Решение № 591 от 24.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. К., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 202355***00538 по описа за 2023 година

Предявен е иск срещу застраховател за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с пр. осн. 432, чл.433 КЗ.

Ищцата С. С. С. с ЕГН********** представлявана от адв. М. П., моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество „**************“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С. да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки, страдания и стрес вследствие на получени телесни увреждания при настъпилото на ****** год. около ***** часа в гр.

К., обл. С.З. на бул. „*********“, южно от блок *** ПТП, в размер на сумата от ***0,00 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането ****** г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, включително на адвоката й да бъде присъден адвокатски хонорар за процесуално представителство на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Посочва банкова сметка, по която ответникът може да изпълни задълженията си: IBAN: **********, ВIС: ********, при „*****" АД, с титуляр адв. М. Г. П..

Твърди, че на ****** год. около ***** часа в гр. К., обл. С.З. на бул.

„*********“, южно от блок ***, водачът И. М. И. с ЕГН **********, в посока изток-запад управлявал собственият си лек автомобил „*******“ с рег.№ 1

*******, като не пропуснал, нея, стъпилата и пресичаща в посока север-юг по пешеходна пътека пешеходка С. С. С. с ЕГН **********, блъснал я й причинил ПТП с пострадал пешеходец.

На водача И. М. И. с ЕГН ********** е издаден АУАН Серия GA № *****/****** г. За случилото се е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ****** г.

В резултат на настъпилото ПТП на ****** г. постъпила в Център за спешна медицинска помощ, след което била настанена в хирургично отделение на Многопрофилна болница за активно лечение „**********“ гр.

К. с диагноза: контузио капитис, комоцио церебри, контузио регио лумбалис /контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия в лумбалната област/.

Изписали я на ******* г. За престоя в болничното заведение й издали Епикриза № 2109/******* г. След ПТП получава световъртеж и главоболие и болки в областта на ляво бедро. На *******. посетила кабинет по „***********“ в гр. С.З., където била прегледана от д-р Т.П. - специалист съдебен лекар. При прегледа е установено: рана по външната повърхност на лявото бедро в средната трета, разположена почти напречно на надлъжната ос на бедрото с дължина 1см и дъно изпълнено с кафеникава коричка; мораво кръвонасядане по лявото коляно върху предна вътрешната повърхност с размер 7/2,5см. От заключението на издаденото от д-р П. съдебномедицинско удостоверение на живо лице № ***/2020 г. е видно, че следствие на настъпилото ПТП е получила контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия в лумбалната област, кръвонасядане по лявото коляно и разкъсноконтузна рана по лявото бедро.

Описаните травматични увреждания й причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Твърди, че световъртежът и главоболието продължили повече от месец.

Към момента на ПТП била ученичка и повече от месец не успявала ефективно да се съсредоточи върху учебния материал. Не й е издаван и не е ползвала болничен лист, поради обстоятелството, че точно в този момент е обявен локдаун в страната и всички ученици са се обучавали в онлайн форма на обучение.

Твърди, че повече от месец имала проблеми и със съня, будела се често и многократно преживява момента на удара от горепосочения автомобил.

Катастрофата й причинила и силен стрес и безпокойство. Произшествието се отразило изключително тежко на психиката й.

Към датата на ПТП била само на 15 години и преживяното я променило завинаги. Съзнанието й и до днес е заето с мисли за страшната катастрофа, често сънува кошмари свързани с инцидента.

Твърди, че съществува пряка причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и получените телесни увреждания и преживения стрес.

Причина за настъпилото ПТП е виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата /чл. 20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП/ от страна на водача И.

М. И., който е шофирал непредпазливо и невнимателно и я блъснал, когато пресичала пътното платно на пешеходна пътека обозначена по надлежния ред за това. Към датата на настъпване на застрахователното събитие - ****** г.

2 увреждащия лек автомобил „*******“ с рег. № ******* имал валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, видно от справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд. За съответния автомобил е сключена Полица № **********, валидна от ********* г. до ********* г. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на застрахователното дружество за причинените й неимуществени вреди, а именно - виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия лек автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, както и валидно сключен застрахователен договор.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ предявила претенция за изплащане на обезщетение от ответното дружество, за което ответника е завел претенция №********* г. Представила своевременно на ответника всички документи, с които разполага. С писмо с изх.№*****/********* г. ответникът отказал да изплати претендираното обезщетение.

Ответникът ЗЕАД “**************” с ЕИК: ********, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., оспорва иска изцяло като недоказан както по основание, така и по размер. Излага следните твърдения и съображения:

Няма еднозначни и конкретни доказателства пострадалата пешеходка С.

С. С., къде се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението й на пътя. Заявява, че същата се е намирала на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане, движение и/или стоене, не е проявила и нужното внимание на пешеходец на пътното платно и се е появила на пътя изненадващо и неочаквано за водача.

Твърди, че изненадващо поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна на С. С. С. е причина за настъпилото ПТП.

Заявява, че няма представени доказателства за безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водача И. М. И., управлявал МПС „*******“, с рег. №*******, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.

Оспорва вида и характера на уврежданията претендирани от ищцата като настъпили във връзка с ПТП, както и наличието на причинно[1]следствената връзка между деликта и заявените неимуществени вреди.

Алтернативно, ако съдът не приеме възраженията му, моли съда да приеме, че пострадалата пешеходка С. С. С. сама е създала предпоставки и се е поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен е допринесла за случилото се.

3

Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на С. С. С., която неочаквано за водача се е намирал на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, във вече тъмната част на денонощието и ограничена видимост за водача.

Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Чл. 114 от Закона за движението по пътищата забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него.

Оспорва настъпването на ПТП, както и механизма на евентуалното му настъпване. Счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Освен недоказан по основание твърди, че искът е недоказан и по размер.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, едно от които е поведението на пострадалата и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.

Безспорно е, че травмите на човек не може да бъдат изцяло оценена в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите разпоредби и съдебната практика при определяне на обезщетения от подобен вид.

Оспорва претендираната от ищците в исковата молба лихва от ****** г.

Твърди, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от ******** г., приложим е чл.497 от същия, съгласно който застрахователят дължи законната лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете датиизтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички документи по чл.106, ал.3 от КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1, т.е след ******** г.

Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

4

От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

На ****** год. около ***** часа в гр. К., обл. С.З. на бул. „*********“, южно от блок *** възникнало произшествие с участието на И. М. И. с ЕГН **********, водач на лек автомобил „*******“ с рег.№ ******* и ищцата С.

С. С. с ЕГН ********** – пешеходка, пресичаща пътното платно на бул.

„*********“.

Видно от неоспорените от И. М. И. с ЕГН ********** Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ****** год., Акт №***** за УАН с е р и я GA от ****** год., Наказателно постановление №********* от ******** год. водачът на лек автомобил „*******“ с рег.№ ******* не пропуска стъпилата и пресичаща в посока север-юг пешеходка С. С. С. с ЕГН **********, блъска я и причинява ПТП с пострадал пешеходец. Наказателно постановление №********* от ******** год. е връчено на И. М. И., не е обжалвано и е влязло в сила. С влизането в сила на Наказателно постановление №********* от ******** год. презумпцията за невиновност на И. М. И. е оборена.

Констатациите на органите на реда, съставили констативния протокол, АУАН и НП се подкрепят от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

По отношение на гласните доказателства съдът кредитира показанията на свидетелката В.Й. като истинни, показанията на Ф.С. –баба на ищцата по майчина линия и И. М. И.-извършител на непозволеното увреждане цени при условията на чл.172 ГПК като показания на заинтересовани лица.

Видно от показанията на свидетелката В.Й., на ****** г. окол******** часа, четири момичета /съученички и приятелки/, гостуващи в дома на едната от тях /Г./, тръгнали за магазин за хранителни стоки – „********“ да купят мляко за закуска за следващата сутрин. Г. живеела на „няколко крачки от магазина“. Вървели по тротоара от северната страна на улицата, отделяща магазина от жилищната сграда, в която бил домът на Г.. На пешеходната пътека тръгнали да пресичат. В лявата/ пътна лента, на двете ленти за движение от изток на запад на бул. "********" имало спрял микробус, шофьорът на микробуса им направил знак да преминат. Г. вървяла найотпред, С. била второто момиче, свидетелката В. и четвъртото момиче В. вървели заедно, били след нея, последни.