Решение № 47 от 10.03.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Враца, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500030 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 439 от 21.01.2022г., подадена от С. Ц. С., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.К. Т. АК-Враца, против решение № 260456/20.10.2021. на Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 1189/2021г. в неговата цялост, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс” ЕАД с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ СА, клон България, ЕИК ***, гр. София, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите: 4 154.26 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от 14.04.2008 г., 1 643.62 лева възнаградителна лихва от 19.05.2009 г. до 02.09.2011 г., законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г. до изплащане на вземането, разноски по делото - 136.53 лева за държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4737/2011 г. по описа на Районен съд Враца, както и разноски по изпълнителното дело, поради наличие на изтекла погасителна давност, които суми са предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд град Плевен, като неоснователен и е осъдена да заплати на ответника сумата 150,00 лв. разноски по делото.

Жалбоподателката твърди, че решението е постановено при 1 противоречие с процесуалните правила и материалния закон, че е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че доколкото в периода от образуване на изпълнителното дело - 14.01.2012 г. или съответно до 04.01.2019 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно възлагане от взискателя, то следва, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege след края на 10.07.2017 г., на която дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от последното валидно действие по принудително изпълнение. Поради това извършените след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство.

Според жалбоподателката новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на прекратяване по перемпция на изп ълнителното дело - 14.01.2012 г. и изтича на 14.01.2017 г., ако не бъде прекъсната или спряна. Посочва, че поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение, изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 14.01.2014 г. По тези съображения извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане на запори на вземания чрез изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица са без правно значение. Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна, така и петгодишната, е изтекла преди депозиране на исковата молба за образуване на настоящото дело на 17.03.2021 г. Моли съда да отмени първоинстанционния акт изцяло като неправилен и незаконосъобразен и постанови нов, по силата на който уважи исковата претенция, ведно с всички произтичащи от това последици, като претендира присъждане на разноски по делото пред двете инстанции.

В съдебно заседание се позовава на изтекла абсолютна давност по чл.112 от ЗЗД.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Въззиваемия счита, че обжалваното решение е правилно, допустимо и законосъобразно. Твърди, че задълженията на ищцата по влязлата в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 3245/21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 4737/2011 г. на Районен съд - Враца и издадения Изпълнителен лист от 25.11.2011г., с който същата е осъдена да му заплати сумите, посочени в изпълнителния титул, не са погасени по давност, тъй като срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл и към настоящия момент, поради това, че същият е прекъсван многократно с предприетите действия по принудително изпълнение по изп. д. № 739/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. (понастоящем под № 5437/2020 година по описа на ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд град Плевен). Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената 2 въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 100.00 лева.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор и от третото лице – помагач „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, гр. София, с к о й т о оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният състав правилно е определил прилагането във времето на постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. и на ППВС № 3/18.11.1980 г. и съответно периодите, в които е текла и не е текла погасителна давност относно вземанията, за които е имало висящо изпълнително производство, като е подкрепил твърденията си със съдебна практика на ВКС и на практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл.

6 , пap. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Позовавайки се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 1747/2020 г.. IV г. о., ГК и на други актове на ВКС и окръжни съдилища поддържа, че следва да се прави разграничение между перемпционния и давностния срок. Посочва, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ и следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Изтъква, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността, че тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Твърди също, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането, но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Заявява, ч е поддържа изцяло изложеното в депозирания отговор на искова молба по делото. Предвид изложените доводи, счита обжалваното решение за изцяло законосъобразно, правилно и обосновано. Моли съда да отхвърли в цялост депозираната въззивна жалба като неоснователна и недоказана и да постанови решение, с което първоинстанционното решение бъде потвърдено.

Претендира разноските, направени в настоящото производство, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лв. В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в негова тежест, прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

3

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от С. Ц. С., чрез адв. К. Т. - АК Враца против „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД, с искане за признаване за установено, че ищцата не дължи претендираните от ответника суми по изпълнително дело № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., с район на действие ОС Плевен, peг. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4737/2011 г . по описа на Районен съд Враца, поради наличие на новонастъпили обстоятелства (след осъществено заповедно производство), а именно погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба и допълнителната такава от 01.04.2021г. ищцата С. Ц.

С. твърди, че на 25.11.2011 г. по Заявление на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3245/21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 4737/2011 г. по описа на ВРС, респ. Изпълнителен лист от 25.11.2011 г. за сумите 4 154.26 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от 14.04.2008 г., 1 643.62 лева възнаградителна лихва от 29.05.2009 г. до 29.04.2011 г., 1028, 81 лева мораторна лихва от 30.06.2009 г. до 02.09.2011 г., законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г. до изплащане на вземането, разноски по делото 136.53 лева за държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа, че въз основа на този изпълнителен титул пред ЧСИ В. Й. с район на действие Окръжен съд Враца, е образувано изпълнително дело № 739/2012 г., като понастоящем същото е под № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд град Плевен.

Посочва, че по отношение на тези вземания е започнал да тече давностен срок от 30.10.2012г. и към датата на предявяване на искова та молба - 17.03.2021 г., петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за главницата е изтекла, както такава е изтекла и за акцесорните задължения, което е факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК.

В срочно подаден отговор ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., 4 клон България, гр. София оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че с договор за цесия от 15.05.2015 г. процесното вземане е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер) и доколкото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не е взискател по изп. д. № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., то искът срещу цедента се явява лишен от правен интерес и е недопустим. Счита, че за да бъде допустим, искът по чл. 439 ГПК следва да бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел - да се освободи от дължимостта на сумата по изпълнителното основание. В тази връзка твърди, че резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера. Иска от съда да постанови определение, с което да прекрати исковото производство по делото като недопустимо, като му присъди и разноски.

В срочно подаден отговор, третото лице - помагач „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изразява становище за допустимост на исковата претенция, но намира същата за неоснователна, като развива подробни съображения в тази насока. Иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като му присъди направените в настоящето производство разноски.