Решение № 2134 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2134 гр. С, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110125432 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.

С, ул. „Я“, № 23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания срещу Ц. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Н 3, бл.322, вх.А, ет.5, ап.13, за сумата 2756,17 лева (двe хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 17 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Н 3 бл. 322, вх. А, ет. 5, ап. 13, аб.№ ******, ведно със законна лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 467,33 лева (четиристотин шестдесет и седем лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., 54,52 лева (петдесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,58 лева (дванадесет лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53614/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между 1 потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от третото лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва ответницата да е собственик на имота, респ. да е приемала наследството, не е откривала партида, поради което не е клиент на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното 2 право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Видно от представеното заявление-декларация на 21.10.2016 г. ответницата изрично е изразила желание и съгласие да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес: гр. С, ж.к. Н 3, бл. 322, вх. А, ет. 5, ап., с аб. № ******, като е декларирала и че има съгласието на ЙАС да бъде прехвърлена партидата на нейно име. От представения нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 73, том IV, рег.

№ 13037, дело № 514 о т 2120 на нотариус М И, рег. № на НК 260, се установява, че ответницата и ЙАС на 09.11.2012 г. са закупили 2/3 ид.ч. от посочения имот от трети лица.

С оглед посочено и доколкото друго не се твърди и не се установява от доказателствата по делото, съдът приема за доказано, че в рамките на процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. между ищцовото дружество и ответницата е съществувала облигационна връзка по повод доставката на топлинна енергия, регулирана от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150 ЗЕ, която облигационна връзка е възникнала по нарочна воля на страните чрез депозираното от ответницата заявление за открИ.е на партида.

Следователно ответницата е клиент на топлинна енергия за този период и съгласно на чл.156 3

ЗЕ дължи заплащане на реално доставената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция.

От приобщените по делото изравнителни сметки, извършени от ФДР – „Д“ ООД с ЕИК ******, се установява, че реалната стойност на топлинната енергия, дължима от ответницата възлиза на общо 2799,33 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., от която в размер на 1409,69 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и в размер на 1389,64 лева за периода от 01.05.2021 . до 30.04.2022 г.

Видно от фактурата от 31.07.2021 г. налице е отразено като извършено плащане в размер на 43,21 лева по фактури от периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г.

По възражението за изтекла погасителна давност

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69 дни.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска съгласно чл. 422 ГПК – 29.09.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.

№53614/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав/.

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска 4 може да е погасено по давност единствено за периода от 01.05.2020 до 31.05.2020 г. за сумата от 43,69 лева. В тази връзка следва да се посочи, че от същата е погасено чрез изпълнение задължение за сумата 43,21 лева.

С оглед посоченото не се доказва да са погасени нито чрез плащане, нито по давност, вземанията на ищеца в размер на 2755,64 лева /1408,94 евро/ за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което същите са дължими и за този размер и период следва да бъде уважен иска за стойност на ТЕ.