Решение № 1145 от 02.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Бургас, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501404 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от особения процесуален представител на ответницата М. А. К., гражданин на *** срещу Решение №259/05.06.2023г. по гр.д. №1430/2022г. на Районен съд Несебър, с която същата е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата в размер на 73.34 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: ***, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2022 г., с отчетен период по фактури 28.03.2019 г.- 28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 14.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.12.2022 г. С решението съдът е осъдил ответницата да заплати на ищцовото дружество и сумата в размер на 380 лв., представляваща разноски по делото.

С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното съдебно решение. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено въз основа на нередова искова молба. Обосновава, че по делото са предявени четири самостоятелни иска, но е внесена държавна такса само за 1 два от тях. Сочи на липса на идентитет между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като фактурите не били конкретизирани в петитума. По същество твърди, че решението е неправилно, защото първата инстанция е приела без наличие на доказателства, че обектът е със "сезонен" характер както и че дори и да не е със сезонен характер, то щом има отчетено потребление на вода, последната следвало да бъде заплатена. Излага, че по делото не е установено обектът да е със сезонен характер, поради което следвало да съобрази, че отчитането на потреблението трябва да се извършва ежемесечно, респективно и заплащано ежемесечно, което обстоятелство рефлектира върху началния момент на изискуемост на плащането и началния момент на течение на погасителната давност. Твърди, че ако потреблението е било отчитано ежемесечно и съответно ежемесечно са били издавани фактури, то в случая вземането на ищеца за потребената вода за отчетния период март 2019 г. – октомври 2019 г. във фактура № 0039280791/25.11.2019г. е погасено по давност, считано от момента на предоставянето на Вик услугите, а не от датата на издаване на фактурата. При неоснователност на главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на вземането върху размера на вземането по същата фактура.

Оспорва и претенцията срещу ответника по фактура с

№0044253865/25.10.2022г. за заплащане на сумата в размер на 25,08 лв.

Твърди се, че е извършено отчитане на 29.06.2022 г. и след това на 28.09.2022г., т.е., поради неизпълнение на ОУ ищецът не е извършвал ежемесечно отчитане, с което е поставил в невъзможност установяването на точното количество услуги предоставено през тези месеци, доколкото видно от представената фактура отчетените количества услуги са фактурирани по различни цени. Сочи, че дружеството не е доказало реалното количествено потребление на услугите по периоди при действието на по-ниската, съответно по-високата цена. Излага, че по делото липсват доказателства и твърдения, въз основа на които ищецът начислява цените на предоставяните от него услуги за пречистване на отведени води спрямо ответника, като промишлен или друг стопански потребител. Поради неоснователност на иска по отношение на главното вземане, неоснователен се явява и искът за акцесорното такова. Иска обезсилването на решението и връщане на делото на РС Несебър за ново разглеждане от друг състав или отмяна и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Във въззивната жалба не се съдържат доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с което въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че не е налице нито едно от оплакванията за неправилност на постановения съдебен акт. Оспорва да е налице нередовност на исковата молба. Сочи, че с въззивната жалба не се оспорва качеството потребител и валидността на правоотношението между страните по време на процесния 2 период, както и че през този период се е осъществявало потребление на ВиК услуги в процесния имот, в претендиралия размер. Аргументира, че данните по делото сочат за сезонния характер на имота. Обектът се стопанисва от чужд гражданин, чието постоянно пребиваване е във ***. Отчетният период обхваща време на епидемиологична обстановка, военни действия и рестрикции за руски граждани, каквато е ответницата по делото. Твърди, че доколкото имотът е спорадично посещаван, то и инкасаторът не е имал основание за извършване на някакви междинни служебни отчети като видно от представената справка-извлечение за времето от 13.11.2019г. -30.06.2022 г., когато са извършени две реални посещения и отчитане на обекта, консумация в имота на ВиК услуги липсва и реално не е преминала вода през измервателното средство, а показанието на водомера е останало непроменено.

Счита, че това оборва тезата, че операторът е следвало да начислява за времето на липса на достъп ежемесечна служебна консумация, така че да бъдат издавани фактури всеки месец. Фактурирането е извършено съобразно консумирането и искът е предявен своевременно, по време на течене на давностните срокове. Обръща внимание и че през сочения период е действал и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Намира за неоснователно и възражението за произволно фактуриране на услугите. Сочи, че се касае се за пропорционално разпределение на отчетеното количество вода съобразно последователно действалите за отчетния период цени на услугите. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските, направени от ВиК ЕАД пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, които имат правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявените пред Районен съд Несебър искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба подадена от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу М. А. К.. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на дружеството и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в страда в режим на етажна собственост с адрес: ***, с аб. №227703. Твърди се, че за задълженията й са били издадени фактура №0039280791/25.11.2019г. за сумата от 48,26лв. и фактура №0044253865/25.10.2022г. за сумата от 25,08лв. като отчетния период на същите обхващал времето от 28.03.2019г.-28.09.2022г. Претендира осъждане на ответницата да заплати сумите по двете фактури, както и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до подаване на исковата молба в размер на 14,40лв., 3 ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. А. К. чрез назначения особен представител адв. Любен Донев.

Направено е възражение за нередовност на исковата молба. По същество е посочено, че исковете са неоснователни. Оспорен е сезонният характер на водоснабдения имот. Направено е възражение за изтекла давност на вземането за сумата от 48,26лв. по фактура №0039280791/25.11.2019г. и в тази връзка и на акцесорното вземане на забавено плащане в размер на 14,36лв. и за неоснователност на вземането по фактура №0044253865/25.10.2022г. за сумата от 25,08лв., поради липсата на разграничения каква част от отчетеното количество услуги е потребено преди увеличението на цените на предоставените услуги и какво количество е потребено след това. Сочи, се че липсват доказателства и твърдения, въз основа на които ищецът начислява цените на предоставяните от него услуги за пречистване на отведени води спрямо ответника като промишлен или друг стопански потребител.

С обжалваното решение районният съд е уважил предявените от ищцовото дружество искове изцяло.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Не се констатира сочената нередовност на исковата молба. Ясно е от обстоятелствената част на молбата, че се претендира заплащане на възнаграждение за осъществени ВиК услуги на водоснабден обект.

Фактурите са индивидуализирани в обстоятелствената част и в петитума в достатъчна степен, както с дати на издаването им, така и с отчетните периоди, за които се отнасят. Обстоятелството, че същите са описани общо не създава неяснота и съмнение в преценката за кои точно фактури и периоди се заявява исковата претенция. От друга страна, по отношение на направеното възражение за дължимите държавни такси, съдът намира, че същите са внесени изцяло. При претендиране за заплащане на цена за доставена вода за няколко месеца не става въпрос за обективно съединяване на искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цена за всеки месец, тъй като основанието на иска е едно съществуващо облигационно отношение и се търси заплащане на цена на доставки по него. Поради това, цената на иска за реално изпълнение се формира от стойността на доставките за претендираните месеци, а обективно съединяване е налице между иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иска за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода преди исковата молба. Следователно предявените искове са два, а не четири, както твърди жалбоподателят и пред районният съд е внесен необходимия размер държавна такса.

Предвид изложеното, налице е редовна искова молба, по която е 4 постановено допустимо съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал.

1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР Общи условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два ежедневника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.