Решение № 408 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100500890 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 327581/16.10.2024 г. на ответницата Г. П. Н., ЕГН ********** срещу решение № 17752/02.10.2024 г., постановено по гр. дело № № 31912/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 23 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, че жалбоподателката – ответник дължи на ищеца сумата от 20 000 лв. – част от общо вземане в размер на 34 621,42 лв., представляваща остатък от чиста стойност, получена от ответницата по нищожен договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г., сключен между последната и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като вземането е прехвърлено в полза на ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г., съобщен на длъжника на 04.07.2022 г., за която сума по ч. гр. дело № 48963/2022 г. по описа на СРС, 28 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2022 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 150 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и несправедливост. Въззивницата го счита за недопустимо, тъй като е постановено по дело, 1 инициирано от адв. П., която не разполага с представителна власт да извършва процесуални действия от името на ищеца поради липсата на представено пълномощно в оригинал.

Поддържа, че представеният договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) не съдържа всички необходими данни и реквизити, тъй като в него липсва информация относно размера на цената по него и платена ли е тя от цесионера в полза на цедента. Допълва, че редовно е погасявала сумите по кредита към банката – кредитор, но впоследствие е претърпяла автомобилна катастрофа, станала причина да бъде настанена в болница. Излага съображения относно тежкото си здравословно състояние. С тези съображения отправя искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който изразява становище за нейната неоснователност.

Поддържа, че ответницата не оспорва сключването на процесния договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г. с посоченото съдържание, както и реалното усвояване на сумата по него. Счита, че без значение се явява платена ли е цената по договора за цесия, а единствено дали ответницата е уведомена за нея, което в случая е сторено на 04.07.2022 г., позовавайки се на приложеното по делото известие за доставяне. Посочва още, че длъжникът не е страна по договора за цесия, поради което няма правен интерес да оспорва неговата действителност, както и изпълнението на задълженията по него. Позовава се на представеното потвърждение за извършената цесия, с което цедентът е потвърдил действието на същата. С тези съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно – постановено е от законен съдебен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Същото е и допустимо – налице са положителните процесуални предпоставки за 2 предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива. Предмет на обжалване е съдебен акт, постановен в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, като възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, същите имат за предмет вземания, които са идентични с тези, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими. Доводът, свързан с липсата на представено адвокатско пълномощно в оригинал, касае редовността на действието по подаване на исковата молба от името на ищеца, което е извършено от разполагащо с представителна власт за това лице. Това е така предвид представените в заверен препис 2 броя пълномощни, изходящи от законния представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и управляващите съдружници в Адвокатско дружество „И. и Д.“, както и удостоверение за актуално състояние на същото (л. 40-44 от делото на СРС), от които може да се направи извод за надлежно овластяване на адв. П. да извършва процесуални действия от името на ищцовото дружество. Действително пълномощните не са налични по делото в оригинал, но са заверени „вярно с оригинала“, от което може да се направи извод, че са съставени и съществуват в оригинал. Отделен е въпросът, че чл. 128, т. 1 ГПК не поставя изискване за представяне на пълномощното по делото в оригинал, за да се приеме, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е следвало да стори това, още повече, че с оглед широкия обем на представителна власт, която се учредява с тях, не е изключено оригиналите на същите да се използват и по други производства. Дори да се приеме, че по своето естество това оспорване на въззивницата касае представителната власт на пълномощника на ищеца, то за нея не съществува правен интерес от него, тъй като тя се явява трето за упълномощаването лице, като в случая от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не се излагат такива твърдения. При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно в обжалваната част като съображенията за това са следните:

В случая единственото своевременно заявено с въззивната жалба оплакване във връзка с правилността на обжалвания съдебен акт е свързано с валидността на договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г., доколкото се твърди, че същият не съдържа част от изискуемите реквизити, а именно: данни относно заплащането и размера на покупната цена по него. В тази връзка следва да се отбележи, че допълнителните оспорвания на ответницата в т. н. „писмена защита“, касаещи правилността на първоинстанционното решение, са преклудирани като наведени след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се разглеждат и обсъждат. Тя е представена едва в откритото съдебно заседание на 29.10.2025 г. от явилия се в него пълномощник на страната – адв. В. беше посочено по-горе, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при проверката на правилността на решението въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата – чл. 269, изр. 2 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че процесният договор за продажба и 3 прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г. е валиден и същият е произвел действие по отношение на ответницата Г. П. Н., поради което ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е активно материално правно легитимиран да претендира вземанията, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, като прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайната съдебна практика, обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 79/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о. приема, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор. В случая за да обоснове активната си легитимация да претендира вземанията по процесния договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г., от страна на ищеца са представени договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г. и извадка от Приложение № 1 към него, в която под № 164 са посочени задълженията на ответницата, които се прехвърлят. Писмените доказателства следва да се преценяват съобразно изискванията за доказателственото им значение, установени в чл. 178 - 180 ГПК. Ако в един писмен документ са направени различни поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст, заличаване на текст и др., без изрична уговорка от издателите, че това е извършено по общо съгласие, възниква несигурност относно действителната им воля. Кога те са подписали документа - след нанасянето на поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който следва да бъде решен от съда. Неговото вътрешно убеждение се формира въз основа на всички доказателства по делото. В конкретната хипотеза действително прави впечатление, че част от съдържанието на представения в заверен препис договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г., касаещо размера на покупната цена, която цесионерът следва да заплати на 4 цедента, е заличено, но ответницата Г. П. Н. не е оспорила изрично съществуването на първообразния документ (оригинала) на договора за цесия от 19.04.2022 г. и не е изложила твърдения, че в него са налице външни недостатъци или че съдържанието на представения препис не съответства на това на оригинала в частта, в която страните са уговорили размера на дължимата продажна цена за прехвърляне на вземанията по него, респ., че в самия оригинал на документа липсва клауза, касаеща размера на уговорената от страните цена за прехвърляне на вземанията. В този смисъл няма основание да бъде отречена или занижена доказателствената стойност на представения по делото в заверен препис договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г., още повече, че липсва заличаване в останалата част от съдържанието му, касаеща страните и неговия предмет.