Решение № 673 от 17.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500743 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Г. Т. от гр. Е. против Решение № 533/26.07.2024 г. по Гр.д. № 790/2024г. по описа на РС Горна Оряховица, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Районен съд гр. Велико Търново за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 6000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от неравноправното му третиране по гр.д. № 754/ 2023г. на Районен съд гр.

Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция – 18.03.2024г. до изплащане на сумата. С решението в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се излагат доводи доводи за наличие на пороци, обуславящи обезсилването му – разгледан е непредявен иск; за отмяната му – поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че липсват мотиви, съдията не се е отвел от разглеждане на делото, а е бил длъжен, нарушена е разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ГПК. Оспорва решението и в частта за разноските, като счита, че такива не са дължими за процесуално представителство, осъществено от лице, което не е адвокат или на длъжност „юрисконсулт“. Отправя искане за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна и връщане на 1 делото за разглеждане на друг. С оглед на това, въззивникът отправя се искане за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Районен съд Велико Търново, с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима. Подадена е в срок, от легитимирани страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт.

С обжалваното решение РС Горна Оряховица приема, че не е доказано ищецът да е бил неравно третиран в сравнение с други лица, доколкото в двата цитирани съдебни акта, се касае за производства с ищец К. Г. Т., а ЗЗДискриминация изисква третирането на засегнатото лице да е в сравнение с друго, различно от ищеца лице. Поради това искът с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е отхвърлен като неоснователен.

Окръжен съд Велико Търново, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че по негови искови молби са образувани пред ВТРС две идентични граждански дела с ответника Прокуратурата на Република България – гр.д. № 754/ 2024г. и гр.д. № 756/ 2024г. Твърди, че с Определение № 588/ 15.03.2024г. по гр.д. № 754/2023г. по описа на ВТРС е направил възражение за местна подсъдност на делото на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, което не било уважено и в определението не било указано да подлежи на обжалване. В идентична процесуално ситуация – по гр.д. № 756/ 2024г. на ВТРС с Определение № 587/ 15.03.2024г. такова искане било уважено и делото изпратено по подсъдност на РС гр. Елена.

Счита, че по гр.д. № 754/ 2024г. на ВТРС е налице неравноправното третиране на ищеца, в резултат на което е претърпял душевни болки и страдания.

Претендира обезщетение в размер на 6000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът РС Велико Търново се позовава изискването на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, според който по-неблагоприятното третиране на лице на основата на някой от признаците по ал.1 е в сравнение с друго лице, а ищецът не сочи такива факти, а само различно третиране спрямо него самия. Заема становище за неоснователност на иска и за отхвърлянето му.

Фактическата обстановка е установена всестранно и пълно от първоинстанционния съд. От представените писмени е установено, че по предявен от ищеца К. Г. Т. иск срещу Прокуратура на Република България е образувано гр.д. № 754/2023г. по описа на ВТРС. В срок за изпълнение на дадени му указания от съда указания, ищецът е внесъл молба вх. № 5762/ 14.03.2024г., в която е направил искане на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ делото да бъде изпратено на РС Елена с мотив, че там е адресът на ищеца. С процесното Определение № 588/ 15.03.2024г. съдията- докладчик е оставил 2 тази молба без уважение, като е приел, че самият ищец е подал молбата си в гр. Велико Търново – пред Административен съд, а не пред РС Елена и като ищец няма право на отвод за местна подсъдност. В съдебния акт е указана възможност на ищеца да обжалва това определение. Производството по делото се е развило и в хода му други искания от ищеца по повод местната подсъдност не са постъпили.

Паралелно пред ВТРС се е развило е друго производство - гр.д. № 756/ 2024г. на съда, също пред Административен съд срещу Прокуратура на Република България, препратено на граждански съд. И по това дело ищецът с молба от 13.03.2024г. е поискал изпращането му в РС Елена. Съдията –докладчик по това дело и уважил молбата на ищеца, изпратил делото на РС Елена, не указал възможност за обжалване на съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а оплакванията в жалбата в тази насока несъстоятелни. Не е налице липса на мотиви, незаконност на съдебния състав, разглеждане на непредявен иск /няма конкретни оплаквания какъв иск, различен от предявения е разгледан/.

По правилността:

За да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина на третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице, на основание на признаците по, ал. 1, отколкото е третирано друго лице при сравними, сходни обстоятелства, а съгласно, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по, ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 (§ 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.).

От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно 3 положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това понеблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства (решение № 153 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2009 г., III г.; решение № 231 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 428 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV г. о.).

Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, в случая се касае за различно третиране според ищеца на самия него в две идентични процесуални ситуации, което изключва неравно третиране спрямо друго лице. Наличието на съдебни акта с различно произнасяне в такива ситуации произтича от независимостта на всеки един съдия, който е подчинен на доказателствата по съответното дело, които преценява по вътрешно убеждение.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. се явява неоснователен.

Като препраща изцяло към мотивите на ВТРС съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото оплакванията в жалбата са неоснователни. Ответникът – орган на съдебна власт, е представляван в процеса от съдия от състава на съда по пълномощие на председателя като лице с юридическо образование – по реда на чл. 32, т. 3 от ГПК. Право на разноски за възнагражение на процесуален представител, освен за адвокат, имат и страните, представлявани по реда на чл. 32, т. 3 от ГПК, което се присъжда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В същата хипотеза е осъществено процесуалното представителство на ответника, като за присъждане на разноски няма значение дали представителят е юрисконсулт или друг служител с юридическо образование /в този смисъл Решение № 2517/22г. на IV г.о. на ВКС/.

По изложените съображения Великотърновският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 533/26.07.2024 г. постановено по Гр.д. № 790/2024г. по описа на РС Горна Оряховица.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5