Решение № 530 от 20.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Варна, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110200205 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Р. С. П. с пост. Адрес в гр.Варна, ж.к. „***“ бл. 148, вх.7, ет.2, ап.

115, ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. Я., срещу НП № 208/09.08.2023год. на зам. кмета на Община Варна, с което на основание чл.

31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.5, т.5 от същата наредба.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че процесното ВПС било от кат.В съобразно категоризацията на чл. 21, т.3 от ППЗДП, представлявало лек автомобил и не можело да бъде обхванато от нормата на чл.5, т.5 от НОРОВ. От друга страна сочи, че правилата за престой и паркиране били регламентирани в ЗДП където имало и санкция за нарушаване на тези правила и съобразно нормата на чл. 15, ал.3 от ЗНА следвало именно ЗДП да намира приложение. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност изменено като бъде наложена санкция в размер на 20лв. съобразно нормата на чл. 183, ал.2, т.2 от ЗДП.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв. Я., който заявява, че поддържа жалбата не оспорва фактите, а само приложената санкционна норма. Във фазата по същество моли НП да бъде отменено.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а 1 във фазата по същество изразява становище, че нарушението е безспорно доказано и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2023год. в Община Варна постъпил сигнал рег.№ СИГ23000206ВН за липса на места за паркиране поради налични на паркинга фирмени бусове, каравани, кемпери, товарни автомобили, изоставени автомобили и т.н. във връзка с постъпилия сигнал на 01.03.2023год. около 22:00ч. и на 03.03.2023год. около 23:00ч., полицейски служители от Общинска полиция извършили обход на района. На паркинга до спортния комплекс в кв.“***“ в гр.варна били установени товарни автомобили с маса над 2.5т., които били заснети от полицейските служители и описани в докладни записки. Един от товарните автомобили установен и при двете проверки бил т.а. „Мерцедес“ с рег.№ ***, за който след справка било установено, че е собственост на Д. Н. К.. Срещу същият в негово отсъствие бил съставен АУАН № 00002349/14.03.2023год. На 03.05.2023год. в Общинска полиция се явила майката на Д. К. – С. К. К.а, която заявила, че синът и живее в Канада, че преди време с въззивника открили фирма и по този повод било закупено МПС-то. Същата предоставила и телефонен номер за връзка. Св. Й. Х. – ст. полицай в Общинска полиция при ОД на МВР Варна се свързала с въззивника. Същият се явил в сградата на Общинска полиция и в писмено сведение от 04.05.2023год. потвърдил, че автомобилът се управлява от него, както и че именно той го е паркирал над бл. 150 вх.3 до ледената пързалка в кв.*** на 15.02.2023год. и не го е местил до 18.03.2023год.

На същата дата 04.05.2023год. св. Х. съставила срещу въззивника АУАН № 00002569/04.05.2023год., в който посочила, че същият е нарушил разпоредбата на чл.5, т.5 от Наредбата за Обществения ред на Община Варна, тъй като 01.03.2023год. в гр.Варна, ж.к. ***, над бл. 150, до Ледената пързалка е паркирал с домуване т.а. „Мерцедес“ с рег.№ *** с допустима максимална маса над 2.5тона, на обществен паркинг.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения които ще входира отделно.

С резолюция на наказващия орган от 09.05.2023год. образуваното с АУАН 00002349/14.03.2023год. срещу Д. Н. К. АНП било прекратено.

В срока по чл. 44 от ЗАНН, на 11.05.2023год. въззивникът подал писмено възражение срещу АУАН, което по същество е идентично с въззивната жалба.

2

Възражението не било прието от АНО и на 09.08.2023год. въз основа на АУАН зам. кмета на Община Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 5, т.5 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и на основание чл. 31 от същата наредба му наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на адм.наказателното производство доказателства, както писмени, така и гласни и ВДС, които са непротиворечиви, кореспондират по между и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Така приетата фактическа обстановка не е спорна между страните.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови норми.

При издаване на НП не е било допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В същото нарушението е описано в достатъчна степен, посочени са обстоятелствата при което е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени като е налице пълно единство между фактическото и юридическото обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира.

С НП на въззивника е наложена санкция глоба в размер на 100лв. на основание чл. 31 от Наредбата за обществения ред на Община Варна, за нарушаване на чл. 5, т.5 от същата наредба.

Разпоредбата на чл. 5, т.5 от НОР на Община Варна вменява забрана за домуване на товарни автомобили, автобуси и строителна мобилна техника и/или ППС с допустима максимална маса над 2,5 тона по улици, алеи, обществени паркинги и тревни площи.

В случая от приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 01.03.2023год. към 22:00ч. товарния автомобил посочен в 3

НП е домувал на обществения паркинг до Ледената пързалка в кв. „***“ на гр.Варна паркиран там от въззивника. Последното явства както от приложените по делото два бр. докладни записки от служители на Общинска полиция извършили огледи на място, придружени със съответен снимков материал, така и от писмените обяснения на въззивника приложени към АНП в които той признава, че именно той е паркирал автомобила на мястото дори на по-ранна дата и не го местил до 18.03.2023год. От приобщеното по делото СРМПС част І (л.8 от делото) се установява, че автомобилът е товарен и е с маса над 2.5т. – 3.5т.

При тези безспорно установени факти съдът счете, че нарушение на наредбата е налице и то е доказано по безспорен и категоричен начин.

Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл.31, ал.1 от Наредбата, който предвижда санкция глоба от 100 до 500 лв. за нарушения на наредбата извършена от ФЛ.

В случая доколкото на въззивника е било наложено адм. наказание в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е определил същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум.

Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Нещо повече с оглед фактът, че нарушението е установено след сигнал на граждани, лишени от възможността да ползват общински паркинг, ползван да домуване от товарни МПС-та то очевидно за липса или незначителна обществена опасност не може да става и дума.

Що се касае до изложеното в жалбата становище, че нарушение нямало тъй като автомобилът бил от категория В (лек автомобил) и не попадал в охвата на чл.5, т.5 от наредбата, то не се споделя от съда. Ако и МПС-то да покрива критериите на автомобил от кат. В съобразно чл. 21 от ППЗДП, то това категоризиране не изключва съставомерно нарушение по наредбата и това е така тъй като както типа на автомобила така и неговата маса са посочени в официален удостоверителен документ - СРМПС част І и според отбелязаните там характеристики автомобила е товарен и е с маса над 2.5т..

Обстоятелството че МПС-то може да бъде управлявано със СУМПС от кат. В не прави автомобила лек такъв, както очевидно счита въззивника.

Съдът не споделя и становището на въззивника за противоречие на конкретния член от наредбата с нормативен акт от по-горен ранг съответно не споделя становището му за приложение съобразно нормата на чл. 15, ал.3 от ЗНА на ЗДП.

В чл. 8 от ЗНА е разписано, че всеки общински съвет може да издава 4 наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

В случая в ЗДП регламент за домуване на товарни автомобили на обществени паркинги не е предвиден, поради което и каквато и да е колизия не е налице. В този смисъл не е налице дублиране на законови норми и правила. Що се касае до цитираното в жалбата съдебно решение на АС Варна, то е неотносимо към настоящия случай. Казуса обсъждан в това решение е различен и касае два абсолютно идентични състава на нарушение (паркиране в паркове) предвидени в два нормативни акта с различни ранга – ЗДП и Общинска наредба. Настоящия случай не е такъв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Искане за присъждане на разноски е направено само от въззиваемата страна, като искането е направено своевременно.

С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Р. С. П. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ж.к. „***“ бл. 148, вх.7, ет.2 ап. 115 в полза на Община Варна.