Решение № 54 от 12.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002902303 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража (предходно наименование Закон за международния търговски арбитраж), ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г.

Образувано е по иск на М. А. А. от гр. Ботевград срещу „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София за прогласяване на решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, гр. София за нищожно поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж.

Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗА 3месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 47, ал. 2 ЗА, съображения за което е изложил в писмен отговор от 06.12.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното:

1

По допустимостта на иска:

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА (приложим за настоящия случай съгласно § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА). Въпросът за спазването на срока е разрешен окончателно с определение № 3464 от 08.12.2025 г. по ч. т. д. № 486/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.

Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението на „Профи Кредит България” ЕООД за недопустимост на иска поради предявяването му срещу ненадлежен ответник, тъй като дружеството е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018 г.

Процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 47, ал. 1 и ал.

2 ЗА е предопределена от самото арбитражно решение, чиято отмяна или прогласяване на нищожността му се иска. Надлежни страни в това производство са лицата, които са имали качеството на страни в арбитражното производство и са обвързани от постановеното в него решение. В случая, страна (ищец) в арбитражното производство е „Профи Кредит България” ЕООД. Следователно, същото дружество, а не приобретателят на прехвърлените от него вземания „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, се явява надлежна страна и в настоящото производство за прогласяване нищожността на арбитражното решение.

По основателността на иска:

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения, която се споделя и от настоящия състав (решение № 110 от 17.06.2017 г. по т. д. № 2239/2016 г. на ІІ т. о., решение № 315 от 17.12.2018 г. по т. д. № 1374/2018 г. на ІІ т. о, решение № 50024 от 13.12.2024 г. по т. д. № 1953/2022 г. на ІІ т. о. и др.), въведените със Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) промени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК – забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, и с § 8, т. 5 допълнение на разпоредбата на чл. 47 ЗМТА чрез създаване на ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни, следва да 2 намерят приложение и към производствата по чл. 47 ЗА, образувани по искови молби, подадени в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, независимо че арбитражните решения са постановени преди законовите промени. Това разрешение е аргументирано с даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий (факултативен) е предявяването на иск по чл. 47 ЗА пред ВКС. Според цитираната практика, след като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗА, т. е. ако разрешава потребителски спор, който съгласно чл.

19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, арбитражното решение е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗА и ВКС следва да постанови нищожността му.

Поради тези съображения доводите на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗА по отношение на процесното арбитражно решение са неоснователни.

С постановеното от СНЦ „Арбитер Юстициарум“, гр. София решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г., прогласяването на чиято нищожност е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен с „Профи Кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит № 5006826376 от 24.06.2014 г. С оглед предмета на договора и при липсата на данни да е сключен за целите на извършвана от ищцата търговска или стопанска дейност, следва да се приеме, че същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП , поради което спорът във връзка с изпълнението му е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗА (ред. ДВ бр.8/2017 г.).

С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в общ размер на сумата 506.52 евро, включваща: 439.71 евро (равностойност на 3

860 лв.) – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правни услуги от 12.09.2024 г.; 59.14 евро (равностойност на 115.66 лв.) – държавна такса за настоящото производство и 7.67 евро (равностойност на 15 лв.) – държавна таса по ч. т. д.

№ 486/2025 г. на ВКС, I т. о.

Настоящият състав намира за неоснователно заявеното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. С оглед вида и обема на осъществената от пълномощника й правна помощ – изготвяне на искова молба; явяване в съдебно заседание; изготвяне на частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по настоящото дело с подробен анализ на ангажираните във връзка със спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА доказателства, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв.

(439.71 евро) не може да бъде преценено като прекомерно.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от СНЦ „Арбитер

Юстициарум“, гр. София решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, гр. София.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.

В, да заплати на М. А. А. от гр. Ботевград , ул. „Патриарх Евтимий“ № 72 разноски по делото в размер на сумата 506.52 евро (петстотин и шест евро и петдесет и два евроцента).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5