Решение № 85 от 16.10.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Момчилград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно дело № 20265150200050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Oбразувано е по постъпила жалба от М. В. Д., ЕГН **********, от гр.

Хасково, ул. „Цар Иван Асен II“ № 27, ет. 5, ап. 22, чрез адв. П. Т., срещу Наказателно Постановление № 25-0318-000582/23.09.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Кърджали, РУ Кирково, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание, на основание чл.

183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, „глоба“ в размер на 15,34 евро/30,00 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и са отнети 10 контролни точки по Наредба № Iз2539/17.12.2012 г..

В депозираната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателнтото постановление.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. С писмена молба защитникът му адв. П. Т. поддържа подадената жалба по изложените съображения в същата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител гл. юр. Стоян Чолаков ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, респективно НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РП-Кърджали, ТО-Момчилград, не взима становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства 1 приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.09.2025 г., около 08:42 часа в Кирково, по път 85, 1-5 на км.

373+600 м., над моста на р. Върбица, по посока на движение от гр. Кърджали за Р. Гърция, свидетелят и актосъставителят К. В. Й., възприел лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № Х 5516 КС да предприема маневра изпреварване на друг лек автомобил при наличие на пътна маркировка M1- непрекъсната осова линия забранена за пресичане. Свидетелят К. Й. спрял лекия автомобил, с водач жалбоподателя, срещу последния в негово присъствие бил съставен АУАН № 4484362 от 06.09.2025 г. за това, че на посочената дата и място при наличието пътна маркировка M1- непрекъсната осова линия забранена за пресичане предприема и извършва маневра изпреварване, с което нарушил чл.

6, т. 1 ЗДвП- при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка. Жалбоподателят не бил съгласен с констатациите в съставения акт, отказал да го подпише и да му бъден връчен препис от същия, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание, на основание чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 15,34 евро/30,00 лева, за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В издаденото НП се сочи установената с АУАН фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН № 4484362 от 06.09.2025 г..; Наказателно Постановление № 25-0318000582/23.09.2025 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля-актосъставител К. В. Й. присъствал при установяване на нарушението, същите се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване наказателно постановление /НП/. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя - а именно установено е, че АУАН е издаден на 06.09.2026 г., НП е издадено на 23.09.2026 г., като разпоредбата на чл. 183, ал. 3 е отменена, в сила от 07.09.2025 г., поради което НП се явява незаконосъобразно.

По отношение на визираното в наказателното постановление отнемане на контролни точки на основание Наредба № І-з 2539 на МВР, съдът намира жалбата за недопустима – отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „в“ от ЗАНН, нито 2 принудителна административна мярка. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да бъде правоспособен, съответно да притежава свидетелство за управление - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при посочените в закона условия - чл. 151 – 152 ЗДвП. Същото е удостоверителен документ, удостоверяващ правоспособността на водача да управлява моторни превозни средства от съответната категория. Според чл. 157, ал. 1 ЗДвП, при издаване на свидетелството за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Следователно понятието „контролни точки“ е въведено със закона, като систематичното място на чл. 157 е в главата, регламентираща получаването на правоспособност - глава четвърта – „Правоспособност на водачите на пътни превозни средства“. Понятието е законово дефинирано - изрично е посочено, че контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. Видно от законовата дефиниция на понятието, както и от систематичното място на текстовете, които регламентират контролните точки, законодателят не е вложил в тях санкционен характер. Отнемането на контролни точки, само по себе си, не фигурира нито в глава шеста на закона – „Принудителни административни мерки“, нито в глава седма – „Административно наказателна отговорност.

Сочещо че контролните точки и отнемането им не съставляват санкция е посоченото по-горе относно характера им, така както е визиран в закона.

Освен това, трябва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В изпълнение на посочената законова делегация, министърът на вътрешните работи е издал именно Наредба № Із-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Граматичното и смислово тълкуване на цитираната разпоредба на ЗДвП сочи, че отнемането на контролните точки е въведено със законовата норма, като същото е свързано с извършване на нарушение от съответния водач. Посочено е, че с Наредбата само ще се регламентира при извършването на кои конкретни нарушения колко точки следва да бъдат отнети, като разбира се е предвидено в нея да бъде отчетен характера на нарушенията, като изчерпателно са посочени нарушенията, при извършването на които се отнемат точки и съответния им брой. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква екс леге по силата на законовата норма, а не по силата на нормите на Наредбата. Същата няма самостоятелен характер и е поставена от закона в зависимост от извършваното нарушение, което само отчита, както като брой, така и по тежест –с амо за някои нарушения - изрично посочените, 3 се отнемат точки, а в рамките на тази категория, за които се отнемат точки, за по-тежките са отнемат повече точки. Видно от Наредбата, отнемането на точки е поставено в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, като при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 6, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки, в настоящия случай съобразно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата.

Изводът е, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление -момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки.

По изложените съображения, съдът следва да отмени наказателното постановление в частта, в която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 15,34 евро/30,00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП, и да постанови прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва отнемането на контролни точки.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя, представени са доказателства за сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие /л. 8/, поради което следва да се уважат в посочения размер.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 25-0318-000582/23.09.2025 г. издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Кърджали, РУ Кирково в частта, в която на жалбоподателя М. В. Д., ЕГН **********, от гр. Хасково, ул. „Цар Иван Асен II“ № 27, ет. 5, ап. 22 му е наложено административно наказание, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП „глоба“ в размер на 15,34 евро/30,00 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 50/2026 г. по описа на Районен съд – Момчилград в частта, в която с Наказателно Постановление № 25-0318-000582/23.09.2025 г. издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Кърджали, РУ Кирково на жалбоподателя М. В. Д., ЕГН **********, от гр.

Хасково, ул. „Цар Иван Асен II“ № 27, ет. 5, ап. 22 на основание Наредба № Із2539 на МВР, са отнети 10 контролни точки, като недопустимо.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Д., ЕГН **********, от гр. Хасково, ул. „Цар Иван Асен II“ № 27, ет. 5, ап. 22, сумата о т 200,00 евро (двеста евро), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от получаване на 4 съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5