Решение № 1989 от 16.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430104727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод на предявен от И. Ц. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в село ***, община Плевен срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от Вл. Инджов искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за заем № 268406 от 20.11.2024 г, тъй като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите; в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 ЗПК за прогласяване на нищожна клаузата от Договор за заем № 268406 от 20.11.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 218,00 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че на 20.11.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № 268406, по силата, на който на ищцата е отпуснат заем в размер на 1000 лева, с размер на погасителната вноска от 110,60 лева, платима до 20 число на месеца с дата на първо плащане 20.12.2024 г. и последно такова -20.10.2025 г. Сочи се, че месечният лихвен процент бил 3.330 %. Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора, след като месечният лихвен процент е в размер на 3.330 %, то годишният лихвен процент бил 39,96 %, който лихвен процент бил за целия 1 срок на договора. Излага се, че ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания: Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на Заемодателя; Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор; Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия Договор;Паричният заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора; При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем. Излага се, че съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10 ал. 2 т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на Заемателя:Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. Сочи се, че съгласно чл. 8 от Договора с подписването му Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, то дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1022.32 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем. Твърди, че в при непредставяне на обезпечение задължението задължението по договора ще бъде в общ размер на 2233.00 лв. Излага, че съгласно чл. 10 от Договора заемателят може да се възползва от правото си по чл. 29 от Закона за потребителския кредит и съгласно чл. 8 ал. 4 от Общите условия на договора за заем, в случай, че размерът на заема е равен на или по - голям от 400 лв., без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за паричен заем в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора. Сочи, че при упражняване валидно право на отказ от сключения договор за заем, заемателят следва да върне на заемодателя главницата и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на сумата по договора до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и съгласно останалите условия за отказ, посочени в чл. 8 ал. 4 от ОУ към договора за заем. Твърди, че съгласно чл. 8 ал. 4 от Общите условия, публикувани на интернет страницата на ответното дружество, лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора лихвен процент. Сочи се, че съгласно погасителния план - Приложение №1 към Договора погасителната вноска е в размер на 110.06 лв., като не се уточнявало каква част представлява главница и каква възнаградителна лихва. Излага се, че размерът на вноската за неустойка е 92.94 лв. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план е уточнен общият размер на възнаградителната лихва, както и съотношението 2 на вноската за лихва в рамките на общия размер на погасителната вноска, за да може кредитополучателят да прецени икономическата тежест при сключване на договора. Излага се, че ищцата е заплатила сума в размер на 1218 лева. Сочи се, че същата има качеството на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което за нея е приложим ЗПК. Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че : съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Счита се, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, поради следните причини:1/ Нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, поради липса на лихвен процент по кредита. Излага се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК императивно е уреден съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, а именно: потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 9: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; В разпоредбата на § 1 т. 4 от ДР към ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „лихвен процент по кредита“, а именно - „лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.“ Сочи се, че в настоящия 3 случай от съдържанието на клаузите по договора се извежда, че лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора, но процентното изражение на лихвата е посочено на месечна база, което счита, че е нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК, доколкото никъде в договора не е посочен лихвен процент, изчислен на годишна база по смисъла на § 1 т. 4 от ДР към ЗПК. Твърди, че уговореният месечен лихвен процент не съответства на императивните изисквания на закона, поради което не може да се приеме, че е налице лихвен процент по кредита; 2/ Нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, поради липса на конкретика относно това кои разходи са включени в него неточно и посочване на ГПР, тъй като: 2.1.в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР, което от своя страна води до неяснота за потребителя относно неговия размер. Сочи, че практиката на съдилищата приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Сочи, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Твърди, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Счита, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага, че всяка неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Твърди, че посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора; 2.2/. Неправилно посочване на ГПР в Договора, поради невключването на неустойката за непредоставяне на обезпечение при изчисляване размера на ГПР. Сочи, че клаузата на чл. 6 от договора във връзка с чл. 10, ал. 2 т. 1 от ОУ възлага в тежест на ищцата да предостави на ответника обезпечение, като не е конкретизиран срокът за това, под формата на поръчителство на едно или повече физически лица и допълнително, по избор ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Излага, че прочитът на съдържанието на посочените клаузи и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди, че 4 изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1 000 лева).