Решение № 16 от 25.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. П., 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500781 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №672 от 08.08.2021г. постановено по гр.д.№20215220100767 по описа на съда за 2021г., е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца К. СТ. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.П., ул.“В.“ №78 и съдебен адрес гр.П., ул.“Р.Д.“ №2, ет.1, против „К.И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление грС., п.к.1336, р-н „Люлин“, бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от Я.Й.О., Т.Я. и Б.А.Р. винаги заедно от двама от членовете на Съвета на директорите или от един член на Съвета на директорите, заедно с прокурист, иск с правно основание в чл.439 ал.1 от ГПК-за приемане на установено по отношение на ответника „К.И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, че ищецът К. СТ. К., с ЕГН-********** не дължи сумите по изпълнителен лист от 07.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№2521/2010г. по описа на РС-П., за събирането, на които е образувано изпълнително дело №20168890401426 при ЧСИ Деница С., а именно: главница от 1200лв по 1 договор за потребителски кредит и 181.08лв-договорна лихва; 560.52лв законна лихва за забава и законна лихва върху главницата до изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83лв поради изтекла погасителна давност. Със същото решение ищецът К. СТ. К., с посочени ЕГН, постоянен и съдебен адреси, е осъден да заплати на ответника “К.И. И. БГ“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, сумата от 150лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с вх.№15711 от 30.08.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция К.К., ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв. А.П. от АК-П., с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изцяло мотивите на първоинстанционния съд, изложени към обжалваното решение въз основа на които е отхвърлена така заявената от ищеца искова претенция. Коментира съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса за момента от който поражда действие отмяната на ППВС №3 от 18.11. 1980г., извършена с т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, като жалбоподателят застъпва тезата, че при преценката дали е изтекъл давностния срок следва да се вземе в предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока, като се приеме именно даденото разрешение на поставения въпрос в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в т.10 е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Акцентира се, че доколкото изпълнителното производство се характеризира с динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност и като се взимат в предвид последиците на всяко едно от производствата, то според жалбоподателят от значение за прекъсването на давността в изпълнителния процес не е моментът на образуване на изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 „в“ от ЗЗД/; че давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по 2 инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ/, както и насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещта и други; че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Твърди се още, че преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Излага се и довод, че осъществените от дружеството взискател действия след 27.12.2012г. са без правно значение и са непротивопоставими на длъжникаищец защото са извършени след настъпило ex lege прекратяване на изпълнителното производство и не съставляват годни действия за принудително изпълнение, които да доведат до прекъсване на давността, тъй като изпълнителният процес не е във фазата на висящност. Предвид изложеното жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови от въззивната инстанция ново решение с което да се уважи изцяло заявената искова претенция с присъждане на разноските.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна „К.И. И. БГ“ЕАД чрез надлежно упълномощен да представлява дружеството юрисконсулт Н.В. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Оспорват се всички доводи развити в последната като се акцентира, че процесното ТР №2 от 26.06.2015г. следва да се прилага само и единствено занапред след неговото постановяване, като се застъпва съдебната практика постановена в решение №51 от 21.02.2019г. по гр.д.№ 2917/2018г. на ВКС, четвърто г.о.; решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г. на четвърто г.о.; решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г., четвърто г.о. и други, в които последователно се застъпва тезата за действие на процесното ТР само за напред в хипотеза на преуреждане на тълкуването на правната норма по нов и различен от досегашния начин на тълкуване, каквото е действало до момента съгласно 3

ППВС№3 от 18.11.1980г. до дата 26.06.2015г.-датата на обявяване на новото тълкувателно решение №2 по тълк.д. №2/2013г. Изложен е и довод, че перемпцията по първото изпълнително дело /№2331/2010г. на СИС при РСП./ е без правно значение за прекъсването на давността и че същата е имала значение при действието при отмененото ППВС №3 от 1980г. доколкото новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело, както и че дори да се приеме, че давност е текла при висящността на двете изпълнителни дела, от съдебните изпълнители са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността. В тази връзка се визират и наложени запори върху вземания на длъжника /трудово възнаграждение/ от 07.04.2012г. и от 30.04.2013г.. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца К. СТ. К. и в отговора на ответната страна „К.И. И. БГ“ ЕАД, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.439 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

В исковата си молба с вх.№3351 от 24.02.2021г., първоначално подадена против „Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“ КЧТ, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление в грС. и „К.И. Инвестмънт БГ“ЕАД, ЕИК-202423225, със седалище и адрес на управление в грС., п.к.1336, р-н „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 представлявано от Я.Й.О., Т.Я. и Б.А.Р. винаги заедно от двама от членовете на Съвета на директорите или от един член на Съвета на директорите, заедно с прокурист, със съдебен адрес грС., ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей Преображенски“, бл.386, секция“ Б“ чрез юрисконсулт Ю.С., ищецът К. СТ. К., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.П., ул.“В.“ №78 и съдебен адрес гр.П., ул.“Р.Д.“ №2, ет.1, чрез пълномощника си адв. А.Г. П. от АК-П., твърди, че срещу К.К. въз основа на изпълнителен лист от 27.12.

2010г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 05.07.2010г. по 4 ч.гр.д.№2521 по описа на РС-П. за следните суми -главница от 1200лв по договор за потребителски кредит и 181.08лв договорна лихва; 560.52лв законна лихва за забава и законна лихва от 29.06.2010г. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83лв, е образувано изпълнително дело №2331 от 2010г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба /СИС/ при РС-П.. Твърди се, че по изпълнителното дело била връчена само покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника К.К., настоящ ищец, на дата 27.12. 2010г. Твърди се още, че така образуваното изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с постановление на ДСИ, като съобщението за прекратяване с изх.№9493 от 27.10.2015г. било връчено на длъжника на 18.11.2015г. Преди това и на дата 27.10.2015г. на основание чл.429 ал.1 от ГПК като взискател по делото бил конституиран втория ответник „К.И. И. БГ“ ЕАД на мястото на първия, за което длъжникът също бил уведомен на дата 18.11.2015г. След прекратяване на изпълнителното дело, ответникът „К.И. И. БГ“ ЕАД в качеството си на цесионер образувал второ изпълнително производство пред ЧСИ Деница С. на 17.10.2016г. под №20168890401426 и против длъжника К.К. за принудително събиране на същата парична сума по същия издаден изпълнителен лист. В молбата до ЧСИ взискателят посочил способ за изпълнение-насрочване и извършване на опис на движими вещи на длъжника в дома му като отделно от това взискателят възложил по реда на чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ С. да извършва всички необходими изпълнителни действия по събирането на вземането. Твърди, че по това изпълнително дело били извършени изпълнителни действия-наложен запор върху два леки автомобила, собственост на длъжника на дата 24.10. 2016г., получени в ОДМВР- П.-КАТ-Пътна полиция на 02.11. 2016г.; наложена възбрана върху земеделски имот-на 1/6 ид.ч. от лозе с площ от 1.125дка на 25.11.2016г. и запор върху банкова сметка от м.ноември 2016г. Твърди, че на 24.11.2016г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД; връчена ПДИ на длъжника при отказ лично да я получи на 16.12.2016г.; запор върху сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД от 14.11.2016г.; отказ на работодателя „Евротранс Спедишън “ЕООД да получи запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от 16.12.2016г.; запори върху банкови сметки на 25.05.2018г. в „ПИБ“ АД и в „Банка Пиреос България“ АД, получени на 30 и 5 на 31.05.2018г. и приети от ПИБ и от „Банка Пиреос България“ АД на 05.06.2018г., както и наложен запор върху вземания на длъжника в „ЦКБ“ АД на 17.05.2019г. Твърди се още, че на 21.08.2019г. е бил насрочен опис на движими вещи, който не е извършен поради неживеенето на длъжника на адреса, на който е адресно регистриран; постъпило ново искане на 05.10.2020г. за налагане на запори върху сметки на длъжника, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение при нов работодател от 09.10.2020г., с изх.№17007, получено на 14.10.2020г. от „Юнайтед Брокер“ ЕООД-гр.Варна, при налични данни от работодателя съгласно удостоверение №А-396 от 14.10.2020г. за получен от длъжника общ брутен доход от 1254лв, с нетен размер от 879.90лв и за периода м.април-м.септември 2020г. или средномесечно по 146.65лв; постъпило искане на длъжника да не му се удържат суми от БТВ поради неговата несеквестируемост от 22.10.2020г.; връчено на длъжника уведомление №18382 от 26.10.2020г. за актуален размер на дълга от 14452.81лв, както и искане на длъжника отправено до ЧСИ от 28.10.2020г. за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори и възбрани поради погасяване на дълга по давност през 2016г. или още към датата на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ.