Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 15.01.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Частно наказателно дело 1/2026
Вид
Решение № 2
Подписан
15.01.2026
В сила
17.01.2026
Състав
Нели Георгиева Батанова

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Шумен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора П. Р. В. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20263600200001 по описа за 2026 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на компетентния орган на Австрия за признаване и изпълнение на решение № BH-ND/03/231000012645/23 от 15.03.2024г., в сила от

27.04.2024г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See /Окръжна администрация на Нойзидл ам Зее/, Австрия за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин И. Д. И., роден на *** год., с постоянен адрес в Република България, с. С., ул. „***” ***, обл. Ш.. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по австрийското законодателство.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.

Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.

От изготвената служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане *** год. е лицето И. Д. И., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, с. С., ул. „***” ***, обл. Ш.. Засегнатото лице е редовно призовано и се явява.

Заявява, че знае за наложената санкция, не е плащал но нея, но изразява готовност при покана от НАП да я заплати.

Преди това засегнатото лице И. Д. И. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава - Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.

Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

1

Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See /Окръжна администрация на Нойзидл ам Зее/, Австрия. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Република Австрия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /И. Д. И./, което: “На 07.10.2023 година, в 08:45 ч. в 2425 Никелсдорф, А4, отсечка на пътя 65км., посока Виена като водач на влекач с регистрационен номер *** /BG/и влекач служебна регистрация *** /BG/ в качеството си на водач, въпреки че е било във възможностите му, не се е уверил преди пътуването, че използваното от него превозно средство отговаря на предписанията на Закона за моторните превозни средства 1967, тъй като е констатирано, че:

1. Не е подсигурена необходимата за безопасно шофиране видимост от мястото на водача, тъй като неоргинармата поставка /“маса“/ е поставена централно вдясно на арматурното табло зад предното стъкло. Това в значителна степен е намалило зрителното поле на водача напред и вдясно долу/мъртъв ъгъл/. Поставката стърчи в почистваната от стъклочистачките зона. 2. Предното дясно светлинно стъкло на пътепоказателя на автовлака е пукнато няколко пъти /местата са ясно изветрели/. 3. Установено беше, че свързващото устройство /седло/е показала прекомерна ясно видима хлабина по време на тестовото движение на детектора за хлабина на оста. Ясно забележимо „почукване“ на прикачното устройство при потегляне и спиране на комбинацията от превозни средства. 4. Установено беше, че всяко прекомерно изтичане на течност с възможни екологични щети или опасност за други участници в движението в областта на двигателя и връзката на редуктора е опасно голяма загуба на течност с непрекъснато образуване на капки. След краткотрайно спиране върху пътното платно можеше да се види ясно видима загуба на течност.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на §102, ал.2 от Закона за моторните превозни средства 1967 на Австрия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено и подписано на 12.12.2025 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Австрия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.

Изпращащата държава Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. И. Д. И. не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице И. Д. И. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р.

2

България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението :

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 15.03.2024 год., в сила от 27.04.2024 год. за налагане на финансова санкция, постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See /Окръжна администрация на Нойзидл ам Зее/, Австрия;

2.Липсват доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила на решението на 27.04.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство на изтича на 27.04.2027 год. Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице И. Д. И. е било уведомено за правото си да обжалва решението.

Решението е постановено по дело № № BH-ND/03/231000012645/23 от 15.03.2024г., в сила от 27.04.2024г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See /Окръжна администрация на Нойзидл ам Зее/, Австрия. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице – И. Д. И. - е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

3

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.

32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 15.03.2024 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 760 EUR в български левове е 1486,43 лева /хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава и допуска изпълнение на Решение № BH-ND/03/231000012645/23 от 15.03.2024г., в сила от 27.04.2024г., постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See /Окръжна администрация на Нойзидл ам Зее/, Австрия, с което по отношение на българския гражданин И. Д. И., роден на *** год., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България, с. С., ул. „***” ***, обл. Шумен е наложена финансова санкция в размер на 760,00 евро, равностойна на 1486,43 лева /хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 15.03.2024 год.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.