Определение № 166 от 15.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. К., 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20265100500094 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 2446 от 06.03.2026г. по входящия регистър на РС – К., подадена от П. А. П. от гр.К., чрез представител по пълномощие, срещу определение N 239/23.02.2026г. по гр. д. N 977/2025 г. на РС – К., в частта, с която постановеното по делото решение е изменено в частта за разноски, като ответникът „Е.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца П. А. П. сумата 1073.71 евро /равностойността на 2 100 лв./, вместо претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 200 лв. или 1 636.13 евро. Искането е в тази част определението да се отмени и искането за изменение на решението по делото, в частта му за разноски за адвокатско възнаграждение, да се уважи в пълен размер от 1 636.13 евро.

Определението се обжалва като неправилно –постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. В частната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно преценил обема на извършената работа от пълномощника на ищеца, фактическата и правната сложност на делото, броя на обективно съединените искове, по всеки от които е заплатена държавна такса, които с оглед принципа на процесуална икономия са предявени в едно, а не в отделни производства, при което претендираният размер на адвокатско възнаграждение изцяло отговаря на актуалната практика на СЕС относно критериите за разумност и пропорционалност при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „Е.“ ЕАД гр.С., с който частната жалба се оспорва като неоснователна, с искане обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

1

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

С Решение N 582 от 28.12.2025 г. по гр.д. N 977/2025 г. РС-К. е признал за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. А. П. от гр. К. не дължи на „Е.“ ЕООД, с ЕИК *, гр. С., поради изтекла погасителна давност следните суми: 6000 лв. просрочена главница, 2488.01 лв.- вземания по текущо начислени лихви за периода от 25.09.2009 г. до 18.07.2011 г., 160.88 лв.- вземания по просрочени лихви за периода от 25.09.2009 г. до 18.07.2011 г., 323.44 лв.- неустойки за периода от 25.09.2009 г. до 18.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000 лв., считано от датата на подаване на заявлението- 20.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 579.45 лв. разноски по делото, от която 179.45 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от РС-К. на 22.07.2011 г. по ч. гр. д. N 1166/2011 г. и са образувани изпълнително дело N 588/2011 г. и изпълнително дело N 217/2025 г., и двете по описа на ЧСИ Р.С., рег. № 812 на КЧСИ. С решението "Е." ЕООД, ЕИК *, гр. С., е осъден да заплати на П. А. П. от гр. К. сума в размер на 2 649.76 лв. – съдебно деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като от мотивите на решението се установява, че част от тази сума от 1 600 лв. е половината сума от общо претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3 200 лв., намалено до присъдения размер по възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерността му.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ищецът е поискал районният съд да измени решението си в частта за разноски за адвокатско възнаграждение и да присъди същото в пълния му претендиран размер, което искане ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил.

С обжалваното определение N 239/23.02.2026г. по гр. д. N 977/2025 г. на РС – К. постановеното по делото решение е изменено в частта за разноски, като ответникът „Е.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца П. А. П. сумата 1073.71 евро /равностойността на 2 100 лв./, вместо претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 200 лв. или 1 636.13 евро.

В мотивите към определението районният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и без значение е подготовката преди делото за осъществяване на процесуално представителство по него при определяне на адвокатското възнаграждение съгласно действащата нормативна уредба, но с оглед цената на предявения установителен иск по чл. 439 от ГПК с общ размер от 18 557.79 лв., то съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение възлиза на 2 070.20 лв., при което уговореното с договора за правна помощ възнаграждение от 3 200 лв. го надвишава.

Посочил е също, че задължително е прилагането на решение по дело C438/22 на СЕС, 2 че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба N 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която е ниска; обема на събраните доказателства – само писмени и неоспорени; извършените от страните процесуални действия – подаване на искова молба, участие в две открити съдебни заседания по делото и становище по същество на спора; подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, с оглед на които критерии е определил адвокатското възнаграждение в размер, близък до минималния, а именно 2 100 лв., поради което частично е уважил искането по чл.248 от ГПК– до размера от 1 073.71 евро /равностойността на 2 100 лв./, т.е. за още 255.65 евро /равностойността на 500 лв./ към вече присъдените 818.07 евро /равностойността на 1600 лв./.

Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването срещу определение, което подлежи на обжалването, при което е допустима.Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви относно фактическата и правната сложност на делото, в т. ч. и относно обема на положените усилия от адвоката на ищеца по делото, като с оглед предмета на предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК и произхода на претендираните за погасени по давност вземания следва да се приеме, че са предявени обективно съединени искове за главница, лихви, неустойки и разноски, за които правилно е определен размерът на адвокатско възнаграждение към минималния такъв, формиран от общия размер на вземанията, тъй като търсената защита за тях е идентична по своето основание с оглед броенето и изтичането на давностните срокове, които погасяват правото на принудително изпълнение на кредитора, без по делото да са налице усложнения с оглед предмета на доказване, очертан от страните с исковата молба и отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 36 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като с Решение на Съда на ЕС /втори състав/ от 25 януари 2024 г. по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд /България/ с акт от 4 юли 2022 г. е прието, че Наредба N 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, което задължава националния съд да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС се ползват с обвързваща националния съд сила и са с приоритет пред националното 3 законодателство, което им противоречи. Следователно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 Закон за адвокатурата в частта, препращаща към минималните размери на наредбата е неприложима, а критериите от които следва да се ръководи съдът при определяне на възнаграждение за оказаната правна помощ са фактическата и правна сложност на делото, за която то да е справедливо и обосновано /чл. 36, ал. 2 ЗА в частта, която не противоречи на ДЕС/. Фактическата и правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иск, както в настоящия случай, респ. възражения, а справедливо по смисъла на ЗА ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е. съответно на положените усилия за защита на правата и интересите на доверителя, като присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв./респ.

1073.71 евро е съответно на положения труд от процесуалния представител на ищеца и на фактическата и правна сложност предвид вида и размера на съединените искове.

Поради изложеното, обжалваното определение е правилно и обосновано, и следва да се потвърди в частта, с която е изменено постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноски за адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение N 239/23.02.2026г. по гр. д. N 977/2025 г. на РС – К., в частта, с която постановеното по делото решение N 582/28.12.2025 г. е изменено в частта за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 073.71 евро /равностойността на 2 100 лв./, която „Е.“ ЕООД е осъден да заплати на П. А. П. от гр.К..

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4