Решение № 226 от 12.06.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 1036/2024
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 и ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 10, ал. 1 и ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 401, ал. 1 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. П., 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101036 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищците И. К. П., с адрес в гр. П., ул. „Бл. Г.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН **********, Л. К. Й., с адрес в с. Дж., обл. В. Т., ул. „С.“ № *, ЕГН **********, Д. Н.
А., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № *, ЕГН ********** и Д. Н. Б., с адрес в гр. П., ул. „Г. У.“ № **, ЕГН **********, са предявили срещу ответницата А. Б. П., с адрес в гр. П., ул. „А.“ № **, ЕГН **********, първоначални субективно (активно) съединени отрицателни установителни искове за правото на собственост върху идеални част от недвижим имот.
Ответницата е релевирала против ищците насрещни субективно (пасивно) съединени отрицателни установителни искове за собственост върху същите идеални части от същия имот.
Ищците твърдят, че притежават общо 2/3 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Поясняват, че индивидуалните им квоти от собствеността по отношение на този имот са по 1/6 идеална част. Заявяват, че визираните вещни права са придобили въз основа на реституция, извършена с решение от 04.07.1994 г. на Поземлена комисия – гр. П.
(влязло в сила), и в качеството им на наследници по закон на П. Г. (А.) Т. (Г.) – бивш жител на гр. П. (починала на **.**.**** г.). ПоД.ържат, че за удостоверяване на тези 1 права в тяхна ползва е бил издаден и констативен нотариален акт от 05.03.2024 г.
Изтъкват, че ответницата, която също е сред наследниците на П. Г. (А.) Т. (Г.), се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 24.08.2023 г., според който тя е собственик на целия имот по давност. Смятат, че ответницата не е станала титуляр на техните права от имота. Искат последното да бъде признато за установено.
Претендират и съдебни разноски.
Ответницата оспорва предявените първоначални искове, настоява за тяхното отхвърляне и за уважаване на насрещните претенции. Излага доводи, че: от 2001 г. до издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка в нейна ползва само тя е упражнявала давностно владение върху спорния имот (включително и чрез нейния баща – Бл. Ил. Анд. /починал през 2016 г./); по този начин надлежно е станала собственик на имота; реституционното решение, на което се позовават ищците, е незаконосъобразно (липсва решение за признаване на правото на собственост върху имота и отсъстват доказателства за определянето на старите му реални граници); поради последното правният ефект на реституцията не трябва да бъде зачитан.
Съгласно задължителните указания по чл. 278, ал. 3 ГПК, дадени с окончателното Определение № 3537 от 07.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1853/2025 г., I г. о. на ВКС, насрещните отрицателни установителни искове са допустими и те трябва да бъдат разгледани по същество в условията на евентуалност – ако бъдат отхвърлени първоначалните отрицателни установителни претенции.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от фактическо и правно естество, стоящи в основата на настоящия казус, е нужно да се маркират някои от най-важните принципни специфики на отрицателния установителен иск за собственост.
1.1.1.) С т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че:
- Правен интерес от такъв иск е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника.
- В производството по тази искова претенция ищцовата страна доказва фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът – обстоятелствата, от които се поражда негово право, като той трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи в правната му сфера.
- При липсва на правен интерес производството по делото се прекратява.
1.1.2.) Постановката от цитирания тълкувателен акт, че исковото 2 производство се прекратява, когато ищецът не докаже фактите, пораждащи правния му интерес, важи само в случая, при който интересът се извежда от твърдения, които не включват притежание на самото спорно право. Затова, ако ищецът поД.ържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация (вж. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., II г. о. на ВКС).
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства и е следната:
1.2.1.) С Решение от 04.07.1994 г. (с изх. № 18-01-153/06.07.1994 г.) по преписка с вх. № 1956/92 г. на Поземлена комисия – гр. П., влязло в сила на 05.08.1994 г., на наследниците на П. А. Г. е било възстановено правото на собственост върху парцел от 1,96 дка, намиращ се в строителните граници на гр. П. – стопански двор „В.“, при съседи: от запад – улица, от север – имот № 1988 (на Г. Ст. Г.) и от изток – имот с № 1986 (на К. Тр.).
1.2.2.) От удостоверение за наследници с изх. № 208/12.02.2024 г. на Общинска администрация – гр. П. става ясно, че:
- П. А. Г. и П. Г. Т. са имена на едно и също лице, като тя е починала на **.**.**** г. и към този момент е била вдовица.
- П. Г. (А.) Т. (Г.) е имала три деца – Бл. Ил. Анд., Цв. Ил. Тр. и Н. А.
П.а (дъщеря).
- Н. А. П.а е починала на **.**.**** г. и наследниците й по закон са ищците Л. Й. и И. П., които са нейни деца.
- Бл. Ил. Анд. е починал на **.**.**** г. и наследниците му по закон са В.Ив. А. (преживяла съпруга), И. Бл. Анд. (син) и ответницата А. П. (дъщеря).
- Цв. Ил. Тр. е починала на **.**.**** г. и наследниците й по закон са ищците Д. А. и Д. Б., които са нейни дъщери.
1.2.3.) От материалите, съдържащи се в административната преписка, в чийто рамки е било постановено цитираното по-горе реституционно решение от 04.07.1994 г., е видно, че:
- Заявител в реституционната процедура е била Цв. Ил. Тр., действаща в качеството й на наследник на П. Г. (А.) Т. (Г.).
- С решение, обективирано в протокол с изх. № 18-02-1051/21.04.1993 г. на Поземлена комисия – гр. П., е било признато правото на възстановяване върху три имота, намиращи се в община П. – с площ от 2,745 дка, с площ от 3,95 дка и с площ от 0,96 дка.
- Съгласно удостоверение с изх. № 55/10.05.1994 г. на Общинска администрация – гр. П., вторият от тези имоти всъщност е с площ от 3,94 дка, от която незастроената част е 1,96 дка. В самото удостоверение има двукратно задраскване с 3 химикал относно името на лицето, на чийто наследници се издава то, и ръкописно е добавено името на П. А. Г.. Тези недостатъци на документа, преценени при условията на чл. 178, ал. 2 ГПК, не са причина за лишаването му от доказателствена стойност, тъй като не засягат същественото му съдържание, чиято основана цел е постигната – удостоверяване на незастроената част от имота. Към удостоверението има и графична част, която ясно показва границите на недвижимия имот (последното се потвърждава и от изслушаната техническа експертиза, чието заключение ще бъде подложено на анализ по-надолу в настоящото решение).
1.2.4.) Съобразно скица с № 15-276631-19.03.2024 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Бл., актуалната индивидуализация на имота, за който се води делото, е поземлен имот с идентификатор ***, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота – от 22.01.2024 г., с адрес – гр. П., ул. „Н.“, с площ – 1948 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен,складов обект, с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 4871, кв. 314, парцел IV, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,
***, *** и ***.
1.2.5.) Между страните не се спори, че процесният имот с идентификатор *** е идентичен с имота, реституиран със споменатото по-горе решение от 04.07.1994 г. на Поземлена комисия – гр. П..
1.2.6.) С констативен нотариален акт с № 061/05.03.2024 г., съставен по нот. д. № № 061/24 г. на нотариус № 287 на Нотариалната камара и вписан с дв. вх. рег. № 373/05.03.2024 г. на Службата по вписванията – гр. П., всеки от четиримата ищци е бил признат за собственик на по 1/6 идеална част от процесния имот, на основание реституция (съгласно обсъденото по-горе решение на Поземлена комисия – гр. П.) и в качеството им на наследници на П. Г. (А.) Т. (Г.).
1.2.7.) С нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 084/24.08.2023 г., издаден по нот. д. № 281/23 г. на нотариус № 287 на Нотариалната камара и вписан с дв. вх. рег. № 2098/24.08.2023 г. на Службата по вписванията – гр. П., ответницата е била призната за собственик на спорния имот, въз основа на давностно владение.
1.2.8.) С нотариален акт за покупко-продажба с № 136/24.03.2006 г. по нот. д. № 129/06 г. на нотариус № 510 на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. № 591/24.03.2006 г. на Службата по вписванията – гр. П., „Д..-М“ ООД, представлявано от ответницата, е придобило урегулиран поземлен имот XIV-3707 в кв. 314 по плана на гр. П. от 2002 г. А с нотариален акт за покупко-продажба с № 017/06.07.2018 г. по нот. д. № 197/18 г. на нотариус № 511 на Нотариалната камара, вписан с дв. вх. рег. № 1408/06.07.2018 г. на Службата по вписванията – гр. П., ответницата (в качеството й на физическо лице) е закупила от „Д..-М“ ООД посочения имот, който по кадастралната 4 карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, съставлява поземлен имот с идентификатор *** и е съседен на имота, за който страните спорят по сегашното дело. Идентичността на имотите по последните два нотариални акта се потвърждава от приложената скица с № 15-1343453-10.12.2021 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Бл..
1.2.9.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Л. Б. и Ат. Ат. (доведени от ищците), както и на свидетелите Е. П. и Г.П. (осигурени от ответницата).
1.2.9.1.) В показанията на свидетелите Л. Б. и Ат. Ат. се сочи, че:
- Първият от тях е син на ищцата Б., а вторият е син на ищцата А..
- По данни на бабата на свидетелите по майчина линия, още отпреди около 30 години имотът, за който се води делото, е бил фактически поделен на три части, които са били приблизително равни по площ – една за бащата на ответницата, една за майката на ищците Б. и А., както и една за ищците Й. и П..
- След извършването на това разделяне бащата на ответницата е започнал да ползва определената му част, а родителите на ищците Б. и А. – останалите две части, за което са имали и съгласието на ищците Й. и П.. Последните двама са посещавали имота рядко – по около веднъж годишно, обикновено през есента, тъй като те постоянно живеят извън територията на община П..
- Ползването, което родителите на ищците Б. и А. са извършвали спрямо имота, се е изразявало в отглеждане на трайни насаждения (дървета от праскови) и на сезонни земеделски култури (ягоди, домати, краставици) и е продължило до около 2021 г.
- След 2021 г. частите от имота, предвидени за ползване от майката на ищците Б. и А., както и за другите двама ищци, практически не са били ползвани.
- Бащата на ответницата също е ползвал частта, която му е била отредена – за отглеждане на зеленчукови култури, като в нея е оглеждал и кон.
- Ответницата притежава и съседен имот, в който нейните родители са живеели до смъртта им и там те са отглеждали крави.
- Между имота, за който се спори по делото, и съседния имот, който е собственост на ответницата, има поставена ограда, а достъпът до спорния имот се е осъществявал през стар метален портал и по-малка врата до него, разположени на улица „Д.“ в гр. П., за които майката на ищците Б. и А. е имала ключ.