Решение № 16225 от 28.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16225 гр. С., 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110147719 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу В. К. Х. и М. С. К., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответниците топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЮЛ на потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ЮЛ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, 1 извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Вземанията по заповедното производство представлявали общият размер на задълженията, начислени за потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, като същите били дължими както от ответниците, така и от трети за спора лица в условията на разделна отговорност. Двамата ответниците, обаче, подали възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответниците.

М. С. К. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, но във възражението, подадено от ответника в хода на заповедното производство, същият оспорва качеството се на наследник на лицето, притежавало процесния имот до смъртта си - Д.Р.А. Ответникът В. К. Х. е подал в законовия срок отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Страната счита за недоказани твърденията на ищеца за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и за реално потребление на топлинна енергия през исковия период в процесния имот, като излага подробни доводи в тази връзка. Излага се становището, че до 05.10.2023 г. процесният имот бил в държане на трето за спора лице, а не от ответниците. Оспорват се още твърдените размер и количеството на отчетената топлинна енергия. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост като неоснователни.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците В. К. Х. и М. С. К., в качеството им на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, дължат на ЮЛ парични суми, за които на 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както следва:

1/ ответникът В. К. Х. - сумата от 391,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със 2 законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 69,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 10,30 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 2,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение;

2/ ответникът М. С. К. - сумата от 97,90 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 17,45 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 2,57 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 0,58 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение.

Във връзка с допустимостта на производството е необходимо да се посочи, че Заповед за изпълнение № 2479 от 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г. на СРС, 47-ми състав, е издадена както срещу двамата ответници, така и срещу лицата Д.С.К., Ц. В. Ш., К. Й. В., С. Л. Х.а, Е. С. И., Ю. Х.а И. и Х. Л. Х. за общия размер на вземанията, начислени и претендирани от ЮЛ за процесния имот през исковия период.

С Определение № 26113/25.07.2023 г. заповедта е обезсилена в частта срещу К. Й. В., поради извършено от този длъжник плащане на припадащите му се задължения в срока по чл. 414 ГПК. Срещу останалите длъжници, с изключение на двамата ответници, е издаден изпълнителен лист за присъдените в тяхна тежест вземания, поради неподаване в срок на възражения срещу заповедта за изпълнение. Доколкото ответниците В. К. Х. и М. С. К. са подали възражения по чл. 414 ГПК в установения едномесечен срок, съдът е дал указания за предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото производство.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

3

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците В. К.

Х. и М. С. К. са били потребители на топлинната енергия, доставена в находящия се в гр. С., /адрес/ през периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., е необходимо ЮЛ да докаже в условията на пълно и главно доказване, че те са били собственици или вещни ползватели на процесния имот през този период.

От удостоверение за наследници, издадено на 14.10.2022 г. (вж. л. 18), се установява, че двамата ответници са включени в наследниците по закон до VІ-та степен на Д.Р.А. която е придобила собствеността върху процесния недвижим имот на 22.10.2013 г., видно от Нотариален акт за покупко - продажба № ***, том І, рег. № ****, дело № 063/2013 г. на нотариус В.А., рег. № **** в НК (вж. л. 22). Д.А. е починала на 05.09.2014 г., от което следва, че от посочената дата правото на собственост върху имота е преминало в имуществената сфера на нейните наследници, като следва да се установи кои от наследниците са призовани към наследавяне. Тъй като починалата не е оставил наследници от първи, втори и трети ред (по чл. 5 - чл. 7 и чл. 8, ал. 1-3 ЗН) и преживял съпруг (чл. 9, ал. 3 ЗН), то нейни наследници се явяват роднините от четвърти ред (първите братовчеди), на основание чл. 8, ал. 4 ЗН, съгласно който когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до 4 шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Именно в тази хипотеза попада настоящият казус, доколкото Д.А. не е оставила като наследници свои низходящи, брат и/или сестра, или родители - същите са починали преди нея, видно от представеното удостоверение за наследници. Поради това тя е наследена от своите роднини по съребрена линия от четвърта степен, т. е. от първите си братовчеди, които не са починали към датата на откриване на наследството - 05.09.2014 г. Това са лицата К.Й.В., Л.Х.И., Ю.Х..а И. и Ц.Д.В.. Л.И. и Ц.В. са починали съответно на 22.11.2021 г. и на 23.01.2016 г., т. е. след откриване на наследството на Д.А., поради което припадащата им се част от наследството е преминала в техния патримониум, а след тяхната смърт - в имуществената сфера на техните наследници, сред които е и ответникът В. К. Х. (син на Ц.В.). Следователно ответникът Х. се явява наследник по закон на Д.А. и като такъв е надлежно материалноправно легитимиран да отговоря по предявените срещу него искове.