Решение № 263373 от 25.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр.София,25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.д. № 2071 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

С решение от 10.10.2019г., постановено по гр.д. № 58121/2018г. от Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, е уважен за сумата от 5 000 лв. , ведно с лихва и раноски, и е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ предявен от В.С.Р., срещу ЗАД „ОЗК- З.“ за обезщетяване на неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 04.01.2018 г.

В отхвърлената част на иска решението е обжалвано от ищцата В.С.Р.,с оплаквания за несправедливо занижен размер на обезщетението предвид получените травми.

Жалбоподателката моли съдебния акт в обжалваната част да бъде отменен и да се постанови нов по същество, с който претенцията да бъде уважена изцяло.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

В уважената част на иска решението е обжалвано от третото лице – помагач на ответника Г.М.Г. с оплаквания за незаконосъобразност по подробни изложени в жалбата съображения. По-конкретно жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал множество процесуални и материалноправни нарушения – не му е връчил приложенията към исковата молба, с което го е лишил от възможността за адекватна защита, не е открил производство по оспорване на писмените доказателства, вкл. на протокола за ПТП, не е преценил правилно свидетелските показания досежно мястото на злополуката и нейния механизъм, както и участието на ищцата в нея, присъдил е несправедливо високо обезщетение за действителните болки и страдания. Заявява искане за спиране на въззивното производство на основание чл.229, ал.4 ГПК до приключване на АНХД № 8663/2018г. на СРС, 16 състав. Жалбоподателят моли съдебния акт в обжалваната част да бъде отменен и да се постнови нов по същетво, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК- З.“ не оспорва жалбата на третото лице помагач, по отношение на жалбата на ищцата, заявява становище за неоснователност и моли в отхвърлената част на иска решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивното производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.

Въззивните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения за обжалване срок, поради което са процесуално допустими.

Решението е валидно и допустимо / чл.266, предл.първо ГПК/.

Разгледани по същество на посочените в тях основания / чл.269, предл.второ ГПК/ и при съобразяване на становището на въззиваемото дружество, настоящият състав намира жалбите на ищцата и на третото лице – помагач за частично основателни по следните съображения:

Според твърденията на ищцата в исковата молба на 04.01.2018 г. в гр. София пътувала в автобус № 79, управляван от Г.М.Г..*** в посока от ул. „554-та“ към ул.

„526-та“, когато преминал през изкуствена неравност на пътя с несъобразена и висока скорост, ищцата паднала в салона на автобуса и получила телесни увреждания, имала болки и й било трудно да ходи, две от ребрата й били счупени, посетила болница, назначена й е била терапия, след лечението оплакванията й продължили, не излизала без придружител, загубила апетит, отслабнала, нямала сили, лежала на легло. Претенцията е да й се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, получени в причинна връзка с инцидента.

Ответникът и третото лице - помагач са оспорили иска.

Като доказателство по делото е ангажиран констативен протокол за ПТПК-10/04.01.2018 г., въз основа на който първоинстанционният съд е приел с оглед официалния му свидетелстващ характер, че на посочената от ищцата дата около 05.10ч. в гр. София, автобус „Мерцедес- 0345Г“, управляван от Г.М.Г.,*** в посока от ул. „554-та“ към ул. „526-та“ и в район № 7 се е осъществило ПТП в резултат от движение на автобуса със скорост, несъобразена с релефа на пътя - автобусът е преминал през изкуствена неравност-гърбица, което е станало причина трима от пътниците, вкл.ищцата, да пострадат. След инцидента водачът не е останал на място и не е уведомил органите на МВР. По повод на ПТП срещу водача Г.М.Г. е издадено Наказателно постановление, което е обжалвано от Г. и делото понастоящем е висящо. В тази връзка от третото лице – помагач е поискано спиране на делото на основание чл.229, т.4 ГПК, което спиране е отказано от първоинстанционния съд с мотиви, че вината на водача на автобуса може да се установи със средствата на гражданския процес. Констатациите в протокола за ПТП са оспорени от третото лице – помагач и е поискано откриване на производство по оспорване, което е отказано от съда с мотиви, че констатациите за механизма на произшествието не представляват официален документ и не се ползват с материална доказателствена сила.

По делото е безспорно, че към 04.01.2018 г. водачът на автобуса е бил валидно застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника - полица № ВС/23/117002709055/20.10.2017 г., валидна до 19.10.2018 г.

За механизма на произшествието в първоинстанционното производство са събрани свидетелски показания и са приети заключения на авто-техническа експертизи.

Въз основа на същите първоинстанционният съд е приел, че ищцата е пътувала в автобуса и по вина на водача му – управление с несъобразена скорост при преминаване върху гърбица на пътя – е паднала и е получила травматични увреждания. Решаващият съд не е дал вяра на показанията на св.Ш.по отношение на това къде в автобуса е седяла ищцата; имало ли е пред нея седалка или обособени дръжки или перила за хващане; къде е паднала ищцата, поради близката й връзка с последната – съответно снаха и свекърва.

За установяване на травматичните увреждания на ищцата и за претърпените от тях неимуществени вреди е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. Според последното ищцата е получила контузия в областта на гръдния кош със счупване на деветото ребро в дясно; контузия в областта на гърба, кръста; с придружаващи увреждания - световъртеж, увреждане на гръдните коренчета, увреждане на лумбосакралния плексус. Три месеца след инцидента е установено счупено десето ребро в дясно.

Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота, с последваща временна неработоспособност 1,5 месеца- 2,5 месеца. Вещото лице е посочило, че счупванията на ребрата заздравяват между 35- 45 дни, без усложнения от хемо-пневмоторакс, с възстановителен период от 1,5 месеца- 2,5 месеца, възможно е за в бъдеще при натоварване и промени във времето ищцата да усеща дискомфорт в местата на ударите. Изложено е, че придружаващите заболявания на ищцата по косвен път могат да окажат влияние върху продължителността на възстановителния процес. В експертизата е заключено, че съгласно цялата медицинска документация по делото няма данни за травматичен шок или увреждания, които водят до опасност за живота. Въпреки това след причинения инцидент на пострадалата са причинени физически болки от получените травми, както и емоционални страдания - страх и нежелание да се вози в автобус,нарушение на съня и храненето, нарушена работоспособност, трудно самообслужване и изпълнение на обичайните задължения в бита, с постепенно намаляване на оплакванията в рамките на шест- седем месеца.

Според вещото лице ортопед-травматолог получените увреждания могат да се получат в условията на процесното ПТП.

При посочените данни първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер на 5 000 лв. Върху обезщетението е присъдена законна лихва от датата на злополуката 04.01.2018 г.

Решението в частта, в която е прието, че ищцата на посочената дата е пътувала в автобус № 79 и е пострадала при пътно-транспортно произшествие по вина на валидно застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност“ водач, поради което отговорността на застрахователя – ответник следва да се ангажира за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е законосъобразно и настоящият състав припраща към мотивите му на основание чл.272 ГПК.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя – трето лице, че производството пред първата инстанция е протекло при нарушение на съдопроизводствените правила поради невръчване на писмените доказателства към исковата молба. Действително според нормата на чл.131 ГПК съдът е длъжен да изпрати на ответника препис от исковата молба и приложенията й. Същото правило е относимо и спрямо третото лице – помагач. В конкретния случай липсват годни доказателства за това на третото лицеда е изпратен, респ.то да е получило преписи от приложенията към исковата молба. Налице е процесуално нарушение, което, обаче, в случая не е от категоията на съществените, водещи до нарушено право на защита и опорочаващи съдебното производство. В първото по делото открито съдебно заседание на 13.03.2019 г.третото лице е депозирало отговор на исковата молба и е оспорило част от писмените доказателства по същество, а по отношение на други е заявило становище за неотносимост към спора. Изнесеното в отговора на исковата молба недвусмислено сочи, че още преди първото по делото заседание третото лице е била запознато с приложенията към исковата молба и е оргнизирало безпрепятствено защитата си. По този начин процесуалното нарушение е санирано.

Несонователен е доводът на жалбоподателя – трето лице за незаконосъобразност на съдебния акт поради това, че производството по делото не е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК. По делото са налице данни за наличието на висящо производство по оспорването по реда на ЗАНН на издаденото по повод на процесното събитие наказателно постановление за извършено „нарушение“ на правилата на ЗДвП от страна на третото лице – помагач - АНД № 8663/2018г. по описа на СРС, 16-ти състав. Според жалбоподателя в производството по това дело ще се установи вината на водача на автобуса като предпоставка за ангажиране на отговорността.

Според чл.300 ГПК задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е присъдата на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Решението по нахд няма характеристиките на присъда по смисъл на чл.300 ГПК, поради което от него не може да се направи релевантен извод за вината на водача на автобуса. В този смисъл отказът на първоинстанционния съд да спре производството на основание чл.229, т.4 ГПК – до влизане в сила на решението по нахд е законосъобразен.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя – трето лице за това, че не е доказано ищцата да е пътувала в автобуса.

Този факт се установява безспорно от неоспорените показания на свидетелите.

С отговора на исковата молба третото лице е оспорило констатациите в протокола за ПТП досежно механизма на злополуката, но производство по оспорване на документа не е открито от първоинстанционния съд. Този факт е ирелевантен, тъй като оспорването може да се осъществи и без да е открито нарочно производство по оспорване. В решение № 227/12.02.2014г. по т.д. № 769/2012г.на I Т.О. на ВКС, е дадено тълкуване, че протоколът за пътно транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. В разглеждания казус не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи релевантен извод за това, че отразеният в протокола механизъм е неверен. Въз основа на непротиворечивите свидетелски показания, според които автобусът се е движел с висока скорост, и на заключенията на автотехническите експертизи законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че виновен за злополуката е водачът на автобус № 79 Г.М.Г., който не е съобразил скоростта с наличието на изкуствена неравност по пътя и с поведението си е допуснал да създаде рискова ситуация, при която няколко пътника, между които и ищцата, са пострадали.