Решение № 147 от 23.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр. Димитровград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20235610200335 по описа за 2023 година 1. Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- „******" ЕООД-Димитровград, е останал недоволен от наказателно постановление(НП) № 26-2300144 От 20.07.2023 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“- Хасково, с което за това, че в качеството си на работодател, не е изплатил обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда на лицето А.И.Б., работило на длъжност „превозвач поща" в дружеството и дължимо му във връзка с прекратеното му трудово правоотношение, съгласно Заповед № 2228/ 07.04.2023г. Описаното нарушение е извършено в гр.

Димитровград на 01.06.2023г. и е установено при проверка по документи, извършена в Д „ИТ' Хасково в периода 10.05.2023г. - 19.06.2023г. С това е нарушен чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал.

1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Излага съображения за неправилност на постановлението, моли за неговата отмяна.

3. В с.з. чрез представител поддържа жалбата

4. НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- Директор на дирекция „Инспекция по труда“Хасково, чрез представител оспорва жалбата и моли постановлението да бъде оставено в сила, моли за разноски.

5. ПРБ не взема становище.

6. Приложим закон.

1

7. КОДЕКС на труда.

8. Чл. 224. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г. - изм., бр. 18 от 2011 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176")

9.

10. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

11. Чл.288, (3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

12. Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

13. Търговски закон(ТЗ)

14. Чл. 268. (1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) Ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.

15.

Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:

16.

4. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

17.

2

18. Факти по делото.

19. Във връзка с множество подадени сигнали за нарушение на трудовото законодателство, АНО разпоредил извършване на проверка в дружествотожалбоподател. Тя била проведена от св. А. и св. Т. на 03.05.2023г. по работни места и на 10.05, 05.06, 06.06 и 19.06.2023г. по представени документи.

20. Същевременно, на 13.06.23 г. в ТР било вписано решение на ОС на дружеството за прекратяване на предприятието и ликвидация, като е бил назначен за ликвидатор неговият управител. Срокът за ликвидация бил обявен до 10.02.2024 г.[1]

21. Възприето от проверяващите било, че „******" ЕООД гр. Димитровград в качеството си на работодател, не е изплатил обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда на лицето А.И.Б., работило на длъжност „превозвач поща" в дружеството и дължимо му във връзка с прекратеното му трудово правоотношение, съгласно Заповед № 2228/ 07.04.2023г. При проверката по документи, извършена в Д „ИТ Хасково в периода 10.05.2023г. - 19.06.2023г., от страна на дружеството не бяха представени писмени доказателства за изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Описаното нарушение е извършено в гр. Димитровград на 01.06.2023г, и е установено при проверка по документи, извършена в Д „ИТ" Хасково в периода 10.05.2023г. - 19.06.2023г.

Съставен бил протокол за извършена проверка № ПР2316750 от 22.06.2023 г.

22. Св. А. преценил, че става въпрос за нарушение на трудово законодателство, затова съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 26-2300144 от 22.06.2023 год. в който подробно било описано, вече възприетото.

23. Въз основа на посоченият АУАН е издадено и процесното НП № 26-2300144 От 20.07.2023 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“- Хасково, с което за това, че в качеството си на работодател, не е изплатил обезщетение по реда на чл.

224, ал. 1 от Кодекса на труда на лицето А.И.Б., работило на длъжност „превозвач поща" в дружеството и дължимо му във връзка с прекратеното му трудово правоотношение, съгласно Заповед № 2228/ 07.04.2023г. Описаното нарушение е извършено в гр. Димитровград на 01.06.2023г. и е установено при проверка по документи, извършена в Д „ИТ' Хасково в периода 10.05.2023г. 19.06.2023г. С това е нарушен чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл.

228, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.. Няма възражение за просрочие на жалбата

24. Горната фактическа обстановка се установи от писмените доказателства към преписката и показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни.

25. Процесуална допустимост.

3

26. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

27. По същество.

28. В административното производство има едно нарушение, което не може да доведе до извод за незаконосъобразност. Става въпрос за това, че жалбоподателят не е посочен в АУАН и ТР, съобразно вписването му в ТР- „******" ЕООД гр.

Димитровград- в ликвидация, т.е. състоянието не е описано надлежно.

29. Следва да се отбележи, че чл.42, ал.1, т.6 и 57, ал.1, т.4 от ЗАНН не съдържат конкретни изисквания за ЮЛ като индивидуализация съответно в АУАН и НП.

Спор всъщност за индивидуализацията на наказаното лице няма.

30. НП обаче е неправилно. В конкретният случай това е на две основания.

31. Този съд възприема за правилно възражението на жалбоподателят, свързано с прекратяване на предприятието и обявяването на дружеството в ликвидация отчасти.

32. На първо място следва да се отбележи, че ООД е търговско дружество, което се образува с цел осъществяване на предвидените в чл. 1 от ТЗ търговски сделки.

Следователно целта на прекратяването на дружеството е противоположна, а именно - преустановяване осъществяването на такива сделки, или с други думи прекратяване на дейността му по предмета, определен в дружествения договор. С прекратяване на дружеството не настъпва автоматично преустановяване на съществуването му, а възникват предвидените в ТЗ /чл. 267, чл. 268/ предпоставки за провеждане от ликвидатора в определен от съда срок на процедура по ликвидация, свързана с довършване на текущите сделки, със събиране на вземанията на дружеството, с удовлетворяване на кредиторите и с превръщане на останалото имущество в пари, като нови сделки може да бъдат сключвани само ако това се налага от ликвидацията. за осъществяване на действията по ликвидацията няма пречка ликвидаторът да определя /и да наема/ необходимият персонал[2]. В този смисъл, не следва да се приеме, че с процеса на ликвидация се променят еднозначно отношенията между дружествотоработник/ служител, вместо работодател- работник по смисъла на КТ, към длъжник- кредитор по смисъла на ТЗ.

33. От друга страна обаче, правилно е твърдението , че при ликвидация, дружеството работодател има за основна цел визираната в чл.268, ал.1 от ТЗ- да бъдат удовлетворени кредиторите.

34. За изпълнение на тази цел, на първо място влизат специалният ред(поредност) на изплащане на задълженията, определен в ТЗ и ЗЗД[3]. Ликвидаторът следва да изпълни по аналогия с чл. 722, ал.1 от ТЗ, където вземанията на работници/ служители са едва на четвърто място.

35. Следва да се отбележи, че процеса по ликвидация на дружеството, имплицитно 4 свързан с прекратяване на дейността му, е динамичен и често пъти възниква при възникване на неблагоприятни икономически обстоятелства, което очевидно е релевантно и за настоящата ситуация. В този смисъл, не може да приеме, че неплащане на обезщетението е факт откъснат от тежкото състояние, легитимирано с вписване на ликвидацията в ТР.

36. Така или иначе, макар нарушението да е извършено на 01.06.23 г., към момента на съставяне на АУАН, ликвидацията е налице.

37. Когато дружеството се прекратява, това означава, че цялата следваща дейност е подчинена на удовлетворяване на кредиторите на първо място, след което – разпределение на остатък от имуществото, ако такова има.

38. Ликвидаторът всъщност носи специална отговорност за протичане на тази процедура и достигане на целите `и, осъществявайки я с високият стандарт на грижата на добър търговец(чл.268, ал.4 от ТЗ)

39. В ситуация като тази, която самият закон определя за извънредна, работниците действително имат право да получат дължимите им по смисъла на КТ обезщетения. Тези вземания обаче следва да бъдат удовлетворени, след като бъдат удовлетворени вземанията на останалите поканени кредитори.

40. Изглежда обаче времето от 01.06 до 13.06 е недостатъчно да се получи отговор от поканени кредитори по смисъла на чл. 267 от ТЗ. Всъщност към настоящият момент – на приключване на съдебното следствие – данни за вписване на такива покани липсват.

41. Горните разсъждения дават основание на този съд да приеме, че при конфликт на задължения по КТ и тези по ТЗ, в случай на литквидация, ликвидаторътуправител на дружеството – работодател, следва да се съобрази с изискванията за заплащане на вземанията в тяхната поредност, тъй като законът ги включва именно на позиция, която не ги привилегирова.

42. Разбира се , това не означава че обезщетението не е дължимо, напротив – то се следва.

43. Да се носи отговорност обаче за едно правомерно от гледна точка на закона задължение , за което в някои случаи може да носи и наказателна отговорност по чл. 227в, ал.2, вр. ал.1, т.7 от НК, каквото е задължението на ликвидатора от една страна, вместо от друга да плати предварително обезщетения на работника по смисъла на КТ, като че ли не е правилно. Този съд е на мнението , че по тези причини, не може да бъде наказано ЮЛ.