Решение № 1260 от 05.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500052 по описа за 2024 година

Делото се разглежда повторно в Софийския апелативен съд /САС/ след връщането му от ВКС с Решение № 252/29.12.2023 г. по гр.д. № 4396/2022 г. на трето г.о., ГК, като въззивният съд е извършил съдопроизводствените действия, указани от касационната инстанция в съобразителната част на цитирания съдебен акт. Съгласно тези указания, САС е допуснал поисканите от страните в първоинстанционното производство гласни доказателства за установяване на състоянието на процесния апартамент към момента на атакуваната продажба, след което е изготвено и прието /без възражения от процесуалните представители на страните/ заключение по повторна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ за състоянието на процесното жилище - на разноски на ищеца В. - с друго вещо лице /различно от изготвилото същата експертиза в СГС/ и при извършване на задължителен оглед на апартамента, а именно - ап. 21 в гр. ***, ж.к. "***", бл. *, вх. *, етаж * със ЗП от 74.77 кв.м.

С оглед гореизложеното, хронологията по правния спор ще бъде изложена накратко.

С Решение № 262052/29.03.2021 г. постановено по гр.д. № 2676/2018 г., състав на Софийския градски съд /СГС/ е отхвърлил предявените от А. М. В. против Б. С. С. установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 28.09.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот-Апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, ж.к. „***“, с площ от 74.77 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи 1 помещения, при съседи: изток- ул.Чужденец, запад-ул. „Химитлийски проход“, северстълбище и държавен апартамент, юг-*** с площ от 8кв.м. и 5.05% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, обективиран в нотариален акт № 92, том III, рег.№ 13478, дело № 459/2017г., поради противоречие с добрите нрави, както и съединените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, прогласяване недействителност поради споразумяване във вреда на представлявания с правно основание чл.40 ЗЗД и конститутивен иск за унищожаемост поради измама на основание чл.29 ЗЗД.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца А. М. В., починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 ГПК от наследника си по закон Н. А. В..

Въззивникът поддържа, че решението на СГС е незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да прогласи нищожността на обективираната в нотариален акт № 92, том III, рег. № 13478, дело № 459/2017 г. сделка и при евентуалност да я прогласи като унищожаема при хипотезата на измама.

Поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд за липсата на съществена разлика между продажната цена и пазарната цена, съобразно заключението на вещото лице. Счита, че е нарушен основен принцип, а именно: принципа на справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и че е налице несправедливо облагодетелстване. Счита решението за неправилно, превратно са използвани разпоредбите на закона, превратно са изтълкувани и решенията на ВКС, с оглед обосноваване на мотивите на първоинстанционния съд.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия- ответник, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.

При първото разглеждане на делото от САС е постановено Решение 1035/12.07.2022 г. по в.гр.д. № 1802/2021 г., с което първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло.

Както бе споменато, с Решение № 252/29.12.2023 г. по гр.д. № 4396/2022 г. на ВКС, трето г.о., ГК, въззивното решение е отменено, а делото е върнато за разглеждане от друг състав на апелативния съд, но на процесуални основания, а именно опущение да се уважат своевременно направени доказателствени искания за разпит на свидетели и изслушване на нова, повторна СТЕ за пазарната стойност на процесния апартамент, което трябвало да се извърши.

От правото си да се съберат допълнителни гласни доказателства, дадено от ВКС, се е възползвал единствено Н. А. В., макар, че такава възможност е предоставена на всички страни в процеса. При режим на призоваване, е разпитан св. Р. Я., която сочи следното:

2

Св. Я. е познавала лично починалия първоначален ищец по делото А. В.. Познавала се с него от една случайна среща при представянето на френска книга – превод на И. У. във Френския културен център. Той бил с негови близки и познати, а тя била с нейни познати и съученици от Седма гимназия. Това било 8-9 години във времето назад. След тази среща, продължила да поддържа отношения с А. В., много често се виждала с него, говорили найвече за книги, за музика и култура. Св. Я. знаела за апартамента /процесното по делото жилище/ на А. В. в ж.к. „***“, район „Триадица“. Той е споделял с нея, че това е апартамент, в който той живее. Имал проблеми с този апартамент, доколкото му трябвали пари, финанси и средства, но конкретно за продажба и други неща, не бил споделял с нея. Само един път й споменал, че имал проблеми с този апартамент, но св. Я. не любопитствала допълнително какви били тези проблеми. Един път споделил също така, че този апартамент му бил взет, но по какъв начин е взет, от кого е взет, не станало ясно, а и св. Я. не проявила интерес към тази информация. Р. Я. сочи, че е ходила два или три пъти в апартамента в ж.к. „***“ - за последно през 2016 г. или 2017 г. Този апартамент не бил нищо особено, нищо луксозно – ставало дума за нормален, добре обзаведен, поддържан апартамент. Това, което й направило впечатление, е огромната библиотека с книгите в хола. Не останала с впечатление апартаментът скоро да е ремонтиран, но бил много добре поддържан апартамент. Не бил ремонтиран, а бил със старо обзавеждане, но все пак добре поддържано старо обзавеждане, като имало всички необходими неща за живот вътре в апартамента.

Като са взети предвид посочените свидетелски показания и е направен личен оглед на имота от назначеното в настоящето производство вещо лице Д. М.-Н., по делото в САС е приета без възражения от процесуалните представители на страните експертиза, според която пазарната цена на апартамента към 28.09.2017 г. /съобразно указанията на ВКС/ възлиза на 139 365 лева.Становището на вещото лице се възприема като компетентно и обективно и от настоящия съдебен състав.

При събраните допълнителни доказателства по въззивното гражданско дело, САС в настоящия си състав счита следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 92, том III, рег.№ 13478, дело № 459/2017 г., поради накърняване на добрите нрави, евентуално съединен с иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора, поради липса на съгласие, евентуално съединен с иск с правно основание чл.40 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, като сключен във вреда на ищеца и иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.27 ЗЗД за унищожаване на договора като сключен при измама.

По отношение на първата претенция – прогласяване на договора за нищожен поради накърняване на добрите нрави.

Съобразно заключението на приетата по делото в градския съд първоначална СТЕ, средната пазарна стойност на процесния апартамент в състоянието му към момента на сделката-28.09.2017 г. възлиза на сумата от 84 299 лв. По делото не се спори, че за 3 атакуваната продажба са заплатени 73 300 лв. при представена към момента на сключване на сделката данъчна оценка на жилището от 73 209.20 лв.

Обстоятелството, че при повторното разглеждане на делото в САС, втората СТЕ дава пазарна оценка към 28.09.2017 г. в размер от 139 365 лева, т.е. значително по-голяма от първоначалната експертиза в градския съд, както и връщането на делото от ВКС за ново разглеждане от апелативния съд /на практика, изразяващо несъгласие с крайния резултат в производството/ мотивира настоящият състав да прецени, че очевидно касационната инстанция не е съгласна с крайното произнасяне на съдебния състав, отхвърлящ предявените искове като неоснователни, като счита, че с въззивното съдебно решение се постига един противоправен краен резултат, тъй като в противен случай не би се стигнало до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и с указания да се съберат допълнителни доказателства.

Касационното производство по сега действащия ГПК е уредено по такъв начин, че в крайна сметка, ако третата инстанция е съгласна с решаващия краен резултат на съответния въззивен съд, тя няма да допусне касационно обжалване на решението на втората инстанция, а ако го допусне – ще го остави в сила. В случая обаче това не е така. Ето защо, настоящият състав на САС счита, че с оглед допуснатата СТЕ при повторното разглеждане на делото, голямата разлика между пазарната стойност на имота и платената по документи цена /близо два пъти/ означава, че добрите нрави са нарушени и сделката следва да се прогласи за нищожна именно на това основание от чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Останалите предявени искове не следва да се разглеждат, доколкото те са предявени в условията на евентуалност – ако не бъде уважен главо предявения иск по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор от 28.09.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот-Апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, с площ от 74.77 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток- ул.Чужденец, запад-ул. „Химитлийски проход“, север-стълбище и държавен апартамент, юг-*** с площ от 8кв.м. и 5.05% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, обективиран в нотариален акт № 92, том III, рег.№ 13478, дело № 459/2017г., поради противоречие с добрите нрави. С оглед изложеното, този иск следва да се уважи /със съответната отмяна на първоинстанционното решение в тази част/ и с присъждане на разноски в полза на Н. В. за всички инстанции /в т.ч. и за ВКС/ в размер на общо 4 654 /четири хиляди шестстотин петдесет и четири/ лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 262052/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2676/2018 г. на Софийския градски съд и вместо това постановява:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор от 28.09.2017 г. за покупкопродажба на недвижим имот-Апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, с площ от 74.77 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изтокул.Чужденец, запад-ул. „Химитлийски проход“, север-стълбище и държавен апартамент, югул. „Метличина поляна“, заедно с мазе № 22 с площ от 8кв.м. и 5.05% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, обективиран в нотариален акт № 92, том III, рег.№ 13478, дело № 459/2017г., сключен между А. М. В. и Б.

С. С. поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1 предл.трето от ЗЗД/.

ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН:********** да заплати на Н. А. В. с ЕГН: ********** сумата от 4 654 /четири хиляди шестстотин петдесет и четири/ лева съдебно-деловодни разноски за всички инстанции на основание чл. 78, ал. 1

ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.