Определение № 432 от 20.05.2026, Районен съд - Сандански

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Сандански, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20261250100268 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Р. С., с ЕГН-**********, с адрес-гр.********, ул.“*********“, № **, против „ЕОС МАТРИКС“-ЕАД, с ЕИК: *******, правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“-ЕООД, с ЕИК:******, с адрес-гр.София, п.к.1766, р-н „Младост“, ж.к.“Младост ІV“, ул.“Бизнес парк София“, № 1, бл.15, вх.А, ет.4, с която е предявен иск за установяване недължимостта на суми по договор за потребителски кредит № FL536331/28.06.2010г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20201250100032 по описа на РС-Сандански, въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, и които са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ № 695/2021 г. по описа на ЧСИ М. К., поради погасяването на вземането по давност, която давност е настъпила преди издаване на изпълнителния лист.

Ищецът сочи, че на 28.06.2010 г., между него и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, е бил сключен договор за потребителски кредит № FL536331/28.06.2010 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит, подлежащ на връщане чрез разсрочени погасителни вноски; че на 18.01.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД, в качеството му на цедент, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който вземането по процесния договор за кредит № FL536331/28.06.2010 г. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; че на 10.01.2020 г. ответникът с подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за удовлетворяване на паричните вземания срещу ищеца, като на 14.01.2020г. Районен съд Сандански е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от ***,** лв., представляваща част от главница в размер на *****,** лв., сумата ***,** лв. част от договорна лихва в размер на ****,** лв. за периода от 28.06.2010 г. до 28.09.2014 г., за частично вземане по договор за потребителски кредит № FL536331/28.06.2010 г. и законна лихва от 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски; че след издаването на заповедта за изпълнение е постановено Разпореждане от 01.02.2021 г. на Районен съд - Сандански, с което съдът е приел вземането за безспорно и е издал изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за сумите, посочени в заповедта за изпълнение; че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 695/2021 г. по описа на ЧСИ М. К., с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд Благоевград.

Ищецът оспорва дължимостта на паричните суми по издадения изпълнителен лист, 1 като твърди недължимост на процесните суми поради настъпила погасителна давност преди издаването на изпълнителния лист. Твърди, че давността е започнала да тече на 28.09.2014г., когато е падежа на последната погасителна вноска по погасителния план към процесния договор за кредит, и че давността е изтекла на 28.09.2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 10.01.2020г.

Ищецът сочи, че „именно настъпилото преди издаването на изпълнителния лист погасяване на вземането по давност“ обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

Съдът е изискал и приложил по делото заповедното производство-ч.гр.д.№32/2020г. по описа на Районен съд гр.Сандански.

При така изложените от ищеца твърдения и направеното искане, съобразявайки и приложените документи, съдът намира, че следва да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съображенията за това са следните:

Ищецът оспорва дължимостта на сумите по издаден срещу него изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Но издадената по този ред заповед за изпълнение се ползва със стабилитет (след като длъжникът не е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК в законоопределения преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила - чл.416 от ГПК). С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането /каквито са и твърдените от ищеца факти относно настъпила погасителна давност на вземането/, се преклудира (оспорването на такива факти е следвало да се извърши с възражението по чл.414 от ГПК), освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК, които не са налице в настоящия случай, тъй като не се касае за новооткрити обстоятелства /фактите от значение за давността не са нови/ или за нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 от ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок /фактите от значение за давността не подлежат на установяване с документи, с които при полагане на дължимата грижа ищецът да не е могъл да се снабди/, за да е налице хипотезата на чл.424 от ГПК, нито се твърдят факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист /не се твърди настъпила погасителна давност след 30.01.2021г./, за да е налице хипотезата на чл.439 от ГПК.

След като ищецът /длъжник в заповедното производство/ оспорва вземането по заповедта за изпълнение на факти, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение /ищецът твърди настъпила погасителна давност на 28.09.2017г., а заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.01.2021г./, т.е. такива които е могъл да релевира преди изтичане на преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, то следва да се прекрати производството по делото поради недопустимост (спорът за вземането, обективирано в стабилизирано изпълнително основание не може да бъде пререшаван).

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от Д. Р. С. искова молба с вх.№ 3219/22.04.2026г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 268/2026г. по описа на Районен съд-Сандански поради недопустимост.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. Да се изпрати препис от определението на ищеца- чрез пълномощника му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3