Решение № 985 от 08.07.2019, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 08.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Росица

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1084 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът В.С.Т. твърди, че срещу него било образувано от Районна прокуратура – Пазарджик досъдебно производство № 1679/2016 г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик въз основа на тъжба от данъчния служител Р. С. В..

За това научил през месец декември

2016 г. В хода на досъдебното производство бил разпитван като свидетел и бил предупреден за бъдещи очни ставки с Велков.

В началото на месец декември 2017 г. разбрал, че досъдебното производство е прекратено, но му било отказано представяне на копия от документи по делото с мотива, че не било повдигнато обвинение против него и тъжителят не бил уведомен за прекратяване на производството.

Твърди, че през периода от месец декември 2016 г., когато е узнал за образуването на досъдебното производство № 1679/2016 г. на РУ – Пазарджик, до 13.02.2018 г., на която дата е влязло в сила постановлението от 08.06.2017 г. за прекратяване на досъдебното производство, търпял огромно възмущение и разочарование, постоянно безпокойство и притеснение, несигурност и напрежение, обезверяване в компетентността на Районна прокуратура – Пазарджик, психоемоционално разстройство и постоянен дискомфорт. Поради това тонусът му бил понижен, станал лесно раздразним, имал нисък праг на толерантност, изпокарал се с колегите в Районна прокуратура – Пазарджик, станал сприхав, гневен. Тези негативни изживявания ескалирали с времето и все още не били отшумели.

Поради претърпените неимуществени вреди моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. (след допуснатото от съда увеличение на иска), ведно със законната лихва за забава от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Прокуратурата на

Република България, представлявана от прокурор П. от Районна прокуратура – Пазарджик, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че досъдебното производство не е било образувано срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител, а ищецът е бил разпитван един единствен път като свидетел по делото и против него не са предприемани действия по наказателно преследване.

Счита, че в исковата молба не е ясно формулиран периодът, за който се претендира обезщетение, в т.ч. и датата, от която се търси законна лихва.

Твърди, че през исковия период против ищеца е било водено и друго досъдебно производство по описа на Районна прокуратура – Велинград, в рамките на което ищецът също е търпял неимуществени вреди и в тежест на ищеца е да установи конкретните си вреди от досъдебно производство № 1679/2016 г.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

Представя писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Страните не спорят, а и се установява от приложената по делото преписка по досъдебно производство № ЗМ 1679/2016 г. по описа на РУ – Пазарджик, че на 13.12.2016 г. в Районна прокуратура – Пазарджик е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 27.09.2016 г. в гр. Пазарджик е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: отправяне на обиди, заплахи и псувни и нанасяне на удари спрямо Р. С. ***– престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

Не е спорно, че досъдебното производство е образувано след подадена от Р. С. В. тъжба с вх. № 3339/2016 от 29.09.2019 г., в която сочи, че на 27.09.2016 г. около 18,30 часа пред блока, в който живее в гр. Пазарджик, към него се приближил В.Т. и започнал да се заяжда. Нахвърлил се върху В. с обиди, заплахи и псувни. Хванал го за дрехите и започнал да го удря.

Удрял и автомобила, в който В. успял да влезе. От тъжбата се изяснява също така, че Велков и Т. се познават служебно във връзка с молба на Т. за възстановяване на надвнесени данъци и лихви.

В хода на досъдебното производство са разпитани множество свидетели. На 23.01.2017 г. в качеството му на свидетел е разпитан и ищецът Т..

На 07.02.2017 г. е проведена очна ставка между Р. С. В. и И. Г. Н..

С мнение на разследващия полицай за прекратяване на досъдебното производство същото е изпратено на наблюдаващия прокурор, който с постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.06.2017 г. е прекратил наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Препис от постановлението е връчен на пострадалия

Велков на 05.02.2018 г. Няма данни същото да е обжалвано.

С молба от 08.12.2017 г. ищецът е поискал издаване на незаверен препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, необходимо му за завеждане на дело по реда на ЗОДОВ, но с постановление от 18.12.2017 г. наблюдаващият прокурор не е разрешил с мотива, че Т. няма процесуално качество на лице, което съгласно чл. 243, ал. 4 НПК има право да получи крайния прокурорски акт.

Постановлението е потвърдено с постановление от

19.01.2018 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, а то от своя страна – с постановление от 06.02.2018 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив.

С молба от 07.03.2019 г. ищецът отново е поискал препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, а с писмо от 11.03.2019 г. наблюдаващият прокурор го е уведомил, че вече има произнасяне по това искане, което е потвърдено от горестоящия прокурор.

Установява се от показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел И. Н. Ц., без родство и служебни правоотношения със страните, че през последните две-две години и половина ищецът му е споделял за проблеми с прокуратурата във връзка с образувано досъдебно производство по тъжба на данъчен служител. Ищецът бил много обезпокоен, тъй като трябвало да се яви в полицията на разпит и предстояли допълнителни разпити и очни ставки. От началото на 2017 г. почти до края на 2018 г. съзнанието на ищеца било обсебено от случващото се по това досъдебно производство. Когато се виждали ищецът говорел само за това, ядосвал се, оплаквал се от безсъние, споделял, че нервите му не издържат и понякога избухва с близките си, не можел да работи спокойно, защото мислите му били заети с досъдебното производство. В един момент ищецът разбрал, че досъдебното производство е прекратено, но отказали да му предоставят препис от постановлението за прекратяване, което го ядосало още повече. Ищецът имал проблеми и с данъчните служби, които отказали да му възстановят надвнесени суми.

Това създало у него притеснение и ядосване, тъй като се наложило да води седем, осем административни дела, но всички завършили в негова полза и той бил значително по-спокоен във връзка с крайния изход.

Установява се от показанията на свидетелката И. Г. Н., без родство и служебни отношения със страните, че по повод на тъжба за хулиганство, подадена от данъчния служител Р. В. против Т., е било образувано досъдебно производство, по което ищецът и свидетелката Н. били разпитвани. Била проведена очна ставка между свидетелката и В.. От момента, в който започнали да ги разпитват и станало ясно за образуването на досъдебното производство, ищецът започнал да търпи негативни изживявания, изразяващи се в неизвестност за това какво е записано в тъжбата, а по-късно и възмущение за това, че изобщо може да се говори за хулиганство. По време на производството ищецът станал раздразнителен, бързо избухвал, повишавал тон, имал нисък праг на търпимост. Споделял, че това влияе отрицателно на отношенията му с колегите и на авторитета му като адвокат, тъй като тъжбата била изпратена и в адвокатската колегия. Казвал, че губи вяра в прокуратурата, защото досъдебното производство се проточило дълго време, а В. казал поредица от неистини в хода му. Споделял, че е престанал да поздравява част от прокурорите. Досъдебното производство пречело на работата му, тъй като когато имало някакво развитие по досъдебното производство отказвал да работи с клиенти, прибирал се по-рано. През 2017 г. ищецът не ползвал лятна отпуска, тъй като доста неща по досъдебното производство не били ясни.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до окончателното изплащане на задължението.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право: обвинение в извършване на престъпление, прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; настъпване на твърдените неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че използваният в чл. 2, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привлечено в качеството на обвиняем, ако досъдебното производство е било образувано срещу конкретно лице – Решение № 187 от 13.06.2012 г., постановено по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Това становище е доразвито в Решение

№ 425 от 01.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3143/2015 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че дори и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши.

В случая няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител и че в нито един момент от висящността му ищецът не е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление.

Същевременно начинът, по който е описан съставът на престъплението в постановлението за образуване на досъдебно производство с посочване на времето, мястото и конкретните деяния, осъществяващи престъпния състав, и позоваването на подадената от Велков тъжба като повод за образуване на досъдебното производство, не оставят никакво съмнение, че единствено ищецът би могъл да е извършител на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, тъй като същият се сочи недвусмислено в подадената от В. тъжба като автор на описаното от прокурора в постановлението за образуване на досъдебно производство престъпно деяние.

Обстоятелството, че конкретното досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител е без значение за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, доколкото ищецът е бил единственото лице, което би могло да извърши престъпното деяние, а това налага да се приеме, че е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.