата къща. Представените документи за извършени плащания са ирелевантни за спора, тъй като от доказателствата по делото се установява, че след смъртта на наследодателя на ищците през 2014г. къщата вече не се е обитавала ,тъй като вече не е имало вода в нея.

Предвид изложеното, от събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците е установил самостоятелна фактическа власт върху новата къща след построяването й със знанието и без противопоставянето на неговата сестра, която фактическа власт е упражнявал повече от 10 години , през който период установеното от 4 него владение е било явно и необезпокоявано.

Собственикът не губи правото си на собственост върху имота само поради това, че не го ползва. С оглед на това дали ищците след смъртта на техния наследодател реално са ползвали имота или не , не е обстоятелство, което да изключва правата им върху процесния имот, за който техният наследодател приживе е придобил правото на собственост чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години до смъртта му през 2014г., което владение е било установено след построяване на новата къща през периода 1995г.- 1998 г.