Определение № 548 от 14.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 427/2024
- Вид
- Определение № 548
- Подписан
- 14.08.2024
- В сила
- 14.08.2024
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548 гр. Велико Търново, 14.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЖАНЕТА Д. Г.А
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500427 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 248 ал. 3 от ГПК.
С Определение № 662/10.06.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. Русенският окръжен съд прекратил производството по делото и осъдил М. Д. О. да заплати на Районен съд – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
С Определение № 746/04.07.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение молбата на адв. К. Т. за изменение на определението в частта за разноските.
Частна жалба против определението за прекратяване на делото е подадена от М.
Д. О. чрез адв. К. Т.. Счита го за недопустимо и за неправилно. Съдът е допуснал замяна на страна по делото по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК. Не е спазил изискванията за изясняване на спора в хода на съдебното дирене относно дадената правна квалификация. Моли съда да отмени определението и да го върне на друг състава на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частна жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е подадена от М. Д. О. чрез адв. К. Т.. Счита определението за недопустимо и неправилно. Районен съд – Велико Търново е бил представляван от съдия от неговия състав, който като такъв не може да получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение.
В писмения си отговор ответникът Районен съд – Велико Търново заема становище за неоснователност на частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
1
По частната жалба срещу Определение № 662/10.06.2024 г. на РОС по гр. д. № 349/2024 г.:
Частната жалба срещу определението е подадена в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си:
В исковата си молба ищецът М. Д. О. чрез адв. К. Т., претендира от ответника Районен съд – Велико Търново присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от разглеждане на гр. д. № 1868/2022 г. по описа на този съд в неразумен срок.
Делото е образувано на 22.07.2022 г. по предявен осъдителен иск от М. Д. О. против „ОББ“ АД, разглеждано е в повече от две заседания, а ответникът-финансова институция и третото лице – помагач – ЧСИ, са призовавани в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ГПК. Първоначално претенцията е била за сумата 5 000 лв., впоследствие е увеличена на 26 000 лв., затова делото е изпратено по компетентност на окръжен съд. С молба от 05.02.2024 г. по гр. д. № 1771/2023 г. по описа на ГРС, уточнена в молба от 15.05.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. по описа на РОС, ищецът е направил отказ от иска против Районен съд – Велико Търново и заменянето му с друг ответник – Окръжен съд – Плевен, пред който гр. д. № 1868/2022 г. по описа на ВТРС е висящо по подадена въззивна жалба. С Определение № 586/20.05.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. РОС е прекратил производството по делото по отношение на Районен съд – Велико Търново, като е конституирал като ответник по делото Окръжен съд – Плевен.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че е недопустимо ищецът да изменя основанието на иска и едновременно с това да заменя ответника, защото по същество се извършва едновременно изменение на основанието и на искането, а когато се изменят и основанието на иска, и искането, това представлява предявяване на нов иск.
Въззивният съд не споделя този извод на първостепенния съд.
Видно и от двете молби по чл. 228 от ГПК за заменяне на ответника, ищецът не е изменил основанието на предявения иск - не е изложил нови факти и обстоятелства, различни от изложените в исковата молба твърдения за разглеждането на гр. д. № 1868/2022 г. по описа на ВТРС извън разумните срокове. Обосновал е отказа от иска срещу първоначалния ответник и искането за заменянето му с друг ответник с обстоятелството, че към датата на подаване на молбите гр. д. № 1868/2022 г. по описа на РС – В. Търново вече е висящо пред Окръжен съд – Плевен като въззивна инстанция, без да сочи други факти и обстоятелства, на които основава претенцията си. Първоинстанционният съд е уважил искането и е конституирал новия ответник, като е счел, че е налице хипотезата на чл. 228, ал. 2 от ГПК. При това положение, следва да се приеме, че не е налице едновременно изменение на основанието и на искането, което да води до недопустимост на производството по предявения иск с 2 правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, съответно – обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия срещу ответника, срещу когото ищецът е насочил претенцията си.
Следва да се има предвид, че за вредите от забавянето на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата, като в производството по предявения иск, тя се представлява от процесуален субституент едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето (Решение № 30/07.05.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2125/2018 г., III г. о., ГК).
По частната жалба срещу Определение № 746/04.07.2024 г. на РОС по гр. д. № 349/2024 г.:
Частната жалба срещу определението е подадена в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си.
Отговорът на исковата молба, с която е предявен искът по чл. 2б от ЗОДОВ е подаден от Районен съд – Велико Търново, представляван от съдия Г. Г., упълномощен от Административния ръководител – Председател на ВТРС съгласно приложено пълномощно. С определението от 20.05.2024 г., с което производството по отношение на този ответник е прекратено поради отказ от иска, съдът не е присъдил разноски в негова полза. По изрично искане на Районен съд – Велико Търново от 03.06.2024 г., с определението от 10.06.2024 г. съдът е присъдил в негова полза 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. С обжалваното определение от 04.07.2024 г., в производство по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е отказал да измени определението си в частта за разноските.
Определението е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът може да присъди в полза на юридически лица възнаграждение, само ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая процесуалното представителство на ответника Районен съд – Велико Търново е осъществено не от юрисконсулт, а от съдия в този съд, надлежно упълномощен от представляващия съда. С оглед на това, не са налице основания за присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Обжалваното определение следва да бъде отменено, вместо което, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Определение № 662/10.06.2024 г. на РОС по гр. д. № 349/2024 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която М. Д. О. е осъден да заплати на Районен съд – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и подадената молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският 3 апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 662/10.06.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 349/2024 г. по описа на същия съд.
Връща делото на Окръжен съдопроизводствените действия. съд
–
Русе за продължаване на
ОТМЕНЯ Определение № 746/04.07.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 349/2024 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Определение № 662/10.06.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 349/2024 г. в частта, с която М. Д. О. е осъден да заплати на Районен съд – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – Велико Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4