Определение № 1601 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1601 гр. Варна, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Н.а

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500644 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез ю.к.

И. Н., срещу определение № 497/12.01.2024г. на ВРС по ч.гр.д.№ 782/2023г. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на определение №14155/28.11.2023г. по гр.д. №20233110100782. на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК е предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно производство, а не е израз на материалноправно защита на длъжника, поради което сторените разноски не следва да бъдат определяни въз основа на заявения за щита материален интерес. Сочи се, че възражението не е нужно да бъде мотивирано, защото то е само формална предпоставка, поради което размерът на адв.възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1/2004г. Сочи се също, че съобразно отговора на преюдициално запитване по т.1 от решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС съдът може да определи възнаграждение и под определения с Наредба №1/2004г. минимум. Твърди се също така, че защитаваният интерес е общ за двамата длъжници, поради което се дължи едно възнаграждение. Моли да бъде отменено постановеното определение и да се уважи искането по чл.248 от ГПК, като се присъди общ хонорар за представителство на двамата длъжници, евентуално по 100 лв. за всеки от тях.

В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност на частната жалба, сочи се, че в случая не се касае за бланкетно възражение, а е налична 1 допълнителна особеност и правна сложност. Освен това се сочи, че в случая не е проведено исково производство именно вследствие на мотивираното и подкрепено с писмени доказателства възражение по реда на чл.414 от ГПК. Сочи се също, че в случая не се касае до необходимо другарство, всеки от длъжниците защитава свое право, поради което се дължи отделно възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. №782/2023г. на ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед от 25.01.2023г. В срока по чл.414 от ГПК са подадени възражения от А. А. К. и М. А. К., наследници на длъжника А.А.Х., вследствие на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок заповедта за изпълнение е обезсилена с определение от 28.11.2023г. и са присъдени разноски в полза на длъжниците ва размер на по 584,60 лв. адв.възнаграждение за всеки от тях. Подадена е молба с правно основание чл.248 от ГПК от длъжника за изменение на определението в частта за разноските, която е оставена без уважение. Съдът е приел, че претендираният размер не е прекомерен, тъй като е в минималния размер съгласно чл.7, т.7 от Наредба №1/2004г.

Основният спорен въпрос е размера на дължимото адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което длъжниците са претендирали на основание чл.38 от ЗАдв. Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това проц.действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 - за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по издаване на заповед за изпълнение, е неприложима, доколкото подаването на възражение е една от възможностите да защита на длъжника срещу заповедта и адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес..

Възражението представлява единственото процесуално действие, което 2 длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е била използвана именно утвърдената бланка, но с допълнителен текст, добавен с оглед спецификата на случая. Съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл.11 от Наредба № 1/2004г. възнаграждение за изготвяне на съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията и на длъжностно лице по регистрацията възнаграждението.

Това действие на адвоката е най-близко до действията по подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което с оглед спецификата на случая не е бланкетно и вследствие на изложеното в него не е последвало исково производство, поради което дължимото възнаграждение е в размер на 400 лв.

Що се касае до изложените аргументи за дължимост на едно адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид, че в случая отговорността на наследниците е разделна, в зависимост от наследствените им дялове. Те не са необходими другари, всеки от тях осъществява защитата си самостоятелно и фактът, че са избрали идентичен път на защита, не може да обуслови извод за недължимост на възнаграждение по всеки от отделните сключени от тях договори за правна защита и съдействие.

С оглед на изложеното настоящият състав счита подадената частна жалба за частично основателна, като обжалваното определение следва да се отмени и молбата с правно основание чл.248 от ГПК да се уважи частично, като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение се измени от 584,60 лв. на 400 лв. за всеки от длъжниците.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 497/12.01.2024г. на ВРС по ч.гр.д.№ 782/2023г. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на определение №14155/28.11.2023г. по гр.д. №20233110100782 на ВРС за размера над 400 лв. по всяко от възраженията, като ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение №14155/28.11.2023г. по гр.д. №20233110100782 на ВРС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, по следния начин:

ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда 3

Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Адвокатско съдружие "СЕНСУС ВЕРИТАС - И. И ПАРТНЬОРИ" БУЛСТАТ 176876142, със седалище и адрес на управление: ***********, вписано в регистъра на адвокатските съдружия при САК под номер 300 00 121 10, представлявано от адвокат М. М. И., сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника А. А. К. в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА във вр. чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Адвокатско съдружие "СЕНСУС ВЕРИТАС - И. И ПАРТНЬОРИ" БУЛСТАТ 176876142, със седалище и адрес на управление: ***********, вписано в регистъра на адвокатските съдружия при САК под номер 300 00 121 10, представлявано от адвокат М. М. И., сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника М. А. К. в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА във вр. чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 497/12.01.2024г. на ВРС по ч.гр.д.№ 782/2023г. в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4