Решение № 105 от 10.06.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Г., 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20224200100082 по описа за 2022 година за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. М.

,чрез пълномощника адв.Б. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „EАД, иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.08.2020г. е настъпило ПТП в с.Б., при което е загинала М.С.И. – дъщеря на съпругата на ищеца. ПТП е причинено от водача на лекия автомобил „Ф“, застрахован в ответното застрахователно дружество. Описани са създадените отношения и страданията, които е изживял ищецът в резултат на смъртта на доведената му дъщеря, която бил приел като свое рождено дете. Към ответника е била отправена претенция по чл.380 КЗ, но не е било изплатено обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно дружество „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 200 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.08.2020г. ,при което е загинала доведената му дъщеря М.С.И. , ведно със законната лихва, считано от датата на реализиране на ПТП на 17.08.2020г. ,както и разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди се ,че ищецът не попада сред посочените в чл.493а КЗ лица и няма качеството увредено лице.

Прави се позоваване и на ТР по т.д.№1/2016г. на ОСГТК, като се твърди,че няма данни ищецът и доведената му дъщеря да са създали приживе особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормалните, за да се обоснове правото му да получи обезщетение. При условията на евентуалност се възразява срещу размера на претендираното 1 обезщетение като твърде завишен. Оспорва се и началната датата, от която се претендира лихвата за забава. Сочи се, че при евентуално уважаване на главния иск, лихвата следва да се присъди от 23.10.2021г.- изтичането на тримесечния срок по чл.496,ал.1 КЗ.

Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното :

Не се оспорва от ответника съществуването на валидно застархователно правоотношение към датата на процесното ПТП за лек автомобил „Ф“” с рег.№***. Не се оспорва и вината на водача на лекия автомобил А.Т.А. за настъпване на ПТП ,при което е загинала доведената дъщеря на ищеца М.С.И.. Предвид на това тези обстоятелства са приети за безспорни.

В представения по делото КП за ПТП с пострадали лица №5/17.08.2020г. на РУП при РУ-Каварна е отразено ,че ПТП е настъпило на 17.08.2020г. в село Б. ,с участник като пешеходец М.С.И. от с.Б.,ул.П. ** ,която е загинала на място .

От представеното удостоверение за раждане се установява ,че към датата на процесното ПТП М.С.И. е била на 40 години. За нейни родители са вписани: майка Ф.Р.Х. и баща : С.И.А..

В представения по делото препис-извлечение от акт за смърт на М.С.И., като постоянен адрес е посочен гр.Б.,обл.Д..

Представено е удостоверение за сключен граждански брак на 30.03.1983г. между майката на М.С.И. и ищеца по делото.

От представеното удостоверение за родствени връзки се установява,че М.И. И. има две дъщери и четирима сина, както и четири едноутробни сестри, трима едноутробни братя и един еднокръвен.

От данните от КП за ПТП и от представената по делото справка за родствена връзка се установява,че при процесното ПТП са загинали и две от децата на М. И. –О. и Б..

От приложените писмени доказателства се установява,че ищецът е предявил пред ответника претенция по чл.380 КЗ ,по която е образувана преписка 43072952000158 ,като не се твърди и не са представени доказателства за ицплащане на обезщетение.

В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ищецът е заявил,че доведената му дъщеря е била на една година ,когато я взел и е бил с нея ,докато станала на 8 години. Тогава записала да учи в Т.. Учила ,докато станала на 14 години ,когато се омъжила .След като се омъжила, жвеела в Толбухим при дядо си и баба си, но идвала и в Г. ,мъжът й ,и той бил при ищеца в Г.. С тях постоянно имали връзка. Адресно двамата били регистрирани в Т. ,ул.“Б.“**0. Оттам се преместила на село,във Варненско,но не може да се сети как се казва,нито коя година е станало това. Няма деца от брака. Когато станало произшествието ,живеела в Л.. Първият й мъж починал,и се омъжила отново .За ПТП му съобщила дъщерята ,тази която още не била починала. Идвала в Г. и работела с ищеца. В месеца ходел по два-три пъти, отивал да я вземе ,давал й пари, на бабата давал пари. В Г. оставала при ищеца, в къщата,в която живеели с нейната майка и другите им три деца, мъжа й, като и той идвал в Г.. На втория ден му съобщили за произшествието, съобщил му зетя,че М. е починала. Тя не е починала на същия ден, по-късно, 2 на втория ден. През 2017-2018г. три месеца е стояла при ищеца. Тогава дошла с мъжа си. Идвала е и сама, когато мъжът й не може да дойде. Стояла е по 1520 дни, до месец. До 14 й година, в месеца по два-три пъти ходел до Т.. След като се омъжила , по два пъти ходел с жена си.

Като свидетели по делото са разпитани дъщерята на ищеца – св.М.а и съпругът на друга негова дъщеря – св.Г..

От показанията на св.М.а се установява,че когато М. е била на година, ищецът се е заползнал с нейната майка и са заживяли заедно ,като при тях е била и св.М.а-дъщеря на ищеца .И за двете са се грижили техните родители по един и същи начин. На 7-8 години М. заминала да живее при баба си и дядо си в гр.Д. и там да учи ,но поддържали контакти, лятото идвала в Г. или те отивали при нея . Ищецът стоял месец и се прибирал ,или отивали всички. Ищецът давал пари ,както на св.М.а ,така и на М.. Това продължило докато последната се омъжила ,била около 15-16 годишна. След като се омъжила ,заживяла в Д.. В годината си идвала по два пъти и отсядала при семейството на ищеца. До инцидента идвала почти всяка година. Когато станал инцидента, била в Д., оттам не се е местила на друго място.

Свидетелката не знае колко деца е имала от първия си мъж. Идвала с мъжа си, но без деца. След като минало доста време ,тогава идвала с децата .От една година преди инцидента не е идвала ,като свидетелката не знае по каква причина. Не е имало конфликти между родителите й и М.. Не са ходили на погребението. Свидетелката не знае къде е гробът на сестра й. Не е присъствала ,когато на баща й са съобщили новината. На втория ден след инцидента ищецът бил в такова състояние,че не можел да говори. Същият много се променил след инцидента , страх го е от коли . След като се омъжила, ищецът и съпругата му ходели при М. поне два пъти в годината.И тя идвала с мъжа си в годината два пъти, оставали по два-три месеца.

В показанията си св.Г. сочи ,че познава М. от 2005г., а ищецът от 2003г. М. учила при баба си в Д.. Ищецът е пращал пари на М., свидетелят е бил с него. Тя е идвала и е стояла при ищеца. Поддържали отношения. Той я приемал като негова дъщеря ,даже по-вече я обичал от собствените. Често ходел в Д., поддържали връзка до края. Последно ходили при М. в Д. през 2017-2018г.,не си спомня точно. Идвала с мъжа си В.. След смъртта му ,след това идвала с другия. Преди инцидента живеела в Б.. Последно я видял лятото на 2019г.,но не е сигурен,не може да каже точно.Когато е била семейна, ищецът се е опитвал да й търси работа.Финансово й помагал. Ищецът приел тежко инцидента ,плачел. Ищецът не успял да отиде на погребението, защото я погребали по-рано. Хидил е на гроба преди Коледа, миналата година,но свидетелят не е бил с него. Ищецът тъгува ,психически е променен ,по-нревен е ,ядосва се ,не е същия.

Спори се по делото относно правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.08.2020г. ,при което е загинала доведената му дъщеря М.С.И. ,като ответникът е въвел възражения, че не подада в установения кръг от лица ,имащи това право.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и 3 страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.

Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

В случая, съгласно изложените в исковата молба твърдения, ищецът се позовава на установено съвместно съжителство от сключване на гражданския брак с майката на доведената му дъщеря М. на 30.03.1983г., откогато тримата са живели заедно ,в едно домакинство и той,задно със съпругата си ,са отглеждали М., имали са непрекъсната физическа и душевна връзка, датираща от сключване на брака ,която е прекъсната от загубата й при процесното ПТП .Сочи се, че много тежко е изживял и продължава да изживява случилото се с отглежданото , възпитавано и материално издържано от него и неговата майка, дете, както и че били всекидневно заедно, той се грижил за нея ,като я издържал и възпитавал , защото я приел за свое рождено дете.

От събраните доказателства не се установява загиналата при процесното ПТП М. И. трайно да е била отглеждана ,възпитавана и издържана от ищеца до настъпване на процесното ПТП и между тях да са били изградени отношения като между биологичен родител-дете.

От данните по делото се установяа,че при настъпване на ПТП на 17.08.2020г. пострадалата М. И. е била на 40 години и родител на две дъщери и четирима сина, адресно регистрирана в друго населено място , различно от това,в което живее ищецът. От обясненията на ищеца и свидетелските показания се установява,че периодът ,през който М. и ищецът са живели в общо домакинство е преди повече от 30 години. Самият ищец е заявил ,че на 8 години М. се е преместила да живее при дядо си и баба си в гр.Д. / Т./ и че на 14 години се е омъжила. От доказателствата по делото не се установява между ищеца и пострадалата при процесното ПТП да е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка като между биологичен родител и дете.

Фактът,че ищецът не знае какви деца е имала доведената му дъщеря, къде се е преместила да живее и какво е било актуалното й местоживеене при настъпване на ПТП /при данните за адресната й регистрация и от КП за ПТП /, че не е присъствал на погребението , нито в последващит ритуали, не е безспорно доказано и да е ходил на гроба й, не твърди да има установени каквито и да е отношения с нейните деца и в частност пострадалите при ПТП, сочат на липса на установени трайни и дълбоки отношения на привързаност, близост, доверие, подкрепа между ищеца и дъщерята на неговата съпруга , аналогични на връзката биологичен родител–дете. При наличните данни за числеността на семейството на ищеца съгласно отразеното в удостоверението 4 за родствени връзки относно едноутробните братя и сестри на М., и представена към ИМ служебна бележка от Агенция по заетостта / л.15 от делото/, удостоверяваща периодите , през който е бил регистриран като безработен:1998-2004г.,2009-2010г., не може да се приеме за безспорно установено от свидетелските показания ,ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, че ищецът е разполагал със средства ,с които ежемесечно да осигурява издръжката на доведената си дъщеря ,след като се е установила да живее в Д. и е продължил финансово да я подкрепя и след като се е омъжила до инцидента. Описаните от свидетелите посещения не са равнозначни на трайно отглеждане и наличие на създадена постоянна връзка и чувства като между биологичен родител и дете. Свидетелката М.а твърди за посещения два пъти в годината ,след като сестра й се омъжила и че година преди инцидента не си е идвала ,а св.Г. не уточнява коклко чести са били. Свидетелските показания не съдържат конкретика относно действителните отношения между ищеца и неговата доведена дъщеря, след като е създала свое семейство до настъпване на процесното ПТП. Нейната сестра не установява колко деца е имала, нито че се е установявала да живее в друго населено място , различно от гр.Д., за което има данни по делото, както и че при ПТП са загинали и две от децата. Същата изрично е заявила и че не знае къде е гробът й. Това сочи,че между тях на са поддържани системни контакти и нямат изградени близки и доверителни отношения като сестри. Това опровергава заявеното от самата свидетелка за взаимните посещения всяка година ,тъй като ако такива действително са били осъществявани ,свидетелката ще знае за това ,как е протичал живота на нейната сестра. В показанията на свидетеля Г. също липсва конкретика относно изградената връзка между ищеца и доведената му дъщеря. Свидетелят заявява ,че познава ищеца от 2003г. Към този момент М. вече е била пълнолетна – на 23 години,като от удостоверението за родствена връзка е видно,че е имала вече и дете. Св.Г. не сочи конкретни факти,от които да се установява,че ищецът системно е осигурявал финансова подкрепа на доведената си дъщеря и да са поддържали постоянна връзка до настъпване на ПТП. От събраните доказателства не се установява след инцидента с доведената му дъщеря, ищецът да е изпадал в продължително и тежко депресивно състояние и стрес и да се е налагало системен прием на медикаменти или ползването на квалифицирана помощ.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12c90a11-0ca5-432e-b7c8-d17e6a9fe578