Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 16.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 275/2023
Вид
Решение № 177
Подписан
16.10.2023
В сила
16.10.2023
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ловеч, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500275 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 125/ 07.04.2023 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1516/ 2022 година по описа на същия съд, с което ОБЩИНА ЛОВЕЧ, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявана от Кмета К.М., е осъдена на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 726.80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие паднало дърво върху собствения му лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ ********, паркиран на 11.06.2022 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.10.2022 г./ до окончателното заплащане, а искът за разликата до пълния претендиран размер от 1200.00 лева, като неоснователен и недоказан, е отхвърлен. Присъдени са и направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 3799/ 26.04.2023 година от Ц. Д. К., ЕГН ********** от гр.***, чрез адв. И. С.

К., ЛАК, със съдебен адрес гр. ***, против: Решение № 125/07.04.2023г. по гр.д. № 1516/2022г. по описа на PC Ловеч, в частта, с която е отхвърлен иска 1 на Ц. Д. К. за сумата над 726,80 лева до сумата от 1200,00 лева като неоснователен и недоказан; в частта, с която Ц. Д. К. е осъден да заплати разноски на Община Ловеч в размер на 78,87 лева; в частта, с която Община Ловеч е осъдена да заплати сумата в размер на 121,13 лева разноски в полза на Ц. Д. К. съобразно уважената част от иска; в частта, с която Община Ловеч е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 242,27 лева за адв. И. К..

Счита, че в тези части решението е немотивирано и неправилно, съдът не е обсъдил техните възражения, како и не е мотивирал защо не приема за основателна прендираната от нас по-висока стойност. Позовава се на практика на ВКС, че при съдебно предявена претенция, какъвто е настоящият случай е неприложима методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, която е от значение при определяне на обезщетение от застраховател или Гаранционен фонд, и в този смисъл не следва да се прилага методика и коефициент на овехтяване - Решение № 79 от 02.07.2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на ВКС-ТК, състав на I т.о., Решение № 6/02.02.2011г. по т.д.

№294/2010г. на ВКС, I т.о.

При това положение, счита, че следва да се вземе предвид посочената от вещото лице стойност на увредени детайли без да се приспада така наречения коефициент на овехтяване или стойността на увреждането следва да се изчисли както следва - 807,00 лева за части, 208,00 лева цена на труд, 196,00 лева - материали за боя и 15,00 лева - камера или общо 1226,00 лева стойност на цялостната щета.

В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт като бъде отменено Решение № 125/07.04.2023г. по гр.д. № 1516/2022г. по описа на PC Ловеч в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът на Ц. Д. К. срещу Община Ловеч за сумата над 726,80 лева до пълния претендиран размер от 1200 лева и постановено друго, с което бъде уважена претенцията в пълен размер от 1200 лева или присъдени още 473,20 лева. Претендира и направените разноски да двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор вх. № 4553/ 19.05.2023 година от К.Д.М. - Кмет на Община Ловеч, с адрес: ***, чрез юрисконсулт Т.Т.. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Решение № 125/07.04.2023 г. по гр. дело № 1516/2022 г. по описа на PC - Ловеч в 2 обжалваните части и отхвърлена въззивната жалба.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. И. К., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена.

Изтъква, че по делото е доказана щетата на нейния доверител и няма основание за прилагане коефициент за овехтяване. Позовава се на съдебна практика. В този смисъл моли да бъде постановено въззивното решение и им бъдат присъдени направените разноски.

За въззиваемата страна не се явява представител.В писмена молба моли да бъде потвърдено решението.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 1516/ 2016 година по описа на Ловешкия районен съд, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

Ищецът Ц. Д. К. е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ********, видно от представеното заверено копие от Свидетелство за регистрация част I № 010320002/11.02.2020 г.

На 11.06.2022 г., автомобилът бил паркиран в град *** пред дом № 4, успоредно на тротоара в близост до голямо дърво. На същия ден около 17.30 часа дървото внезапно паднало върху автомобила на ищеца. Видно от приложените писмени доказателства, вследствие на подаден сигнал на тел.

112, пристигнал екип на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ловеч. В присъствието на екип от РУ на МВР-Ловеч и длъжностни лица от Община Ловеч, служителите РСПАБЗН съдействали за отстраняване на падналото върху автомобила дърво. в присъствието на. Тези факти се установяват от изисканите и постъпили по делото С писмо вх. № 94-00-1860/ 13.06.2022 година до Община Ловеч, ищецът поискал да се извърши оглед на автомобила, да бъдат оценени щетите и заплатено обезщетение. Видно от писмо изх. № 94-00-1860-1/ 28.06.2022 година Община – Ловеч е отказала с мотив, че се касае за гражданско-правен спор, който следва да бъде решен по съдебен ред.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П.И.П., съсед на ищеца. От неговите показания се потвърждават обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно, че посочената дата 3 върху паркирания автомобил е паднало дърво – липа. Посочва, че този ден времето било слънчево, нямало вятър както и признаци, че дървото ще падне, липата била голямо дърво във видимо добро състояние, вече била цъфнала, изглеждала нормално. Сочи, че видял, че цялото дърво е паднало върху предната част на автомобила, като коренът на дървото бил излязъл наполовина. За да освободят автомобила отишъл да си вземе резачката, но след като се върнал на място вече били служители на РСПАБЗН. Дървото паднало върху предния капак, калник и двигателя, като според него автомобилът не изглеждал добре, със сгънати ламарини. Доста време ищецът държал автомобила си там, сега е преместена, но не знае дали го е ремонтирал.

С оглед правилно изясняване на спора по делото е допусната съдебноавтотехническата експертиза, от чието заключение, неоспорено от страните, се установява, че настъпилите увреждания съответстват на механизма на произшествието. Експертът е констатирал, че са деформирани двата предни калника на автомобила, преден капак и държача на изпарителя на газовата уредба, както и деформация в основата на преден ляв калник. Щетата е настъпила от преден десен калник на автомобила, на ляво през предния капак и преден ляв калник, като най-голяма е деформацията по преден десен калник. Според заключението стойността на щетата се равнява на сумата 726.80 лева, което включва стойността на частите със съответен процент на овехтяване и труд. Пазарната стойност на автомобила към датата на инцидента е определена от експерта в размер на 1 913 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във връзка с с чл. 45 от ЗЗД, предявен от Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, против ОБЩИНА ЛОВЕЧ, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявана от Кмета К.М., за заплащане на сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, ведно със законната лихва от деня на предявяването му до окончателното плащане.

Въззивното производство се развива само досежно размера на претендираното обезщетение в отхвърлената част над определеното от първоинстанционния съд от 726.80 лева до пълния претендиран от 1200 лева 4 и по-точно без да се приспада коефициент на овехтяване. Без процент овехтяване

Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От заключението на вещото лице се установява, че не е налице тотална щета, като за възстановяване на размера на щетата са необходими 807 лева за нови части, респ. 322.80 лева, при начислен процент овехтяване; 208 лева за труд, 196 лева за материали и 15 лева камера. Според експерта размерът на щетата е 726.80 лева, при приспаднат процент овехтяване. Пазарната стойност на автомобила към датата на произшествието е 1 913 лева и тъй като щетата върху автомобила е 38% от пазарната стойност, то не е налице тотална щета.

При действие на чл. 51 от ЗЗД и съгласно практиката на ВКС, претърпяната загуба е разликата между двете стойности на имуществото отпреди и след увреждането. В този смисъл размерът на обезщетението за вредата не може да надвишава имуществото на увредения отпреди увреждането. Размерът на дължимото обезщетение, при влагането във вещта на нови части, с които да бъдат заменени повредените, следва да се определи при отчитане процента на овехтяването, тъй като обемът на причинените от деликта вреди обхваща стойността на ремонтните услуги и частите на стойност, съответна на засегнатите към момента на увреждането.

Цитираната от въззивника практика на ВКС, касае отговорността на застрахователя при имуществена застраховка „Каско“ и е неотносима към настоящия спор

При тези съображения решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/ 07.04.2023 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1516/ 2022 година по описа на същия съд.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6