Решение № 424 от 30.07.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №424/30.7.2020г.Г.

30.07.2020 година град

Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, 16-ти граждански състав

На десети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

Председател: Георги Георгиев при секретаря И.г. като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 1088 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Ембиън“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,ул.“Хан Аспарух“ № 17,ет.4ап.8,представлявано от Е.В.В. в качеството му на управител,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,оф.**,чрез адв. С.м.ч. от АК-С.З. против «Емили Трейдинг» ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.»Срем» № 3,двх.В,ет.1,ап.3, представлявано от П.Л.Д.,в качеството й на управител, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2388,94 лв.-представляваща главница по фактура № *** г.,сумата от 727,30 лв.-лихва за периода 13.12.2016 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че страните са били в търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е доставил на ответното дружество обзавеждане по спецификация.

Съгласно договорката между двете дружества,обзавеждането е било предназначено за два апартамента в хотел, находящ се в с.Р.като същото било доставено и монтирано.Обзавеждането било прието без забележки от представителите на ответното дружество и било на стойност 6574,12 лв. Във връзка с извършената доставка,ищцовото дружество в качеството му на доставчик следвало да издаде фактура на получателя на доставката,ответното дружество за остатъка от дължимата сума. При изчисляване на дължимия остатък от задължението на ответното дружество бил припаднат изплатен аванс по фактура № *** г. в размер на 2916,67 лв.,както и платен аванс по фактура № *** г. в размер на 1666,67 лв.

За остатъка от задължението,което било в размер на 2388,94 лв. била издадена фактура № *** г. Заплащането на тази сума се забавила във времето,като във връзка с получаването на същата,между представителите на двете дружества многократно били водени разговори,кога същата ще бъде изплатена. Тъй като към края на 2019 г. дължимата от ответното дружество сума от 2388,94 лв. все още не била изплатена,ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,до ЯРС. Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС,като била издадена заповед за изпълнение.

Ответното дружество възразило,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което се предявява настоящият установителен иск. Иска се от съда уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ищецът не изпраща законен представител,като се представлява от пълномощник адвокат,сочи доказателства и претендира за уважаване на предявените искове.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК,вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД.

Ответникът чрез пълномощника си оспорва иска по чл.

422 от ГПК. Сочи се,че не било ясно от описаната фактическа обстановка от ищеца,откъде произлизат правоотношенията между търговците.Не ставало ясно,като липсвали доказателства в тази насока,дали процесната фактура била достигнала до ответната страна.Липсвало доказателства дали в действителност е имало доставка на стока или услуга от страна на ищцовото дружество,кога била извършена и при какви обстоятелства. В тази връзка и на основание чл.265 ЗЗД правят възражение за не дължимост на плащането,поради некачественото изпълнена работа,като това била основната причина за неплащане на възнаграждението на доставчика на услугата,ищец в настоящото производство. На следващо място се твърди,че търговските взаимоотношения са възникнали между страните през 2012-2013 г.Вземанията по представените фактури,датиращи от 2013 г. и 2014 г. били погасени по давност,като претендирането им било абсолютно незаконосъобразно.

Освен това издаването на фактура за остатъка по плащане в срок повече от една година,след възникване на събитието било в разрез с всички счетоводни и други законови норми на данъчното събитие. Но в случай,че съдът приемел за валидно и правилно издадени посочените от ищеца фактури,то вземането по всички тях било погасено с изтичането на предвидената за тези вземания пет годишна давност.

Иска се отхвърляне на исковата претенция,като напълно неоснователна и недоказана.

В с.з. ответника не изпраща законен представител,като се представлява от пълномощник адвокат,чрез когото пледира за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 2388,94 лв.-представляваща главница по фактура № ***г.,сумата от 727,30 лв.-лихва за периода 13.12.2016 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника,като в законоустановения срок същия е подал възражение ,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане от 07.01.2020 г. на ищеца е указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,с оглед на което се предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото са приложени фактура№ *** г., за сумата от 2388,94 лв. с ДДС,фактура № *** г.,за сумата от 2000,00 лв. с ДДС,фактура № *** г., за сумата от 3 500,00 лв. с ДДС.

По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на свидетеля Е. С.с.п., без родство със страните.Същия заявява,че работил към него момент при В. В. като общ работник,като сглобявали мебели. Спомня си,че границата на с.Р.,в едно хотелче работили.Правили един или няколко апартамента с кухни,със спални,с дивани,с гардероби,общо взето до ключ правили апартаментите и до свързването на мивки,на бойлери и т.н.Можел да каже,че все още от там не си бил взел парите.В. също чакал да си вземе парите от другата фирма.Колкото пъти бил говорил с В. по този въпрос,той все му отговарял,че чака плащане от другата страна.Всеки път казвал,че другата страна му казвала,че ще даде парите,но после нямало пари,като го лъжела и не ходила на срещите.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че това монтиране в апартаментите мислел,че било към 2014 г.Когато монтирали мебелите имало една жена,но не знаел каква е.Не са правили възражения при монтирането,дори като носили кашоните с продукцията,която трябвало да сглобят,жената гледала всичко и не била направила възражения по работата им.Към този момент работил на норма към фирмата ищец.

По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза от вещо лице С.Д., което съдът не намира основание да не кредитира,и от която се установява,че в счетоводството на ищцовото дружество били осчетоводени фактури № *** г. на стойност 3500,00 лв., № *** г.,на стойност общо 2000,00 лв. и №***г., на стойност общо

2388,94 лв.,като първите две с основание „аванс за обзавеждане по спецификация“ и последната с основание“ обзавеждане по спецификация“,издадени на ответното дружество с обща стойност 7 888,94 лв.

В счетоводството на ответното дружество били осчетоводени фактури *** г. на стойност 3500,00 лв.,с основание „аванс за обзавеждане по спецификация“ и № *** г. на стойност 4 338,93 лв.

По данни от банковото извлечение от разплащателната сметка на ищцовото дружество,се установявало,че ответното дружество било извършило плащания в размер на общо 5 500,00 лв.,на 12.07.2013 г.-3500,00 лв.,с основание „аванс по проформа фактура № *** г. и на 29.04.2014 г.-2000,00 лв.,с основание „частично плащане към фактура № *** г.“.

Остатъка от неплатеното задължение било в размер на 2388,94 лв.

Размерът на мораторната лихва за периода 13.12.2016 г.-13.12.2019 г.,изчислена върху сумата от 2388,94 лв.,била в размер на 727,36 лв.

В съдебно заседание в.лице поддържа представеното заключение.

На въпрос на пълномощника на ищеца,в.лице отговори,че в ищцовото дружество били осчетоводени три броя фактури,които били на обща стойност 7 888,94 лв.с ДДС. От счетоводните регистри на ответното дружество се установявало,че при тях са осчетоводени два броя фактури,с посочените номера в заключението,които също били на общата по-горе стойност,като не й било представено банково извлечение за извършено плащане,което било представено от ищеца за извършено плащане на общо 5 500,00 лв. на два транша,които били описани в заключението и по този начин се формирал остатъка на плащане в размер на 2 388,94 лв.

На въпрос на пълномощника на ответника,в.лице отговори,че банковото извлечение й било представено в последния момент за периода 19.06.2013 г.-23.05.2014 г. и то обхващало двете плащания,които посочила в заключението.

Фактура № *** г. я виждала от счетоводната справка,която представил ответника,но самата фактура,при поискване от нейна страна не й била представена от ответното дружество,като и до момента не била представена.

Заключението на вещото лице, съдът кредитира като обективно и безпристрасно изготвено и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането.

В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за изработка,който е уреден в чл.257-269 ЗЗД. Същият е консенсуален,двустранен,възмезден и неформален договор.Той се счита за сключен с постигането на съгласието на страните по него и създава задължение и за двете страни-за изпълнителя да изработи нещо на свои риск,съобразно поръчката на другата страна,а възложителя да приеме изработеното,съобразно поръчката и да заплати възнаграждение на изпълнителя.Предметът на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат.В случая договора е сключен между лица,които имат качеството на „търговци“ и е във връзка с упражняваната от тях дейност,с оглед на което по см.чл.1 ТЗ,сделката е търговска и съгласно чл.288 ТЗ спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ,относно търговските сделки и субсидиарно се прилагат специалните разпоредби на ЗЗД,относно договора за изработка.Заплащането на възнаграждението е основно задължение на възложителя,като страна по договора за изработка и основното право на изпълнителя по чл.266,ал.1 ЗЗД,което става изискуемо към момента на предаването и приеманите на готовия трудов резултат. Безспорно между страните е бил сключен договор за изработка,който е валиден и поражда правни последици.Постигнатото между страните съгласие е необходимото и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност.

По силата на същия ищцовото дружество,в качеството на изпълнител се е задължило да изработи на свой риск обзавеждане по спецификация за два апартамента в с.Равда,като ответното дружество в качеството си на поръчващ се е съгласило да заплати възнаграждение в размер на 7888,94 лв.

За тези обстоятелства страните не спорят,като от събраните гласни доказателства по делото,чрез разпитания свидетел се установява,че монтирането на изработеното в апартаментите в с.Р. се е извършило през 2014 г.