Акт от 20.04.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 4447

Номер

4447

Година

5.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

02.23

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Силвия Николова дело номер

20131210103044 по описа за

2013 година

Производството е образувано по искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, представлявано от Х. В. Л, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. Т. А, и - при условията на евентуалност - срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., представлявано от Б. И. Б., И. Б. М. и Е. И. А..

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2013 г. сключил с [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., представлявано от А. Д. Г договор за прехвърляне на вземане (цесия) спрямо [фирма], произтичащо от надплатени суми над държавно определената цена на консумирана ел. енергия, за наетите обекти по договори за наем от 30.05.2011 г. и 07.11.2011 г., както и анекс към него от 01.02.2012 г. С последните [фирма] е отдало под наем на [фирма] недвижими имоти в сграда "Шивашки цех, кафе-столова и гараж", след извършено преустройство на съществуващата сграда, като хале 1 и 2, съгласно разрешение за ползване № СТ-12-648 от 18.11.2005 г., издадено от ДНСК, изградена в поземлен имот № 000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], а именно - втори етаж от сградата, с площ от 3876 кв.м., и находящия се на първия етаж от същата сграда склад с площ от 342 кв.м., котелно помещение с площ от 102 кв.м. и стая на жената с площ от 22 кв.м., или обща наета площ от 4342 кв.м., както и част от първи етаж от сграда с площ от 1380 кв.м. (съгласно договор за наем от 07.11.2011 г.) и от 410 кв.м. (съгласно анекс от 01.02.2012 г. към договора от 07.11.2011 г.). Договорите за наем били прекратени едностранно от наемателя (прехвърлителят на вземането по цесията), поради неизпълнение на задължения от страна на наемодателя-ответник, считано от 01.05.2013 г. С описаните по-горе договори наемодателят се задължил да предаде и предостави на наемателя вещта, предмет на договора, във вид и състояние, които да отговарят на ползването, за което тя е наета, и освободена от задължения и по сметки към трети лица (за ел. енергия, вода и др.). Независимо, че в посочените по-горе договори задълженията на ответника били подробно изброени и конкретизирани, дружеството-наемодател не изпълнило поетите ангажименти по тях. Същото не осигурило възможност за ползване на имота пълноценно и съобразно предназначението, за което той бил нает. За обекта, предмет на договорите за наем, нямало открита самостоятелна партида за отчитане на ел. енергията, въпреки, че същият бил самостоятелен такъв и следвало да има самостоятелна регистрация в Ч.. Собственик на партида в [фирма] и фирма, предоставяща ел. енергия на [фирма], било [фирма]. Поради липса на открита самостоятелна ел. партида за наетите обекти, отчитането на консумираната от наемателя ел. енергия ставало на база поставен контролен електромер за същите. Заплащането на консумираната енергия ставало не на дружеството-доставчик [фирма], а на наемодателя-ответник. Последният съставял самостоятелни фактури на името на ищеца за продажбата на енергията, като за предоставяне на тази услуга начислявал и ДДС. По този начин [фирма] станало продавач на ел. енергия, като за времето от 01.06.2011 г. до 29.02.2013 г. били съставени фактури и извършени плащания, като общо заплатената сума в полза на ответника за консумирана ел. енергия за наетите обекти и за посочения период била в размер на общо 232 141.25 лв. без ДДС. Въз основа на извършени справки в [фирма] се установило, че ответникът е продавал консумираната от наемателя „И Г. Е. ел. енергия на цени, които са по-високи от доставните на [фирма]. Това, обаче, било недопустимо, тъй като [фирма] извършвало продажба по цени, които са различни от регулираните от държавата цени по реда на чл.30, ал.1 от Закона за енергетиката. С решение на ДКЕВР били определени цените за ел. енергия, доставяна на ответника, като същите били в много по-нисък размер от тези по покупко-продажбата, извършена от наемодателя. Съобразно тях наемателят дължал на ответника за посочения период сума в размер на общо 175 003.83 лв без ДДС. Предвид обстоятелството, че действително заплатените суми на ответника били в размер на 232 141.10 лв., и изваждайки действително дължимите му се суми, съобразно цените на ДКЕВР, то надплатеното било в размер на 57 137.42 лв. без ДДС. Това била сума, с която ответникът се бил обогатил за сметка на наемателя (прехвърлител на ищеца по договора за цесия) при заплащане на цената на ел. енергията за наетите обекти. Ето защо ответникът дължал връщането на надплатената сума. Предвид факта, че с договора за цесия от 11.09.2013 г. наемателят по договора за наем и платец на ел. енергията на наетите обекти прехвърлил вземането си към [фирма] за надплатените суми за ел. енергия на ищеца, то сумите затова се дължали на него, а не на платеца им. С ответника не можели да постигнат доброволно уреждане на спора във връзка със заплащането на надплатените суми като цена на консумираната ел.енергия на наетите помещения, като в тази връзка с депозирано уведомление по повод съобщаването на цесията същият изрично го оспорил. Ето защо за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за част от общо дължимата се сума, за осъждане на [фирма] да му заплати 11 000 лв. без ДДС, представляващи част от общо дължимата се сума в размер на 57 137.42 лв. без ДДС, представляваща надплатена сума над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наетите от [фирма] обекти в сградата, изградена в поземлен имот № 000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], заедно със законната лихва, считано от подаването на иска до окончателното изплащане на главницата, както и всички направени по делото разноски. При условията на евентуалност - ако се отхвърли предявеният иск против [фирма] - се моли за разглеждане и произнасяне по следния иск: на 11.09.2013 г. ищецът сключил с [фирма] договор за прехвърляне на вземане (цесия) спрямо [фирма], произтичащо от надплатени суми над държавно определената цена на консумирана ел. енергия, за наетите обекти по договори за наем от 30.05.2011 г. и 07.11.2011 г., както и анекс към него от 01.02.2012 г., сключени с [фирма]. За описаните обекти, предмет на договорите за наем между [фирма] и [фирма] (прехвърлител на вземането по договора за цесия), нямало открита самостоятелна партида за отчитане на ел. енергията. Собственик на партида в [фирма] и фирма, предоставяща ел. енергия за наетите обекти, било [фирма]. Отчитането на консумираната от [фирма] ел. енергия ставало на база поставен контролен електромер за същите. Заплащането на консумираната енергия от своя страна ставало не на дружеството-доставчик [фирма], а на [фирма], чрез наемодателя по договорите за наем. По този начин на [фирма] за времето от 01.06.2011 г. до 29.02.2013 г. била предадена сума в размер на общо 232141.25 лв. без ДДС. Въз основа на извършени справки в [фирма] се установило, че ответникът е получил като цена на ел. енергията суми, които са по-високи от доставните на [фирма]. Това, обаче, било недопустимо, тъй като [фирма] не можело да извършва продажба по цени, които са различни от регулираните от държавата цени по реда на чл.30, ал.1 от Закона за енергетиката. С решение на ДКЕВР били определени цените за ел. енергията, доставяна на ответника [фирма], като същите били в много по-нисък размер от тези, които са му предавани. Съобразно тях наемателят е дължал на ответника за посочения период сума в размер на общо 175 003.83 лв. без ДДС. Предвид обстоятелството, че действително заплатените суми на ответника били в размер на 232 141.10 лв., и изваждайки действително дължимите му се суми, съобразно цените на ДКЕВР, то надплатеното било в размер на 57 137.42 лв. без ДДС. Това била сума, с която ответникът се бил обогатил за сметка на наемателя (прехвърлител на ищеца по договора за цесия) при заплащане на цената на ел. енергията за наетите обекти. Ето защо ответникът дължал връщането на надплатената сума. Предвид факта, че с договора за цесия от 11.09.2013 г. наемателят по договора за наем и платец на ел. енергията на наетите обекти прехвърлил вземането си към [фирма] за надплатените суми за ел. енергия на ищеца, то сумите затова се дължали на него, а не на платеца им. С ответника не можели да постигнат доброволно уреждане на спора във връзка със заплащането на надплатените суми като цена на консумираната ел.енергия на наетите помещения, като в тази връзка с депозирано уведомление по повод съобщаването на цесията същият изрично го оспорил. Ето защо за ищеца бил налице правен интерес да предяви евентуален иск за част от общо дължимата се сума, за осъждане на [фирма] да му заплати 11000 лв. без ДДС, представляващи част от общо дължимата се сума в размер на 57 137.42 лв. без ДДС, представляваща надплатена сума над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наетите от [фирма] обекти в сградата, изградена в поземлен имот № 000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], заедно със законната лихва, считано от подаването на иска до окончателното изплащане на главницата, както и всички направени по делото разноски.

Ответниците твърдят, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като не се били обогатили по никакъв начин за сметка на [фирма]. Всички изложени в тази насока твърдения на ищеца не кореспондирали с фактите и доказателствата, представени от самия него. Между [фирма] и [фирма] били сключени два договора за наем, по силата на които първото дружество предоставило на второто, за временно и възмездно ползване, описаните в исковата молба части от етажи и помещения. Наетите обекти били предадени на наемателя в договорения вид, годни за експлоатация по предназначението им - производствени помещения за шивашко предприятие. Самите обекти, предмет на наема, били разположени в района на бившия Домостроителен комбинат Б. в близост до [населено място], като целият терен, с изключение на терена, върху който са изградени описаните сгради, бил собственост на [фирма]. В района били разположени множество производствени обекти, складове и административни сгради, които се ползвали от различни лица, като с цел охраната им бил организиран пропускателен режим. Съгласно чл.5.2 от договорите за наем, наемателят [фирма] се задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползване на наетите обекти, в т.ч. ВиК, електроенергия, такси и т.н. В конкретния случай ел. захранването на наетите обекти (както и на всички обекти в района на бившия Домостроителен комбинат) се осъществявало посредством извод 29 kv и трафопост, собственост на [фирма]. Следователно, доставчикът на ел. енергия [фирма] имал отношения единствено със [фирма], тъй като това именно дружество било клиент на Е., а електропреносните съоръжения в района били негова собственост. Като собственик на процесните обекти, [фирма] било длъжно да заплаща изразходваната ел. енергия за съответния период, но плащането на същата ставало не на [фирма], а на [фирма] ежемесечно, като [фирма] фактурирало на [фирма] потребената ел. енергия, отчетена чрез междинен електромер, а [фирма] заплащало същата в срок. При така създадената организация за отчитане и заплащане на ел. енергията, ежемесечно наемодателят [фирма] префактурирал на наемателя [фирма] разходваната енергия (вече фактурирана от [фирма] на [фирма]), като наемателят заплащал същата на база отчетения разход. Двете ответни дружества не определяли цената на доставената ел. енергия. Всички суми, които [фирма] било платило в полза на Т ТА Е., представлявали стойността на изразходваната ел. енергия за нуждите на производствената дейност на наемателя. Сумите били платени без каквито и да било възражения от наемателя на основание разпоредбите на чл.5.2 от договорите за наем, което значело, че било налице договорно основание за плащането им. Цената, на която [фирма] е фактурирало изразходваната от наемателя ел. енергия, не се определяла от дружеството произволно, а напротив - това била същата цена, която била фактурирана от [фирма] на първия ответник. Напълно неоснователна била и тезата, че завишеният размер на цената на консумираната ел. енергия довел до обедняване на праводателя на ищеца. Оспорва се изцяло твърдението, че цената, която [фирма] е заплащало, била завишена, тъй като същата е над установения от ДКЕВР размер. Напротив - цената, която [фирма] фактурирало на Т ТА О. и която впоследствие била фактурирана на [фирма], била определена от доставчика на електроенергия и двамата ответници по никакъв начин не можели да променят стойността й. Следователно, и трите дружества били обвързани от цената за доставка, определена от [фирма], която била фиксирана.