Решение № 1306 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501178 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. Б. Н., ЕГН **********, гр. ***, против Решение № 113/28.03.2023г. на Районен съд Асеновград, II гр.с., по гр.д.№ 1903/2022г., с което е прието за установено по отношение на нея като ответник, че ищецът В. С. Я., ЕГН **********, гр.

***, притежава 3/4 ид. ч. от право на ползване върху СОС с ИД № ***, находящ се в гр. Асеновград, по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: гр. ***, който СО се намира на ет. 4 в сграда с ИД № ***, предназначение:

Жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, 1 под обекта: ***, над обекта: ***, прилежащи части: ИЗБА № 12 с площ от 4 кв. м., при съседи: ул.“Княз Борис I“, коридор и пералня, и 3,63 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.; осъдена е като ответник да отстъпи и предаде ползването на В. С. Я., ЕГН **********, върху ¾ ид.ч. от СОС с ИД № ***, находящ се в гр. Асеновград, по КККР, одобрени със Заповед № 300-5- 51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: гр. ***, който СО се намира на ет. 4 в сграда с ИД № ***, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, която сградата е разположена в ПИ с ИД ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

***, прилежащи части: ИЗБА № 12 с площ от 4 кв. м., при съседи: ул.“Княз Борис I“, коридор и пералня, и 3,63 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; осъдена е като ответник да предостави достъп на В. С. Я., ЕГН **********, гр. ***, до самостоятелен обект в сграда с ИД №

***, с предназначение: Жилище, апартамент, както и да му предостави ключ за входната врата на гореописаното жилище; както и е осъдена като ответник да заплати на В. С. Я., ЕГН **********, гр. ***, сумата 900 лв. разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло заведената искова претенция.

Въззиваемата страна В. С. Я., ЕГН **********, от гр. ***, чрез адв.

К. Т., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

2

Пред Районен съд – Асеновград от В. С. Я. против Р. Б. Н. е заведена искова молба, с която посочва, че е собственик на самостоятелен обект – жилище, находящо се на административен адрес гр. ***, ведно с принадлежаща изба № 12 с площ от 4 кв. м., и 3,63 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № ***, по описа на Нотариус Екатерина Начкова, с район на действие РС - Асеновград, вписан в СВ, с Акт № *** г.

Конкретизира, че недвижимият имот е закупен при наличие на запазено право на ползване в полза на ответницата Р. Б. Н., върху 1/4 ид. ч. от същия, съгл. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., с който акт е учредено и запазено право на ползване в полза на Д. Н. Т. върху 1/2 ид. ч. от имота, но същата е починала и правото й на ползване е погасено.

Изтъква, че съгл. Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № *** г., Д. Н. Т. е придобила собствеността върху гореописания недвижим имот. Към момента на сключване на този договор Д. Т. е имала сключен граждански брак с Б. Г. Т., поради което и придобитият от съпрузите недвижим имот е станал СИО, но след прекратяване на брака им, имотът се е трансформирал в обикновена съсобственост на двамата бивши съпрузи - по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях.

След смъртта на Б. Г. Т., поч. на *** г., същият е оставил за свои законни наследници: Р. Б. Н. и Г. Б. Т., поч. на *** г. и оставил за наследник Б. Г. Т., негов син.

На 26.05.2016 г., съгл. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., Д. Н. Т. дарила на сина си Г. Б. Т. собствената си 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, като си е запазила правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от имота пожизнено и безвъзмездно. Посочва, че ответницата Р. Б. Н. дарила на своя брат Г. Б. Т., собствената си 1/4 ид. ч. от имота, като си е запазила правото на ползване върху 1/4 ид. ч. от същия пожизнено и безвъзмездно.

Поддържа, че ответницата Р. Б. Н. има право да ползва само 1/4 ид. ч. от процесния имот, тъй като тя е била собственик на именно 1/4 ид. ч. от същия и не може да запази право на ползване върху повече от това което притежава.

В Нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 56, том 8, дело № 1294/2016 г. изрично било записано, че Р. Б. Н. дарява на Г. Б. Т. собствените си 1/4 ид. ч. от имота, като е запазила правото на ползване пожизнено и 3 безвъзмездно.

Посочва също, че на 08.09.2022 г. на ответницата Р. Б. Н. е връчена Нотариална покана, с която е уведомена, че той ищецът е станал собственик на целия процесен имот, че същата притежава запазено право на ползване върху 1/4 ид. част от жилището, че само ответницата притежава ключ за жилището и само тя го ползва, като я приканил в съответния срок, да му предостави ключ за входната врата на жилище и да му отстъпи и предаде ползването на 3/4 ид. ч. от жилището. Отговорът на ответницата Р. Б. Н. на получената нотариалната покана бил, че тя счита, че има учредено право на ползване върху целия имот, че няма как да удовлетвори права, с каквито ищецът не разполага.

Към исковата молба са приложени Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***г., Нотариален акт за дарение па недвижим имот № ***г., Нотариален акт за покупко-продажба № ***г., Схема на СОС от АГКК, Удостоверение за наследници на Б. Г. Т., Удостоверение за наследници на Г. и Б. Т., Данъчна оценка на правото на ползване, Нотариална покана №...г. и Отговор на нотариална покана по Телепоща изх. № 2/16.09.2022г.

Ответникът Р. Б. Н. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала Писмен отговор, с който заявява, че исковата претенция е изцяло неоснователна. Поконкретно оспорва твърдяното от ищеца, че тя притежава право на ползване само върху 1/4 ид.ч. от процесния имот, като поддържа, че притежава запазено право на ползване по отношение на целия имот – жилище.

В хода на производството по искане на ответника са изискани и приложени преписка по Нотариален акт № 53/02.08.2022г., нот.д.№ 425/2022г. и преписка по Нотариален акт № ***г. по описа на Нотариус Екатерина Начкова, район на действие РС – Асеновград.

По делото по реда на чл.176 от ГПК страната Р. Б. Н. е дала обяснения и отговори на въпроси.

Разпитан е един свидетел, доведен от нея, а именно В. Ж., без родство със страните, живуща на ет.*, точно над ет.*, на който е разположено процесното жилище.

Страните по делото не са спорили относно обстоятелствата, че ответницата живее в имота, не допуска ищеца до жилището, не му дава 4 достъп и ключ, за да го ползва и той, понеже, счита, че само тя единствено има такова право.

Районен съд – Пловдив, с атакуваното решение, е уважил предявеният иск, като е отчел, съгласно представените писмени доказателства, че ищецът има право на собственост по отношение на целия недвижим имот, а ответницата е доказала право на ползване само в размер на ¼ ид.ч.

С въззивната жалба на Р. Б. Н. против изводите на Районния съд се въвеждат и поддържат отново същите възражения и доводи, а именно, че тя единствено има право да ползва цялото процесното жилище, затова не дава достъп и ключ до имота на насрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Процесният недвижим имот е придобит възмездно по силата на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***г. от съпрузите Б. Г. Т. и Д. Н. Т., при режим на СИО. След прекратяването на брака между тях собствеността от без дялова се трансформира в дялова обикновена съсобственост при квоти по ½ ид.ч. за всеки поотделно.

Видно от Удостоверение за наследници с изх.№ ***г., изд. от Община – Асеновград, Б. Г. Т. е поч. на ***г., като е оставил за наследници ответницата Р. Б. Н. /дъщеря/ и Г. Б. Т. /син/, които са придобили по силата на наследственото правоприемство съответно по ¼ ид.ч. всеки поотделно.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/26.05.2016г., том 1, нот.д.№ 80/2016г. по описа на Нотариус Екатерина Начкова, район на действие РС – Асеновград, вписан под № ***г., СВ, дарителят Д. Н. Т. е дарила на Г. Б. Т. собствените си ½ ид.ч. от описания недвижим имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно, а дарителят Р. Б.

Н. е дарила на Г. Б. Т. собствените си 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.

5

Така, Г. Б. Т. е станал индивидуален собственик на целия недвижим имот, тъй като е притежавал ¼ ид.ч. по наследство от баща си Б. Г. Т., получил е ½ ид.ч. от своята майка Д. Н. Т. по силата на дарение и ¼ ид.ч. от своята сестра Р. Б. Н. също по силата на дарение.

Видно от Удостоверение с изх.№ ***г., изд. от Община – Асеновград Г. Б. Т. е поч. на ***г. и е оставил като наследник единствения си син Б. Г. Т.

Видно от Справка /на л.75/, Д. Н. Т. е поч. на ***г., с което правото на ползване в размер на ½ ид.ч. е прекратено.

По силата на покупко-продажба, оформена с Нотариален акт № ***, по описа на Нотариус Екатерина Начкова, с район на действие РС - Асеновград, вписан в СВ, с Акт № *** г., Б. Г. Т. е продал целия процесен недвижим имот на ищеца В. С. Я..

С Нотариална покана ищецът В. С. Я. е отправил искане до Р. Б. Н. в десетдневен срок, считано от получаването да му предостави ключ за входната врата на описаното жилище, тъй като само тя го ползвала, не го допускала до имота, за да може и той да ползва своите ¾ ид.ч. право на ползване от него.

Ответницата Р. Б. Н. е получила на *** г. Нотариална покана и е изпратила Писмен отговор до В. С. Я., че отказва да стори това, което се иска от нея, тъй като счита, че тя единство има право на ползване по отношение на целия недвижим имот. Записала е, че В. С. Я. притежава само „гола собственост“.

По гореописаната хронология на фактите няма спор, а и допълнително по реда на чл.176 от ГПК Р. Б. Н. е потвърдила, че живее само тя в жилището, ползва го цялото, получила е Нотарилната покана от В. С. Я., който искал да влезе в имота. Заявява, че освен нея никой друг не ползва имота. В тази насока е и св. показание на В. Ж., която е казала, че само Р. живее в това жилище поне от пролетта на 2016г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката по делото Р. Б. Н., че само тя притежава право на ползване по отношение на целия процесен имот. Това не е така, защото по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/26.05.2016г., том 1, нот.д.№ 80/2016г., Н. е дарила на брат си Г. Б. Т. собствените си 1/4 ид.ч. от жилището, като си е запазила 6 правото на ползване пожизнено и безвъзмездно. Това „запазване правото на ползване пожизнено и безвъзмездно“ може да бъде само до размера на притежаваното от нея право на собственост, преди да бъде дарено на нейния брат, а именно ¼ ид.ч. от имота.